30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 230 ал. 1 ЗЗД

Чл. 230. (1) Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

От кога започва да тече погасителната давност за вземания за подобрения, извършени от наемателя в наетия имот? Кой е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на наемател от наемодател, произтичащи от неоснователно обогатяване вследствие извършени подобрения на наетата вещ? Как се уреждат отношенията между собственика и подобрителя на наетата вещ, ако имат сключен договор за наем - съобразно договора за наем или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, съответно на неоснователно обогатяване - чл. 60 - 62 и чл. 59 ЗЗД, а за добивите - чл. 93 ЗС? Разполага ли с право на иск по чл. 59 ЗЗД този, който може да защити правото си с друг иск, например на договорно основание? Разполага ли с право на иск по чл. 59 ЗЗД този, който може да защити правото си с друг иск, но е пропуснал да го предяви в установените давностни и преклузивни срокове? Прилага ли се чл. 59 ЗЗД, когато е налице друг ред за възмездяване на държателя за извършени подобрения в чужд имот? Ако подобренията са извършени по силата на клаузи от договора за наем, отношенията между наемателя и наемодателя следва ли да се уредят съобразно договора? Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД за извършени подобрения от наемател в наетия имот, приложима ли е при наличие на клауза в наемния договор относно подобренията на наетия имот? Когато първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 59 ЗЗД, следва ли въззивният съд да изследва служебно въпроса за липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец? Следва ли искът, въз основа на който е образувано първоинстанционното производство в настоящия случай, да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо-во ЗЗД - иск за реално изпълнение на договорно основание, а не като такъв по чл. 59 ЗЗД /за неоснователно обогатяване/, каквато е дадената от първоинстанционния съд правна квалификация? Следва ли да се установи действителния размер на обогатяване на ответника и обедняване на ищеца при претенция за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД и следва ли да се разграничат необходимите разноски от подобренията? Налице ли е обедняване на наемателя, в случаите, в които е извършил разходи за подобрения на наетия имот, които разходи са му били възстановени от ЕСИФ и/или от държавния бюджет, чрез отпускането на целева безвъзмездна финансова помощ за наетия обект, собственост на наемодателя? Би ли била основателна претенцията на наемателя за повторното възстановяване на финансираните безвъзмездно разходи? Съставлява ли неоснователно обогатяване на наемателя, възстановяването на извършени от него разходи за подобрение на наетата вещ от страна на наемодателя- собственик, ако тези разходи вече са били възстановени от ЕСИФ и/или държавния бюджет, чрез отпускането на безвъзмездна целева помощ? Може ли наемодателят - собственик на имот да се ползва правомерно от извършени от наемателя незаконни по смисъла на ЗУТ подобрения в имота /основен ремонт/? Съставляват ли такива подобрения обогатяване на наемодателя по смисъла на чл. 59 ЗЗД? Основателна ли е претенцията на наемателя за възстановяване на извършени разходи за подобряване на наетия имот, ако тези подобрения съставляват незаконен строеж по смисъла на ЗУТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

се сочи, че са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, с аргумента, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция и че отговорът на формулираните въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочени са следните актове на ВКС, в противоречие с които се твърди, че е постановен атакуваният въззивен съдебен акт: по въпрос №1 – ТР №1/27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; т. 1 и т. 2 ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №119/22.03.2011 г. по гр. д. №485/2011 г. и Решение №153/24.07.2015 г. по гр. д. №3014/2014 г., III г. о.; по въпрос №2 - Решение №50250 от 17.01.2023 г. по гр. д. №667/2022 г., IV г. о.; по въпрос №3 - Решение №110/21.07.2016 г. по т. д. №1226/2015 г., I т. о. и т. 3 ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС; по въпрос №4 - Решение №1/24.07.2012 г. по гр. д. №777/2010 г., I г. о.; Решение №116 от 08.06.2016 г. по гр. д. №5236/2015 г. , IV г. о.; Решение №11/24.02.2022 г. по гр. д. №1702/2021 г. на ВКС, III г. о.; Решение №150/22.12.2016 г. по т. д. №1704/2015 г., I т. о. и Решение №188 от 11.01.2016 г. по т. д. №3378/2014 г. , II т. о.; по въпрос №5 - Решение №158 от 14.12.2009 г. по т. д. №185/2009 г., I т. о. и Решение №171 от 11.12.2013 г. по т. д. №565/2012 г., I т. о.; по въпрос №6 - Решение №198 от 17.01.2012 г. по т. д. №814/2010 г., II т. о. и Решение №155 от 13.10.2010 г. по т. д. №1113/2009 г., II т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си своевременно въведените от страните доводи и възражения, относими към предмета на спора, фактите, на които се основават мотивите му, както и да направи съвкупна преценка на доказателствата. 2. Дължи ли наемателят наем за периода, през който фактически ползва предоставения му под наем недвижим имот, без да е реконструиран в магазин, едва след извършване на преустройството, при изрична клауза в договора, наемателят да извърши преустройството на наетия обект. Длъжен ли е наемодателят да предаде наетия имот в състояние, което е годно за уговореното ползване. Това задължение има ли отношение към насрещното задължение на наемателя за плащане на наемната цена по договора за наем. Може ли наемателят да откаже да изпълни насрещното си задължение за плащане на наем, докато наетият имот бъде предоставен в състояние, годно за ползване. Длъжен ли е наемателят да плаща наем за недвижимия имот, който не може да ползва фактически, защото не му е предаден в състояние, годно за ползване. Трябва ли наемодателят да осигури ползването на наетия имот или фактическото предаване е достатъчно, за да се приеме, че имотът е предаден в състояние, годно за ползване. Може ли да се приеме, че с фактическото предаване на имота, наемодателят е изпълнил задължението си да предаде имота в състояние, годно за ползване. 3. Допустимо ли е въззивният съд да игнорира определени доказателства – в частност тези за продължило ползване на имота от ответника и след прекратяване на договора, без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, като спрямо втори въпрос се навеждат доводи, че е от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Забраната в чл. 178, ал. 1 ЗУТ за ползване на строежи или части от тях преди въвеждането им в експлоатация представлява ли препятствие за възникване на договорно отношение за предоставяне под наем ползването на помещение, за което не е издадено удостоверение за ползване?; 2. Предоставянето на ползването на имот, за който не е издадено по надлежния ред удостоверение за ползване, елемент ли е от фактическия състав от договора за наем? и 3. Нищожен ли е договор за наем на обект, който не е въведен в експлоатация и законодателят не разрешава реалното му ползване?. По първите два въпроса се позовава на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №83/14.08.2019 г. по гр. д. №1549/2018 г. на ВКС, II т. о. и решение №33/02.07.2015 г. по гр. д. №3903/2014 г. на ВКС, I г. о., а третият да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 Тълк. решение №1/19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Евгений Стайков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„Когато промени правната квалификация на предявен иск, дадена от първоинстанционния съд, длъжен ли е въззивният съд да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, както и евентуалната необходимост за ангажиране на доказателства, ако новата правна квалификация е на претенция, чието установяване има същия фактически състав като този на претенцията, квалифицирана от първоинстанционния съд, но материалната норма, която урежда двете претенции, е различна?" е свързан и с доводите за недопустимост на въззивното решение и основанието за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. Проблемът за определяне на правната квалификация на предявен иск и заявеното основание на съдебно предявената претенция е свързан и с поставения трети въпрос: “Искът по чл. 79, предл. първо ЗЗД и исковете по чл. 230, ал. 2 ЗЗД еднакъв фактически състав ли имат или в двете разпоредби са уредени различни материалноправни претенции?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор?
Когато е уговорено ползване, каквото към сключването на договора за наем имотът е нямал, и законът оправомощава единствено собственика да предприеме необходимите действия, за да разрешат техническите власти преустройството и промяна в предназначението на имота и да издадат удостоверение за въвеждане в експлоатация, за да се приведе той в състоянието, определено с договора, следва ли да се приеме, че наемодателят се е задължил към наемателя за тези действия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1. „Дължи ли се наемна цена по договор за наем без да е налице фактическо предаване на вещта?“; 2. „Може ли да се приеме, че е налице предоставяне на вещта за временно ползуване по смисъла на чл. 228 ЗЗД и предаването й по смисъла на чл. 230, ал. 1 ЗЗД, без фактическо такова, а с акта на предоставянето на необходимата документация относно собствеността и други относими по договорното правоотношение документи?“; 3. „Следва ли изобщо да се разглежда от съда въпроса дали вещта е представена в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета, след като се установи, че вещта изобщо не е предадена?“; 4. „Когато по договор за наем вещта не е фактически предадена на наемателя и е налице несбъднало се отлагателно условие за задължението за плащане на месечен наем по вина на някоя от страните, каква претенция може да предяви невиновната страна – за наемна цена или за обезщетение за причинени вреди от неизпълнението на виновната страна?“ и 5. „Налице ли е изначално негодна вещ по договор за наем, когато имотът не може да изпълнява нуждите, за които е бил нает, поради несъответствие с предвижданията на действащия ПУП? Намира ли приложение разваляне по право на договора на наем по смисъла на чл. 89 ЗЗД, при изначално негодна за ползването, за което е наета вещ, и ако да от кой момент?“. Навежда като практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи: решение №156 от 01.03.2021 г. по гр. д. №2711/2019 г. на Второ т. о.; определение №549 от 12.06.2020 г. по гр. д. №255/2020 г. на Трето г. о.; решение №209 от 02.12.2013 г. по т. д. №825/2013 г. на Второ т. о.; решение №81 от 18.07.2013 г. по т. д. №143/2012 г. на Второ т. о. и решение №104 от 13.03.2012 г. по гр. д. №1745/2010 г. на Четвърто г. о.. Ответникът релевира и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в осъждането му да заплати наемна цена за вещ, която той не е получавал за временно ползване, поради което липсва основание за възникване на такова задължение за наемателя.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

1/ Налице ли е неточно изпълнение на задължението на наемодателя за отдаване на годен наемен обект, по смисъла на чл. 230, ал. 1 ЗЗД, при съществуваща обективна невъзможност за ползване на наетото имущество, съгласно договореното му предназначение, която се е появила през времетраенето на наемния договор? и 2/ Как следва да намери приложение чл. 302 ТЗ, който изисква полагане грижата на добрия стопанин от длъжника по една търговска сделка и следва ли съдът да извърши преценка дали обективно е съществувала възможността наемателят, в качеството на търговец, да установи годността на земеделските земи при сключването и през времетраенето на наемния договор? Следва ли същата да е обусловена от естеството и произхода на сочените недостатъци, като показатели за годността и качеството на отдадената под наем земеделска земя? Всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решения по т. д. № 2711/2019 г. , т. д.№ 825/2013 г. , т. д. № 143/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС и т. д.№ 73/2012г. на І т. о. на ВКС. Касаторът поддържа и „очевидна неправилност „ на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 7, предл. трето ГПК. Същата обосновава с несъбразяването от въззивния съд на всички представени по делото доказателства и с недопускането служебно на експертиза за установяване произхода и естеството на твърдяните недостатъци, за да би се преценило били ли са установими при полагане грижата на добрия търговец и препятствали ли са използването на земеделската земя по предназначение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Kога възникват вредите за банката в случаите, в които трето лице е усвоило сума от сметка на нейни вложители-от момента на присвояването на сумата или от момента, в който неправомерно усвоените суми са възстановени от банката по банковите сметки на вложителите? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) Kой е началния момент, в който за банката е възникнало правото на иск по чл. 49 от ЗЗД и е започнала да тече погасителната давност – от момента на присвояване на сумите или от момента на присвояването на сумата или от момента, в който неправомерно усвоените суми са възстановени от банката по банковите сметки на вложителит? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) Kой е началния момент, в който деецът се счита за открит при присвояване на суми от банкови влогове, което е и престъпление по НК – от момента на изготвянето на проект за констативен протокол или от момента на привличането на съответното лице като обвиняем и за това при постановяване на решението си по спора длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички съществени доводи и възражения на страните и събраните във връзка с тях доказателства? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) (По искове, предявени от „Юробанк България“ АД против „Български пощи“ ЕАД с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от виновните и противоправни действия на служителите на „Български пощи“ ЕАД, изразяващи се в това, че като са получавали суми по договори за депозит или за влог са вземали парите от клиентите като за внесените суми са им издавали документи, но не са ги отчели на пощите, а те на банката или неправомерно са теглили суми от депозитни или влогови сметки на клиенти на банката или са ги закривали)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

1235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела