чл. 372 ал. 2 ГПК
Допълнителна искова молба
Чл. 372. […] (2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
В хипотезата на предявен иск за установяване несъществуването на вписано в ТРРЮЛНЦ обстоятелство по партидата на дружество с ограничена отговорност, в което съдружник е друго юридическо лице и в основанието на исковата претенция са заявени твърдения, че волеизявленията на този съдружник относно оспорените с иска вписвания са формирани от лице, получило формална легитимация да го представлява чрез използване на неистински документи / кражба на фирма/, допустимо ли е по реда на чл. 372, ал. 2 ГПК ищецът да поиска този съдружник да бъде конституиран като ответник по предявения иск и да заяви петитум съдът да се произнесе по валидността на вписването на неговите управителни органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Относно законосъобразността на Раздел IV от Методиката за разпределяне на небалансите и доколко същата следва да намери приложение, тъй като правилата, въведени в нея, не са нормативно определени и противоречат на общите принципи на Закона за енергетиката и ПТЕЕ;
Осигурява ли прилагането на Раздел IV от Методиката за разпределяне на небаланси в СБГ равнопоставеност на членовете на СБГ на „НЕК“ ЕАД при разпределяне на небалансите или единствено генерира приходи, които остават при обществения доставчик.
1.1) допустимо ли е изменение на недопустим установителен иск по чл. 422 ГПК в осъдителен, ако издадената в тази връзка заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не е обезсилена към датата на изменение на иска и датата на постановяване на въззивното решение и санира ли се недопустимостта с изменението на иска;
1.2) как следва да подходи съдът в хипотезата на подадена молба за изменение на установителен иск по чл. 422 ГПК в осъдителен при условие, че е налице и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, обявена за недопустима с влязъл в сила съдебен акт - да прекрати производството по делото поради недопустимост на иска, да обезсили заповедта и допусне изменението или да приеме, че е предявен изцяло нов осъдителен иск; ако се касае за изцяло нов осъдителен иск, от коя дата той следва да се счита предявен — от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от датата на подаване на исковата молба по чл. 422 ГПК или от датата на изменението на иска;
1.3) ако отговорът на въпрос 1.2 е, че решаващият съд следва да приеме, че е заведен нов осъдителен иск, следва ли решаващият съд да укаже на страните да повторят процедурата по размяна на книжа или може да се приеме, че извършените в производството по установителния иск по чл. 422 ГПК процесуални действия са действителни и страните могат да се ползват от тях; в частност, следва ли съдът да даде възможност на ответника да релевира възраженията си срещу новопредявения осъдителен иск или те се явяват преклудирани с отговора на исковата молба по установителния иск по чл. 422 ГПК;
2) кой е моментът, в който се преклудира възможността за изменение на установителния иск по чл. 422 ГПК в осъдителен;
3.1) спира ли се давността за вземането докато трае съдебният процес, образуван с подаване на недопустим иск по чл. 422 ГПК;
3.2) от момента на установяване недопустимостта на иска по чл. 422 ГПК с влязъл в сила съдебен акт, заличава ли се с обратна сила спирането на давността (последица от предявяването му) или давностният срок продължава да тече, отчитайки периода изтекъл до момента на спирането;
3.3) следва ли обявяването на недопустимостта на иска по чл. 422 и заповедта за изпълнение да се счита като новонастъпило обстоятелство в процеса по смисъла на чл. 147 ГПК, чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК;
3.4) следва ли обявяването на недопустимостта на иска по чл. 422 и заповедта за изпълнение да се счита като част от фактическия състав на изтичане на давността на вземането, когато давностният срок изтича по време, когато давността е била спряна от съдебен процес по недопустим иск; към кой момент е завършен фактическият състав - към момента на изтичане на срока или към момента на установяване на недопустимостта на иска;
3.5) кой е релевантният момент, в който се преклудира възможността на ответника да направи възражение за изтекла погасителна давност, когато към настъпването на преклузивните процесуални срокове по ГПК давността е била спряна, но в последствие съдът е постановил недопустимост на съдопроизводствените действия, които са спрели давностния срок;
4) длъжен ли е съдът да вземе предвид всички факти и обстоятелства, които са настъпили след предявяването на иска и които са от значение за точното решаване на спора по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК;
5) има ли право съдът да се произнася по искане, което не е включено в предмета на спора с исковата молба и допълнителната искова молба; допустимо ли е въззивно решение, което е постановено по непредявен иск?
6) как следва да постъпи решаващият съд когато е сезиран с иск за заплащане на разходи за небаланс, основани на незаконосъобразно коригирани графици за производство без да е сезиран с допълнително искане за осъждане на производителя на база подадените от него графици - да отхвърли исковата молба изцяло или да постанови решение, с което да осъди ответника за разходи, изчислени на база подадените от производителя графици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
чл. 104 т. 4 ГПК, чл. 107 ЗЕ, чл. 147 ГПК, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 372 ал. 2 ГПК, чл. 372 ГПК, чл. 410 ал. 1 ГПК, чл. 410 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При търговски спор преклузивен ли е срокът по чл. 372, ал. 2 ГПК по отношение правото на ищеца да поясни и допълни първоначалната искова молба и може ли той да направи това след изтичане на срока за подаване на исковата молба? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, обвързан ли е с посоченото в жалбата? Може ли съдружник да се позове на липса на представителна власт на пълномощник на друг съдружник, когато е налице нарушение на изискванията на дружествения договор относно представителство на общото събрание на съдружниците? Налице ли е колизия между правото на съдружника на защита по смисъла на чл. 74 ТЗ и възприетото схващане, че той, като трето лице, не може да се позове на нередовност на упълномощаването на представителя на другия съдружник? Редовно ли е упълномощаването, ако в пълномощното упълномощителят е посочен в качеството си на физическо лице и едновременно с това като представител на юридическо лице и при положение, че нотариално е удостоверен единствено подписът на упълномощителя като представител на юридическото лице, то надлежно ли е упълномощаването и от страна на физическото лице в случаите, когато нотариалната заверка е задължителна за валидност на упълномощаването, а съответно подписът на физическото лице не е нотариално удостоверен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, при което е налице нарушение на диспозитивното начало, т. е. съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита?
Допустимо ли е договор за наем на земеделска земя за една стопанска година да бъде сключен в устна форма, доколкото Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (чл. 37б) и правилникът за прилагането му (чл. 70) уреждат процедурата за регистрация на тези договори за отдаване на земеделски земи в съответната общинска служба по земеделие, както и реда за разрешаване на спорове при конкуренция между договори?
Може ли да се приеме, че е налице консенсуален договор, при условие че между страните не е постигнато съгласие по отношение на имуществото, срока и наемната цена?
Възможно ли е да бъде сключен неформален договор за наем на земеделска земя за срок от 5 години, ако не са спазени формалните законови изисквания за сключване на договор за аренда?
Допустимо ли е сключен не в предвидената в Закона за арендата в земеделието форма неформален договор за възмездно ползване на земеделска земя да се конвертира в петгодишен неформален договор за наем на същата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими факти, обстоятелства, доказателства, доказателствени средства, искания, твърдения и възражения и да изложи конкретни мотиви по всяко едно от тях за точното прилагане на закона относно отговорността при „управленски деликт“?
Процесуално допустимо ли е приемането за разглеждане насрещна искова молба /чл. 367, ал. 4 ГПК/ и допустимо ли е решението на съда по търговски спор, когато са предявени обективно евентуално съединени искове /3 броя – чл. 240 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД/ и при оспорени факти и оспорени основания на всички евентуално съединени искове /чл. 367, ал. 1 ГПК/, с допълнителната насрещна искова молба /чл. 372, ал. 2 ГПК/ се оттегли главният иск /чл. 240 ЗЗД/, посочат нови факти и обстоятелства и вместо него се формулират в обстоятелствената част и петитум друг иск и наред с това се предяви нов евентуален иск /чл. 145 ТЗ/, различен от първоначално предявените евентуални искове /чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД/?
Към кой момент трябва да е налична абсолютната процесуална предпоставка по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ ако решението за реализиране на отговорността е взето:
3.1. след предявяване на исковата молба /в хода на съдебния процес/ и може ли това последващо решение да „санира тази първоначална липса на абсолютната процесуална предпоставка“?
3.2. когато е оспорена материалната доказателствена сила /достоверността на съставяне/ на протокола на общото събрание на съдружниците, респ. протокола-решение на едноличния собственик и ползващият това доказателство не е доказал достоверността на датата на съставяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
чл. 125 ТЗ, чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 145 ЗЗД, чл. 145 ТЗ, чл. 153 ГПК, чл. 210 ал. 1 ГПК, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 240 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ЗЗД, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 372 ал. 2 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Била ли е налице нередовност на исковата молба, поради наличието на данни за накърняване изискванията за редовност на исковата молба, поради неспазване изискванията на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, т. 4 и 5 ГПК? (По исковете на основание чл. 74 ТЗ за отмяна на взетите решения на общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Дали при постановяване на решението въззивният съд е спазил изискванията на процесуалния закон да се произнесе по съществото на спора, с който е сезиран, при ясно очертан спорен предмет на делото (като следи служебно за редовността на исковата молба) и да разреши спора на предявеното от ищеца основание? (По иск на основание чл. 99, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за сума, платена по несключен договор за продажба на акции и във връзка със споразумение за покупко - продажба на акции, което вземане е прехвърлено възмездно с договор за цесия)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 146 ал. 3 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 181 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 22 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 370 ГПК, чл. 372 ал. 2 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 75 ал. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
относно едностранното разваляне на договорите по чл. 87 ЗЗД са решени в противоречие с разясненията в ППВС №3/29.03.1973г. и решение №186/15.07.2014 г. по гр. д. №6863/2013 г. на III г. о. на ВКС. Сочи се, че въпросите относно доказателствената тежест не са съобразени с практиката на ВКС, формирана с: решение №338/27.03.2018 г. по гр. д. №706/2017 г. на ІV г. о; решение №95/21.07.2016 г. по т. д. №1280/2015 г. на І т. о.; решение №25/27.01.2012 г. по гр. д. №1832/2010 г.; решение №670/15.11.2010 г. по гр. д. №695/2009 г.; решение №147/19.06.2012 г. по гр. д. №582/2011 г., решение №222/24.06.2011 г. по гр. д. №982/2010 г.; решение №394/18.05.2010 г. по гр. д. №1584/2009 г. и решение №183/18.07.2012 г. по гр. д. №1387/2011 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Евгений Стайков
чл. 131 ал. 1 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 183 ГПК, чл. 194 ГПК, чл. 258 ЗЗД, чл. 262 ал. 2 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 367 ГПК, чл. 370 ГПК, чл. 372 ал. 1 ГПК, чл. 372 ал. 2 ГПК, чл. 372 ГПК, чл. 373 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 ЗЗД
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Как се прилагат задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните? (По искове с правно основание чл. 240 ЗЗД)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 183 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ал. 2 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 370 ГПК, чл. 372 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.