чл. 31 ал. 2 ЗЗД

няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция. Това е така, защото съдът е приел, че предявените искове за унищожаемост са допустими както доколкото е постъпила молба от самия П. П. за присъединяване към първоначално подадената искова молба и настоящите ищци участват в процеса като негови правоприемници на основание чл. 227 ГПК, така и доколкото същите разполагат и със самостоятелна легитимация /т. е. на собствено основание - и без той да е предявявал искове преди това/ по исковете на основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД – били са конституирани като страни в процеса, поддържащи исковете за унищожаване на сделките, към дата, към която смъртта на наследодателя им вече е била настъпила, а преживе е било искано поставянето му под запрещение - предвид изискването на чл. 31, ал. 2, предл. първо ЗЗД. При това положение решаващите изводи на съда не са основани само на поставения от касатора въпрос и той не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Неотносима към него е и цитираната практика. Същата касае образуване на производство срещу неправосубектна страна - според цитираното тълкувателно решение процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск; исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. В случая, обаче, не е налице такава хипотеза. Исковата молба е била предявена срещу правосубектен ответник и от правосубектно лице /С. П./, преценена е за нередовна и е оставена без движение с оглед отстраняване на недостатък – излагане на твърдения, обосноваващи правния интерес на страната от предявяването на чужди права. Същевременно, подадената в предоставения за отстраняване на нередовността срок молба П. П. сама по себе си съдържа обстоятелства, твърдения и искания, свързани със спорния предмет. Поради това дори да се приеме, че в нея не следва да се инкорпорират исканията в първоначално подадената искова молба /каквото искане изрично се сочи в молбата на П./, то самата тя би следвало да се остави без движение до отстраняване на нередовността й. Предвид изложеното не е налице твърдяното противоречие със задължителната практика и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.