чл. 31 ЗЗД
Чл. 31. (1) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
(2) Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Коя материалноправна норма следва да се приложи при оспорване вписването и регистрацията на търговско дружество от дееспособно лице, което към датата на учредяване на дружеството, поради душевна болест, не е разбирало свойството и значението на действията си преди поставянето му под запрещение – разпоредбата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ или специалната разпоредба на чл. 70, ал. 2 ТЗ; Решенията на общото събрание или еднолични решения на управител на търговско дружество, взети от дееспособно лице, страдащо от психично заболяване и липса на воля преди поставянето му под запрещение, нищожни ли са по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. второ ЗЗД или унищожаеми по чл. 31 ЗЗД или по критериите на ТЗ квалифицирането им като унищожаеми е недопустимо; Откога започва да тече едногодишният срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ – от учредяването на дружеството или от узнаването, че такова е учредено; Следва ли да се приложи едногодишният срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ или следва да се приложи нормата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД, в случай че се приеме, че едностранната сделка следва да се приеме за унищожаема по чл. 31 ЗЗД
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Прилагането на 3 годишната давност при унищожаемите сделки, спрямо лица, които не са в състояние перманентно или продължително да разбират и ръководят действията си и следва ли спрямо тези лица да тече каквато и да е давност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е възражение за унищожаемост на завещание, направено от лице, което не е наследник или заветник, и следва ли съдът да го разгледа?
Допустимо ли е съдът да зачете унищожаемостта на сделка и да отхвърли исковете на ищеца, когато не е налице успешно проведен иск за унищожаване от легитимирано лице, а ответникът не е носител на правото на унищожаване, но е направил възражение за унищожаемост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд в решението си да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства и защитни тези на страните, да посочи самостоятелно относимите факти, да изложи собствени мотиви, да формира собствени правни изводи, като се произнесе по доводите на страните? Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се мотивира и да преценява всички доказателства по делото при възприемане заключение на вещи лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
чл. 101 ЗЗД, чл. 200 ал. 3 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 74 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е въззивният съд служебно да квалифицира фактически твърдения за здравословно състояние като възражение по чл. 31, ал. 1 ЗЗД при липса на изрично и своевременно заявено такова в срока по чл. 133 ГПК и при ограничението на чл. 269 ГПК?
Може ли въззивният съд да допуска нови доказателства – съдебно – психиатрична експертиза, свързани с ново възражение по чл. 31 ЗЗД, което не е било релевирано в първата инстанция, без да са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК?
Изпълнява ли се изискването на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, ако съдът приеме невъзможност да се разбира и ръководи действието въз основа на вероятностни експертни заключения, без категорични доказателства към момента на сключване на сделката и без решение за поставяне под запрещение?
Допустимо ли е въззивното производство да бъде спряно по чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК при липса на висящо производство за запрещение към момента на спирането и как се отразява последващо влязло в сила решение, с което искът за запрещение е отхвърлен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
чл. 133 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 535 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е съдът да върне въззивната жалба на основаниe различно от посочените в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и без да е налице нито една от хипотезите на цитирания текст?
Допустимо ли е въззивният съд да върне въззивната жалба при липса на основанията предвидени в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК?
Допустимо ли е при инстанционен контрол за законност въззивният съд да изтъква като основание за връщане на въззивната жалба липсата на правен интерес без да провери налице ли са предвидените в ГПК основания за връщане на въззивната жалба и не е ли длъжен да съобрази правилността на обжалваното пред него Разпореждане единствено през призмата на посочените в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК хипотези?
При безспорни данни за участие на жалбоподателя в производството допустимо ли е при произнасяне по жалба срещу разпореждане за връщане на въззивна жалба въззивният съд да преценява неговия правен интерес и да изтъква процесуалното му качество или липсата на такова като основание за връщане на въззивната жалба и не e ли длъжен да преценява правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с предвидените в ГПК основания за връщане на въззивната жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
чл. 124 ГПК, чл. 130 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 26 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 278 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД, чл. 576 ГПК, чл. 578 ал. 4 ГПК, чл. 579 ал. 1 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кога една сделка следва да се приеме за нищожна поради липса на съгласие и какви обстоятелства са относими към този извод?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Задължен ли е въззивният съд да извърши проверка на заключението на допуснатата и изслушана по делото експертиза с оглед на неговата обоснованост, достоверност и документираност, както и да прецени същото с оглед на всички събрани по делото доказателства и за доказателствената сила на заключението на вещото лице относно здравословното и психично състояние на лицето в производствата по чл. 31 ЗЗД? Относно правната обвързаност на въззивния съд да изпълни процесуалното си задължение да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните? Може ли въззивният съд да въведе съгласието на страните по делото за правна регулация на едно субективно правоотношение и по този начин да дерогира нормата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли съдът, при произнасянето си относно наличието или липсата на основанието за прогласяване на нищожност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави, да изследва в цялост фактическата обстановка по делото и да съобрази и отчете особеностите и фактите на конкретния казус, или е достатъчно частично да пренесе цифрите, посочени в решения на ВКС по други казуси, като на база направената абстрактна преценка само за нееквивалентност на престациите да определи липсата на това основание за недействителност и съответно отхвърли предявения иск?
При произнасянето си по предявен иск за прогласяване нищожността на правна сделка на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, при наличие в конкретния случай на факти и обстоятелства, свидетелстващи за неравноправно третиране на икономически слаби участници в оборота, трябва ли съдът да обследва сделката и съпътстващите я други обстоятелства в цялост, като прецени комплексно, или се произнася само въз основа на механично пренесени цифри от решения на ВКС и абстрактна преценка за нееквивалентност на престациите?
Следва ли съдът да отчита фактите и обстоятелствата, свидетелстващи за нарушение на обективните морални категории, свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение при произнасяне си по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, или е достатъчно механично да пренесе цифри от решения на ВКС и да направи абстрактна преценка за нееквивалентност на престациите?
Допустимо ли е съдът, разглеждащ делото като въззивна инстанция да отхвърли искане за събиране на доказателства, направено още в първата инстанция, чрез което само и единствено може да се осъществи пълно доказване на факти и обстоятелства, за които съдът е възложил доказателствената тежест на страната, направила това искане?
Задължен ли е въззивният съд да приложи чл. 226, ал. 3 ГПК, когато искът е отхвърлен, поради недоказаност на факти, за които са направени своевременно съответни доказателствени искания в първоинстанционното производство, но не са уважени поради процесуални нарушения и за които са наведени оплаквания във въззивната жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
не са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС: ГС е основал преценката си за наличие на предпоставките по чл. 31 ЗЗД/ медицински и юридически критерии/ на изслушаната по делото съдебно- психиатрична и психологична експертиза, от която се установява, че ищцата/ род. през 1936 г./ страда от „параноидна шизофрения“, непрекъснато протичане с устойчив личностен дефицит; халюцинаторно-параноиден синдром и умерен дементен синдром. Заболяването е с голяма давност и поради липса на адекватно медикаментозно лечение психозата при освидетелстваната е приела хроничен/ непрекъснат/ ход, без ремисии/ светли моменти/. Поведението й през годините било дезорганизирано и с психопатологична симптоматика с формирана личностна промяна и тежка социална дезадаптация. Неспособна е за самостоятелно организирано справяне, снижени са паметово – интелектуалните й функции, мисловният процес е обстоятелствен с параноидни налудни идеи за отношение и унищожение. Обсъдени са и преценените от съда за безпристрастни показания на св. М., който е с дългогодишни впечатления от живота и поведението на ищцата – настъпилите болестни промени, довели до дезорганизация, дезориентация и безпомощност в бита. Или при разрешаването на първия от поставените правни въпроси въззивният съд се е съобразил с цитираната от касатора практика на ВКС – р. по гр. д. №******г., първо г. о. , р. по т. д. №1106/2010 г., второ т. о., р. по гр. д. №992/2010 г. на първо г. о. и др., в които е прието, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, както и всички възражения и доводи на страните,.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.