чл. 269 ГПК

Длъжен ли е съдът да се произнесе по въпроси, по които не е сезиран с искова молба за възстановяване на запазена част от наследство, съответно да разшири предмета на делото, като въпреки че иска не е за делба, съда взима решение за определяне маса на наследството, като се добавя стойността на имоти, чието съществуване и стойност не е било известно на ищцата, съответно при изчисляването се добавят дробни части от други имоти, който не са били в патримониума на наследодателя към момента на неговата смърт?
Какви действия следва да предприеме наследник, който не знае за оставено при нотариус завещание, което също така не му е предявено и/или обявено, нито вписано по предвидения в Закона за наследството и/или ГПК ред, съответно длъжен ли и кога в този смисъл да приема наследствена маса за която не знае, по опис, и съответно да предвид неспазена процедура от нотариуса за извършване на опис, с какви права разполага ищцата спрямо лице, за което съда не е установил по правилата на ЗН дали е заветник или надарен и му придава и двете качества?
След като нито един от преките наследници на наследодателя не е приел наследство по опис, следва ли само и единствено ищецът в производството по възстановяване на запазена част да бъде ограничаван от разпоредбите на Закона за наследството, съответно иска му отхвърлен, когато отправя претенцията си и срещу лице, което не е призовано за наследяване, но също не е приело наследство под опис? Предприемането на конкудентни действия от страна на ищцата, чрез разпореждане с дробната част, която остава от процесната сграда, счита ли се също за форма на приемане на наследството?
При положение, че както наследодател, така и неговият пряк наследник - син/ответник по делото, са се отказали доброволно от своите 1/3 части, от друг общ наследствен имот в полза на ищцата (дъщеря/сестра), то законосъобразно ли е синът, след смъртта на баща си и 12 години по-късно от писмения доброволен отказ, да претендира срещу сестра си размера на съответната дробна част, от която само лицето се е отказало, с цел добавяне на тази част към масата на общо му наследство, съответно ще се облагодетелства ли от това, и следва ли съдът да отхвърли тази конкретна дробна част, не само поради противоречие на волята на ответника, но и неоснователно обогатяване до което той ще достигне? Каква е давността в този случай?
Наследник, който не е призован за наследяване, но получава от своя дядо част от конкретна недвижима вещ/къща, същият получава ли и същата дробна част от останалите в имота и допълнително построени сгради, с отделни идентификатори - гараж и тоалетна, или не следва да бъде признат за съсобственик на друго имущество в имота, извън предоставената по силата на завещанието част от къща?
При оспорване от ищцовата страна на данни, изложени в Констативен протокол, с който ответниците са признати за собственици на сгради, които не са им предоставени по силата на конкретното завещание, съдът дължи ли произнасяне по оспорването?
Макар законодателят да е предоставил възможност на страната-жалбоподател да попълни делото с относими за спорното право доказателства, нарушение ли е на процесуалните му задължения по чл. 146 ГПК, с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК?
Допустимо ли е съдът да се произнася по незаявени в петитума искания и да разширява предмета на делото служебно?
Длъжен ли е съдът да се произнесе при позоваване на погасителна давност като средство за защита във висящ процес за направени подорбения при жив наследодател в завещан имот?
За доказателствената стойност и значение по делото на доказателства за факти, които са не поискани от ищцата и допуснати от съда?