чл. 61 ЗН
Чл. 61. (1) Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.
(2) Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Притежава ли право на собственост малолетно дете наследник, което се намира във висящо и неприключило особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на неговата оценка на останалото от починалия му баща и наследодател имущество в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във връзка с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС, преди да е бил постановен краен съдебен акт по охранителното производство, свързан с приемането на наследството, който да е бил вписан в особената книга за приемането на наследствата по опис към Районен съд –Пловдив?
При произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК в хипотезата на висящо и неприключило особено охранително производството по приемане на наследство по опис и извършването на неговата оценка от малолетно дете в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС следва ли съдът, при цялостната обективна преценка, да отнесе неприетата все още наследствена имуществена маса по опис - като собствена такава на молителя, без да има краен съдебен акт по окончателното приемане на наследството и вписването му в особената книга към съответния районен съд?
Притежава ли правна възможност малолетно дете, което не е приело по опис наследство в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС по време на висящото особеното охранително производство за приемането на наследство по опис и извършването на оценка - да извършва разпоредителни действия с имуществената наследствена маса като със своя собствена, която би приело след края на това охранително производството с влязъл в сила съдебен акт, за заплащането на държавната такса и разноски по извършването на опис и оценка на наследствената маса в същия процес?
Явява ли се малолетният молител към момента на неприключило особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на оценката му, собственик на налично негово имущество по смисъла на Семейния кодекс, ЗС и ЗЗД, с което може да отговаря за задълженията си и което следва да бъде взето предвид от съда, когато последният извършва комплексната оценка по определяне на възможността на молителя да заплати дължимата държавната такса и разноски за извършването на описа и оценка на имуществото, което ще бъде наследено от него след приключването на производството по чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. р с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС? Респективно как в посочената по-горе хипотеза висящността на охранителното производство по чл. 61, ал. 2 ЗН се отнася към възможността на малолетния молител да бъде освободен/частично освободен/неосвободен от заплащането на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК?
С еднакви правни и фактически възможности да изпълнят своето задължение по заплащането на държавна такса за извършването на опис и оценка в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС ли разполагат малолетен молител, който преди откриването на наследството, е притежавал собствено имущество, и малолетно дете молител, което се намира във висящо особено охранително производство по приемане на наследство по опис и извършването на неговата оценка и което не е приело наследствената маса с влязъл в сила краен съдебен акт, който да е бил отразен в особената книга за приемането на наследствата по опис към съответния районен съд, и как спрямо всеки един от двамата молители следва да подходи сезираният с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК съд. Преценката на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК следва ли да се изчерпва само с оглед на конкретното задължение за заплащане на държавна такса и разноски по производството или трябва да се съобрази доколко конкретният субект на конкретното задължение и неговия законен представител разполагат с достатъчно средства, за да се натоварят с плащането на таксите и разноските по цялото производство?
Следва ли в хипотезата на висящо охранително производство по приемането по опис на наследство и извършването на неговата оценка, съдът да извърши цялостна преценка към датата на подаването на искането за освобождаване от държавна такса и разноски в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, като изследва доколко доходите на молителя малолетно дете и на законния му представител, материалното и имущественото му състояние, семейното положение и здравословното състояние, съпоставени с размера на държавната такса, позволяват нейното заплащане от него и от законния му представител на основание представените по делото доказателства, в това число и декларации за семейно и имуществено състояние на малолетния молител и неговия родител или преценката на съда следва да е основана основно на евентуално бъдещо предполагаемо собствено имущество на малолетното дете, което то би получило, след приемането по опис и извършването на оценка на останалото от починалия му баща наследство и на възникналите след това евентуални (хипотетични) възможности за реализиране на доход. При преценката си по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да си служи с предположения и да основава своите мотиви на хипотетични възможности за реализиране на доходи от неполучено наследство по опис от малолетен молител в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС?
Длъжен ли е съдът да определи точно размера на цялата дължима държавна такса, която ще бъде дължима в особено охранително производство по извършване на описа и оценката на наследствено имущество при разглеждане предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК, за да може да извърши последваща обективна преценка доколко материалното състояние на молителя - малолетно дете и на неговия законен представител във висящото особено охранително производство в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС би им позволило обективна възможност за нейното заплащане?
Следва ли въззивният съд да съобрази и обсъди, при направено искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски в особено охранително производство в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС, конкретното здравословно състояние на законния представител на малолетния молител, който е единствен негов жив родител, с оглед на декларираните обстоятелства в подадените декларации за СМС от молителя и нейния законен представител майка във връзка с представените към исковата молба медицински писмени документи, заключения от Лекарски консултативни комисии, документи от РЗИ, че има определена дата за освидетелстване от ЕК на ТЕЛК и за сторените разходи за лечение, които факти имат пряко значение към възможността на молителя и възможностите на останалия жив родител да заплатят дължимите ДТ и разноски в производството?
При определяне на възможностите за плащане на държавна такса на законния представител на малолетния молител в особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на оценка, трябва ли съдът да направи цялостна преценка за всеки конкретен случай, като съпостави доходите на единствения жив родител и законен представител или съответно липсата на такива с установените в страната: 1. линия на бедност; 2. данните на НСИ за минималните средства, необходими месечно за член от семейство и/или данни на КНСБ за стойността на необходимата издръжка на живот - официални, общодостъпни и отчитани при определяне на работна заплата, и в тази връзка сумата в размер на 1945 лева брутно трудово възнаграждение един сравнително висок трудов доход ли се явява за издръжката на двама души, в хипотезата, че по данни на КНСБ и НСИ минималният нетен доход за издръжката на един работещ сам е в размер на 1547 лева нето към месец септември 2025 г.?
Съществува ли задължение, при цялостна оценка на възможностите да бъде заплатена държавна такса и разноски от малолетен молител във висящо охранително производство по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗН, съдът да обсъди дали могат да се бъдат използвани като хипотетичен източник на доходи за заплащане в производство по приемането по опис, и?
Допустимо ли е съдът само да констатира, че малолетната молителка притежава недвижимо имущество или движими вещи, без доказателства за това и без да е приключило особеното охранително производство по приемането по опис на наследствената маса и извършването на оценката й, за да откаже освобождаването му от заплащане на държавна такса или трябва да изследва въпроса за какво се използват имотите, има ли тежести върху тях или вещни или облигационни права на трети лица и може ли молителят чрез законния си представител да се разпореди с тях, за да реализира доходи, които да са достатъчни за заплащане на държавната такса или същите имоти да послужат за обезпечение за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 1 ЗН, чл. 130 ал. 3 СК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 48 ЗН, чл. 49 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 76 ГПК, чл. 83 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Каква е правната същност на производството по чл. 51 ЗН и кои процесуални правила са приложими при неговото разглеждане?
Подлежи ли на приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК относно разноските в охранителното производство по чл. 51 ЗН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите на и възраженията на страните за неоснователни и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои - не, кои възприема и кои - не?
По приложението на чл. 140, ал. 4 ТЗ и по-специално от кой момент решението за намаляване на капитала на дружество с ограничена отговорност поражда действието си спрямо съдружниците в капитала на дружеството и третите лица – от момента на вписването му в търговския регистър или от момента на вземане на решението?
Приемането на наследството по опис, след като вече са продадени дружествените дялове в ООД, санира ли със задна дата тази сделка и може ли на база на това да се приеме, че съдружникът, придобил тези дялове, е упражнил правото си на глас и с тях?
При закупуване на дружествени дялове от непълнолетни лица, неприели наследството по опис, от съдружник в дружеството, след като е било взето решение за намаляване на капитала с тези дялове, този съдружник дружествени дялове ли придобива или правото на вземанията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
чл. 1 ЗН, чл. 125 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 129 ал. 1 ТЗ, чл. 138 ал. 2 ТЗ, чл. 140 ал. 4 ТЗ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 4 ГПК, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 62 ЗН, чл. 74 ал. 1 ТЗ, чл. 74 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли ненавършило пълнолетие лице да бъде конституирано като правоприемник по наследствено дело, ако не е приело наследството по опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН? Допустимо ли е спиране на съдебното производство до приключване на процедурата по приемане на наследството от непълнолетен наследник по опис?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2020
Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл. 11 ЗН, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 3 ЗЗД, чл. 146 ЗЗД, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 179 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 265 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 4 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 49 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 6 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 617 ал. 1 ТЗ, чл. 617 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 637 ал. 6 ТЗ, чл. 637 ТЗ, чл. 638 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 1 ЗН, чл. 108 ЗС, чл. 130 ал. 2 ЗСВ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 268 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 271 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 298 ал. 3 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 48 ЗН, чл. 5 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 61 ЗН, чл. 69 ЗС, чл. 69 СК, чл. 70 ал. 1 ЗС, чл. 70 ал. 1 изр. 2 ЗС, чл. 70 ал. 3 ЗС, чл. 71 ЗС, чл. 72 ЗС, чл. 74 ЗС, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Относно естеството и правните последици на приемането на наследството по опис и описа на наследственото имущество, които са различни охранителни производства - прилага ли се санкционната правна последица по чл. 64 ЗН - изгубване на изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис, спрямо наследник, който не е посочил в описа обективно съществуващи наследствени имущества, които не са му били известни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Каква е дължимата от съда преценка относно обема на отговорността на Държавата, приела наследството по чл. 11 ЗН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
чл. 11 ЗН, чл. 203 ал. 2 КТ, чл. 203 КТ, чл. 227 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 т. 4 ЗДС, чл. 32 ЗН, чл. 49 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 68 ЗН, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 80 ГПК, чл. 86 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Как следва да процедира съдът сезиран с иск, предявен от кредитор на незаето наследство срещу ненавършил пълнолетие наследник на починалия длъжник и приемането на наследството от ненавършил пълнолетие наследник обуславя процесуалноправната или материалноправната му легитимация по предявения иск, съответно допустимостта или основателността на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 266 ал. 1 ГПК, чл. 270 ал. 3 ГПК, чл. 270 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 49 ал. 1 ЗН, чл. 51 ал. 1 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 59 ЗН, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Отделни производства ли са производството по приемане на наследство по опис и производството по съставяне на самия опис? Може ли да бъде образувано второ производство за съставяне на опис, по което да бъде допуснато допълване на описа, съставен по предходно дело? Приложими ли са неблагоприятните последици по чл. 64 ЗН спрямо добросъвестния наследник, който към момента на подаване на заявление за приемане на наследство по опис и към момента на изготвяне на описа, не е знаел пълния обем от имуществени права, част от наследствената маса? Възможно ли е неблагоприятните последици на чл. 64 ЗН да настъпят единствено за част от наследствената маса? Има ли задължение добросъвестният наследник, който вече е приел наследството по опис, да заяви за допълване към вече съставения опис всички новооткрити имоти, за които е узнал след съставяне на първия опис, за да продължи да се ползва от изгодите на описа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.