чл. 266 ГПК

1/ длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, включително да назначи експертиза, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение; 2/ може ли съдът да не възприеме заключението на съдебните експертизи, без да се мотивира защо и трябва ли съдът, независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата; 3/ длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение; 4/ може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 5/ какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК; 6/ актуални ли са постановките на т. 7 ТР №1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС по отношение представянето на нови доказателства пред въззивния съд; 7/ задължен ли е въззивният съд да разгледа всички допустимо въведени и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните във връзка с тях доказателства, като конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка; 8/ спазен ли е принципът на доказателствената тежест - чл. 154 ГПК с приетите от съда доказателства; 9/ правилен ли е начинът, по който съдът е процедирал при формиране на вътрешното си убеждение, в съответствие ли е с разпоредбата на чл. 121, ал. 2 Конституцията на РБ, която разпоредба постановява, че производството по делото следва да осигури установяване на истината. Поддържа се и основанието очевидна неправилност поради допуснати от въззивния съд нарушения на относима и приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма - чл. 52, вр. чл. 49 Закона за наследството, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенство на страните решаване на правния спор, постановен в противоречие с установената съдебна практика и без обективна преценка на установените по делото факти.