чл. 26 ЗЗД
Чл. 26. Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
(Ал. 3, отм. – ДВ, бр. 30 от 1990 г.)
(Ал. 4, изм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Погасява ли се залога/заложното право съгласно чл. 37, ал. 8 ЗОЗ, когато продажбата на предприятие по ЗОЗ е нищожна поради противоречие със закона?
Намират ли се във взаимна обусловеност висящият спор за нищожност на продажбата на предприятие по чл. 37 ЗОЗ по иск на залогодателя срещу заложния кредитор и купувача и вторият спор на залогодателя срещу кредитора, че вписването на залога е несъществуващо обстоятелство поради погасяването му поради продажбата?
Задължен ли е въззивният съд да спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по т. д. №390/2023 г. на САпС, 11 състав, за установяване на несъществуващо обстоятелство договор за особен залог, вписан в ТР, поради погасяването на залога по чл. 37, ал. 8 ЗОЗ до приключването на т. д. №2523/2021 г. на СГС, VІ-17 състав, по иск за обявяване нищожността на продажбата по чл. 37 ЗОЗ поради противоречие със закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 108 ЗС, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 247 ал. 3 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 30 ал. 2 ЗОЗ, чл. 30 ал. 3 ЗОЗ, чл. 37 ал. 8 ЗОЗ, чл. 37 ЗОЗ, чл. 8 ал. 3 ГПК, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли съдът да се произнася по евентуален иск, когато не се е сбъднало условието, под което е предявен този иск? (Поради вероятност въззивното решение в частта по иска по чл. 108 ЗС да е недопустимо, предвид обстоятелството, че въззивният съд не се е произнесъл по същество по спора за нищожност на продажбените сделки, които са основание на ревандикационния иск)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени въз въззивната жалба доводи и възражения? Може ли съдът да основе решението си на възражения, ненаведени от ответника в преклузивния срок? Може ли съдът да основе решението си на факти и обстоятелства, които не са нововъзникнали или новооктрити и възражения, посочени и направени във въззивната инстанция за първи път? Каква и от кой ред по чл. 136 ЗЗД е привилегията на държавата, когато е конституирана като присъединен взискател по право в изпълнителния процес по ГПК, като вземанията на държавата са за данъци и осигуровки? Документ, издаден от СДВР, отдел Пътна полиция според който за МПС е отразена информация за предстоящ собственик, установява ли правнорелевантните факти, определяща валидна прехвърлителна сделка, която е произвела правно действие и вещноправен ефект? Извлечение от направена бележка в общия регистър на нотариуса за извършено удостоверяване подписите на страните по писмен договор за прехвърляне собствеността на МПС, установява ли правнорелевантните факти, определящи валидна прехвърлителна сделка, която е произвела правно действие и вещноправен ефект? От който момент се счита, че е наложен запор върху движима вещ? Може ли да се приеме, че запорът е наложен с приемане на запорното съобщение от трето лице, в което вещта дори не се намира? При образувано и висящо изпълнително производство по реда на ДОПК срещу длъжника, наложените мерки за обезпечаване на публичните вземания на длъжника могат ли да бъдат квалифицирани като предварителни обезпечителни мерки или те се трансформират в такива по самото изпълнение по смисъла на чл. 191, ал. 1 ДОПК, предвид различните правни норми, които се прилагат към двата вида мерки? В случай, че сроковете по чл. 191, ал. 2 ДОПК са изтекли, възможно ли е реализация на принудително изпълнение по реда на ГПК? Частният съдебен изпълнител в гражданското принудително изпълнение, обвързан ли е от провежданата процедура по ДОПК след изтичането на сроковете по чл. 191, ал. 2 ДОПК или е свободен на насочи изпълнение към вещи, предмет на обезпечението в публичното производство, като само присъдени държавата като кредитор? Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 6 ДОПК при наложени предварителни обезпечителни мерки, докога кредитори не могат да започнат принудително изпълнение по реда на ГПК? В случай, че взискателят в производството по принудително изпълнение по ГПК е кредитор на длъжника с ред по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД и не е налице привилегия по т. 2 от чл. 136 ЗЗД, то държавата има ли привилегия от по-преден ред от тази на взискателя? В какво се изразяват вредите на взискателя-ищец по иск срещу частен съдебен изпълнител за причинени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение, състоящо се в: неизвършване на възложено от взискателя цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, с което не са установени своевременно движими вещи на длъжника-МПС; неналагане на запор върху движимите вещи на длъжника-МПС и неизвършване на принудително изпълнение по реда на ГПК върху МПС за удовлетворяване на вземанията на взискателя-ищец, ползващи се с право на предпочително удовлетворение преди вземанията на присъединените взискатели? Противоправно ли е бездействието на ЧСИ, на когото са възложени действията по чл. 18 ЗЧСИ във връзка с изпълнително производство: изцяло да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да набавя документи, книжа и др., изразяващо се в неизвършване на проучване на цялото имущество на длъжника? Задължен ли е ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи цялото имущество на длъжника, като в случай, че не стори това, следва ли да се приеме за бездействие? Носи ли отговорност ЧСИ в хипотеза, в която е налице изрично възлагане от страна на взискателя по чл. 18 ЗЧСИ, ако последният не извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника? Противоправно ли е бездействието на ЧСИ, на когото е възложено действие по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл. 427, ал. 2 ГПК, когато след образуване на изп. дело установи МПС на длъжника, намиращо се извън района му на действие? Обективната възможност на ЧСИ за осъществяване на принудително изпълнение, обуславя ли неговата отговорност за вреди по чл. 74 ЗЧСИ? Настъпилите вреди за ищеца-взискател в пряка или в хипотетична причинно-следствена връзка ли са с незаконосъобразните действия/ бездействия на ответника ЧСИ, когато последният в рамките на образуваното пред него изп. производство е имал обективната възможност да осъществи принудително изпълнение, осребряване на имуществото на длъжника и удовлетворяване на взискателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
чл. 135 ЗЗД, чл. 136 ЗЗД, чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ, чл. 18 ЗЧСИ, чл. 191 ДОПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 426 ГПК, чл. 427 ал. 2 ГПК, чл. 441 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 450 ал. 3 ГПК, чл. 460 ГПК, чл. 51 ал. 1 ЗЗД, чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ, чл. 74 ЗЧСИ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е правен интерес и допустимо ли е възражение с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, но решението по делото ще се отрази върху неговата правна сфера? Налице ли е правен интерес за заложния длъжник в производство по предявен срещу него иск с правно основание чл. 44а от 303, да въвежда възражения за нищожност на договора за особен залог и на договора, който той обезпечава, в случаите, когато изясняването на въпроса за действителността на договора за особен залог има преюдициално значение по отношение на възражението за прихващане на насрещни вземания между залогодателя и заложния длъжник? Длъжен ли е съдът да се произнесе по така направено възражение за нищожност?
Длъжен ли е съдът в производство по иск с правно основание чл. 44а от 303, предявен срещу заложния длъжник, да се произнесе относно нищожността на договора за залог и договора, който той обезпечава, и без да е направено възражение за нищожност от заинтересована страна и без да вземе предвид липсата на правен интерес на ответника, длъжник по договора за особен залог, да отправя подобни възражения?
Длъжен ли е съдът служебно да открие и съответно да сформира краен извод за нищожност на правна сделка, респективно на договор за залог и договора, който той обезпечава, в хипотезата на противоречие с материалния закон и/или поради липса на предмет по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, без да е направено възражение от заинтересована страна и как следва да процедира въззивният съд, когато констатира нищожност на сделка, относима към правата на страните?
Длъжен ли е при проверка правилността на обжалвания акт въззивният съд да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения и доводи и да направи преценка на всички писмени доказателства?
Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?
В качеството си на инстанция по същество, може ли въззивният съд да остави неразгледани направени пред него оплаквания и неразгледани определени писмени доказателства?
Противопоставимо на заложния кредитор ли е възражение за прихващане, направено от заложния длъжник, за вземане от залогодателя, възникнало след датата на съобщаване на заложния длъжник за учредяването на залога по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ и преди датата на съобщаване на заложния длъжник за пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 104 ЗЗД, чл. 17 ал. 1 ЗОЗ, чл. 17 ал. 3 ЗОЗ, чл. 214 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 306 ал. 2 ТЗ, чл. 306 ТЗ, чл. 307 ТЗ, чл. 32 ЗОЗ, чл. 44а ал. 2 ЗОЗ, чл. 44а ЗОЗ, чл. 452 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са правните последици от извършването на разпоредителна сделка, с която длъжникът намалява имуществото си, при наличие на задължение към кредитор?
Длъжен ли е съдът да се произнесе служебно по нищожността на договора за цесия, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Нищожна ли е на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 229, ал. 2 ЗЗД клауза, уговорена в договор за наем на земеделска земя от лица, които могат да извършват действия по обикновено управление с имота, обект на наема, в частта й относно уговорения срок на договора над три години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
касаят проблематика във връзка с критериите за определяне на престациите като нееквивалентни и несъразмерни и задължението на съда за произнасяне по всички заявени претенции и факти.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При прекратяване на дело, заведено от малолетни ищци, действащи чрез своята майка и законен представител в гражданския процес, на кого следва да бъдат възложени разноските по делото в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК – на малолетните ищци, действащи чрез своята майка и законен представител или на тяхната майка и законен представител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 130 ал. 3 СК, чл. 20 ЗЗД, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 33 ал. 2 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 78 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е съдебно отричане на право на собственост на лица, придобили го по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК въз основа на давностно владение на чужд дял от съсобствен имот?
Дължима ли е исканата от съда правна защита при абсолютното право на собственост, за което няма давност?
Обвързан ли е съдът с посочената от ищеца правна квалификация на иска?
Допустимо ли е връщане на искова молба без съдът да се е произнесъл по съществото на правния спор, като се има предвид абсолютният характер на правото на собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е определението на въззивния съд, с което се отменя прекратяването на производството и делото се връща за продължаване, да бъде квалифицирано като преграждащо развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК?
Следва ли при преценка допустимостта на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3 ГПК да се вземат предвид доводите за недопустимост на иска по същество или единствено формалните критерии, предвидени в закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.