1/. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и може ли да игнорира приетите и неоспорени писмени доказателства по делото? 2/. Допустимо ли е събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелства, различни от удостоверените в писмени документи? 3/. Допустимо ли е съдът да не уважи направеното искане от страна на ответника за изясняване на истинността на представените от свидетеля Н. К. за пръв път в съдебното заседание на договор за заем и запис на заповед от 04.04.2018 г.? и 4/. Длъжен ли е съдът да изясни истинността на представените за пръв път в съдебно заседание документи – договор за заем и запис на заповед от 04.04.2018 г. от страна на лицето Н. К., разпитван като свидетел по делото, за които е твърдял, че вижда за пръв път и не е подписвал и не му е известно тяхното съдържание? Посочва, че по първия, втория и третия въпрос обжалването следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №******г. по гр. д. №1614/2016 г., III г. о., решение №22/24.02.2015 г. по гр. д. №4581/2014 г., I г. о., решение №3/22.07.2013 г. по гр. д. №534/2012 г., IV г. о. Четвъртия въпрос касаторът счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по него няма съдебна практика. Не на последно място, касаторът счита, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно, тъй като е постановено в грубо нарушение на формалната логика – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.