чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Силата на пресъдено нещо/СПН/ и издаденият изпълнителен лист имат ли сила/ проявяват ли действие/ и срещу трето лице - страна в изпълнителния способ, което е придобило вещта след вписване на тежестите, т. е. има ли това лице качеството на „трето лице по см. на чл. 429, ал. 3 ГПК?
Приобретателят на вещ, вече обременена с тежести, притежава ли правата на длъжника по чл. 439 ГПК и правата на третите лица по см. на чл. 435, ал. 3 и 5 ГПК и чл. 440 ГПК или попада в кръга лица по см. на чл. 429, ал. 3 ГПК, които са обвързани от СПН и издадения изпълнителен лист?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните, които са от значение за изхода на спора, да извърши преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да мотивира направените въз основа на тях фактически и правни изводи.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Очевидна неправилност на въззивното решение ли е налице?
Защо по делото не са разпитани негови роднини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какво следва да е съдържанието на мотивите на съдебния акт?
За приложението на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?
Какво е задължението на въззивния съд да извърши цялостна преценка на конкретните факти и обстоятелства, които са от значение за дължимия размер на обезщетението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, чл. 20 ал. 2 НК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 2 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Когато за установено нарушение срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е изтекъл, допустимо ли е да се присъедини към последващо нарушение, което е същото по вид?
Допустимо ли е да се използват документи, част от дисциплинарна преписка, по която не е наложено наказание, при налагане на дисциплинарно наказание за следващ период?
Налице ли е налагане на повторно наказание за едно и също дисциплинарно нарушение /неявяване на работа за два последователни дни/, при издадена заповед за дисциплинарно наказание, която не е връчена на работника/ служителя, ако периодът на нарушението бъде присъединен към последваща заповед за дисциплинарно наказание?
Въззивният съд правилно ли е установил смисълът на „продължавано нарушение- „с всеки нови два последователни дни неявяване на работа от ищеца е реализирано ново нарушение, попадащо в приложното поле на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 192 ал. 1 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 193 ал. 3 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 335 ал. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са правните последици при неспазване на законоустановената писмена форма при сключване на трудов договор по реда на Кодекса на труда, когато липсват подписите на работодателя и служителя? Какви са правните последици, ако за такъв договор бъде подадено уведомление по реда на Наредба №5/2002 г. във връзка с чл. 62, ал. 5 Кодекса на труда до НАП?
Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява съдържанието на правни сделки, за които законът изисква писмена форма, какъвто е трудовият договор?
Допустимо ли е съдът да събира доказателства чрез свидетелски показания по реда на чл. 165, ал. 1 ГПК, когато страната обективно знае при кого и къде се намира документът, чието съдържание се опитва да се докаже със свидетелските показания, въпреки че с недобросъвестното си поведение и проявена небрежност самата страна е довела до невъзможност за представяне на самия документ по делото? Как следва да процедира съдът при прилагането на чл. 165, ал. 1 ГПК при наличието на такива данни по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички представени и приети по делото доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните във връзка със събраните доказателства и приетите такива по делото? Следва ли въззивната инстанция да вземе предвид дадени свидетелски показания на заинтересовани по делото свидетели и трябва ли де ги цени, като годен доказателствен материал по делото? Следва ли въззивният съд при констатирано „родителско отчуждение“ да назначи нова/повторна съдебно психологична експертиза с оглед опазване и съблюдаване на най-добрия интерес на детето при определянето на режима на лични контакти с неотглеждащия родител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е съдът да отменя констативен нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК без участието като страна по делото на лицата, които са признати за собственици на недвижим имот.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
По искове за вреди от непозволено увреждане, причинени на търговски обект, по отношение на който е имало надлежно сключен договор за наем, искът за вреди следва ли да се предяви по местонахождението на имота, където е извършено деянието? Претенцията срещу бивш наемател за нанесени вреди срещу движимо и недвижимо имущество деликтна ли е? Допустимо ли е при заявена искова претенция за заплащане на солидарно от всички ответници на парична сума, представляваща стойността на небходимите разходи за извършване на строително-ремонтни работи по възстановяване на вредите на търговски обект, исковете да бъдат разделяни за разглеждането им в различни съдебни райони – по седалище и адрес на управление на ответник – юридическо лице и по местоизвършването на непозволеното увреждане? Следва ли въззивната инстанция при осъществяване на решаващата си дейност да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите констатации и правните й изводи да са обосновани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при излагане на мотивите в съдебното решение всички доводи на страните и събраните доказателства по делото съгласно нормите на чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да мотивира съдебния акт по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК с мотиви, които съдържат собствен анализ на приетата за установена фактическа обстановка по делото и отразяват решаваща, а не проверяваща дейност на въззивната инстанция?
Налице ли са критериите за проявена груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал. 3, предл. „първо“ във връзка с чл. 75, т. 3 ЗПУПС при съзнателни действия на платеца по предоставяне на трето лице на достъп до неговите персонализирани средства за сигурност във връзка с ползване на онлайн банкиране?
Налице ли са критериите за проявена груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал. 3, предл. „първо“ във връзка с чл. 75, т. 3 ЗПУПС, когато платецът предоставя възможност на трето лице да нарежда банкови преводи, без да спази поето договорно задължение да уведоми банката и да поиска от нея регистриране на такова трето лице като пълномощник с определени права на достъп и с отделни потребителско име и парола, съобразно изискванията за сигурност на банката?
По смисъла на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД (договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили“) уговорката в договора за платежни услуги, че определено поведение на длъжника се квалифицира като груба небрежност, обвързва ли съда при преценка на правнорелевантните факти да квалифицира такова доказано в процеса поведение като проява на груба небрежност?
Неспазването от страна на платеца на предвидени в договора за водене на платежна сметка изисквания за сигурност на платежните операции представлява ли проява на груба небрежност от страна на платеца, ако то изпълва едновременно фактическия състав на използване на платежния инструмент в нарушение на трите нормативно определени предпоставки, очертаващи границата на дължимата грижа на ищеца – нарушение на условията за използване ( чл. 75, т. 1 ЗПУПС), неуведомяване на банката за неразрешената употреба на платежния инструмент (чл. 75, т. 2 ЗПУПС) и незапазване на неговите персонални средства за сигурност (чл. 75, т. 3 ЗПУПС)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.