чл. 24 ал. 1 ЗЗД

1. Задължителен елемент ли е от фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД установяването на обогатяването, тоест увеличението на актива или намаляването на пасива; 1а. Следва ли съдът да вземе предвид събрани доказателства за това, че неоснователно предадената сума е обогатила трети за делото лица, а не лицето, на което сумата е фактически предадена; 1б. Достатъчно ли е предаването на определена сума, за да се направи извод, че същата е довела до обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД; 1в. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД следва ли да бъде установено разместване на имуществени ценности без основание-обогатяване на ответника за сметка обедняването на ищеца. По така поставените въпроси твърди противоречие с ППВС №1/28.01.1979 г., решение №821/07.07.2008 г. по гр. д.№3703/2007 г. на II ГО, решение №60152/15.06.2021 г. по гр. д..№3755/2020 г. на ІІІ ГО на ВКС. Поставя въпросите: 2. Поражда ли действие сделка, извършена въз основа на пълномощно, дадено от упълномощител, който не е могъл да разбира и да ръководи действията си; 2а. Поражда ли действие договор, сключен от лице, действало като представител въз основа на унищожаемо пълномощно и обвързва ли страните по него; 3. От кога започва да тече погасителната давност за връщане на даденото по договор във висяща недействителност. По тях се твърди противоречие с ТР №5/12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според касатора следните въпроси: 4. Може ли мнимо представлявания да потвърди договор, при условие, че не разбира свойството и значението на постъпките си; 5. В случай, че даденото по недействителен договор е обогатило трето за делото лице, следва ли да се търси връщане от страната по договора; 6. Допустимо ли е по силата на съдебно решение, реституцията по чл. 34 ЗЗД да води до обедняване на една от страните по договора, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание по чл 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулира и въпросите: 7. Длъжен ли е гражданският съд да зачете СПН на влязлата в сила присъда, относно деянието, противоправността, авторството и вината-чл. 300 ГПК; 7а. Представляват ли задължително установени факти престъплението и неговите елементи от обективна и субективна страна, които гражданският съд следва да зачете; 7б. Допустимо ли е пред гражданския съд опровергаването на задължително установени факти от присъдата, касаещи извършеното престъпление и елементите от фактическия състав на престъплението-от обективна и субективна страна. По тази група въпроси твърди противоречие с решение №100/27.06.2019 г. по гр. д.№4179/2018 г. на ІІІ ГО и решение №22/05.05.2011 г. по търг. д.№368/2010 г. на І ТО на ВКС. Формулирани са и въпросите: 8. Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви, аргументирайки крайните си изводи; 8а. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба основания за неправилност на първоинстанционното решение; 8б. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си допустимите и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора; 8в. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства, при изграждане на фактическите и правните си изводи; 8 г. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля неотносими и/или недостоверни; 8д. Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събраните доказателства, с цел да се обоснове определен извод на съда. По последната група въпроси твърди противоречие с решение №331/04.07.2011 г. по гр. д. №1649/2010 г. на ІV ГО, решение №170/06.01.2021 г. по гр. д.№169/2020 г. на ІV ГО, решение №96/03.12.2020 г. по гр. д.№1076/2020 г. на ІІ ГО, т. 3 ППВС №1/13.07.1953 г., решение №91/21.04.2016 г. по гр. д.№4497/2015 г. на ІІІ ГО, решение №149/03.07.2012 г. по гр. д.№1084/2011 г. на ІІІ ГО и решение №50168/09.12.2022 г. по търг. дело №1983/2021 г. на ІІ ТО на ВКС.