Оповестително действие
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Оповестително действие” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Притежава ли представителна власт управител, който е освободен от длъжност с решение на ОСС, но това обстоятелство не е вписано в ТРРЮЛНЦ? Губи ли управителят представителната си власт незабавно с вземането на решение от ОСС за освобождаването му? Меродавен ли е моментът на узнаване от управителя на това решение, за преустановяване на представителната му власт? Имат ли решенията на ОСС незабавно действие и спрямо управителя, освен спрямо съдружниците, и явява ли се управителят трето лице спрямо дружеството, без значение дали съвместява качествата управител и съдружник? Следва ли управителят да се счита трето лице по отношение възприетото действие на решенията на ОСС и това решение би ли имало действие за управителя, ако същият не беше съдружник? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и аргументи на страните и всички аргументи и възражения, обективирани във въззивната жалба? Действие без представителна власт ли е, по смисъла на чл. 301 ТЗ, действие извършено от освободения управител, имащ и качеството съдружник, изразяващо се в постигане на договореност със самия себе си, ако същата е позволена от закона? Трябва ли да се счита, че освободеният, но все още вписан управител на дружеството, няма представителна власт да договаря сам със себе си, като контрагент на дружеството, когато качеството му на контрагент не е обусловено от качеството му на съдружник и управител? Незабавно ли е / преди вписването в ТРРЮЛНЦ / действието на решение на ОСС, за освобождаване на управител, в отношенията между същия и дружеството, независимо от обстоятелството, че съвместява и качество на съдружник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Действието на вписана възбрана, наложена по изпълнително дело, отпада ли по право и с обратна сила, когато изпълнението е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?
Откритото производство по несъстоятелност за длъжника по изпълнителния лист рефлектира ли върху правото на кредитора по листа да се присъедини по изпълнително дело срещу частния правоприемник на длъжника, да участва в разпределението и да се удовлетвори от сумите от публичната продан на имот, който длъжникът е продал след вписана възбрана в полза на кредитора по листа и преди решението по чл. 630 ТЗ, в хипотезата, в която изпълнението е насочено върху имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 134 ал. 3 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 136 ЗЗД, чл. 147 т. 1 ГПК, чл. 155 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 429 ал. 1 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 433 ал. 3 ГПК, чл. 433 ал. 4 ГПК, чл. 441 ГПК, чл. 451 ГПК, чл. 452 ал. 2 ГПК, чл. 453 т. 2 ГПК, чл. 456 ал. 2 ГПК, чл. 456 ГПК, чл. 457 ГПК, чл. 459 ГПК, чл. 483 ГПК, чл. 622 ТЗ, чл. 630 ал. 3 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 649 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 7 ал. 2 ГПК, чл. 99 ал. 2 ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Противоречи ли на закона уговорка, с която страните са се споразумели вещно транслативният ефект на договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост да настъпи след заплащане на продажната цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 110 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 18 ЗЗД, чл. 24 ал. 1 ЗЗД, чл. 24 ЗЗД, чл. 25 ал. 1 ЗЗД, чл. 25 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 25 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 34 ал. 7 ЗОС, чл. 81 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли правен интерес по смисъла на чл. 29/1/ ЗТРРЮЛНЦ лице, което е било независим /по смисъла на чл. 22 ЗПП/ и неизпълнителен член на управителен орган в публично предприятие да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство относно заличаването му в ТРРЮЛНЦ?
Приравнени ли са публичните предприятия с останалите търговски дружества по отношение на решенията на собственика на капитала или са ограничени от разпоредбите на специалния закон – ЗПП /в частност чл. 24 ЗПП/ по отношение на освобождаване на член на колективен орган за управление и контрол на публично предприятие?
Мандатното правоотношение в публично предприятие на независим член по смисъла на чл. 22 ЗПП идентично ли е с мандатното правоотношение в търговско дружество по ТЗ?
Може ли свободно собственик на капитала на публично предприятие да назначава и освобождава независими членове по смисъла на чл. 22 ЗПП в публичните предприятия без да са спазени изискванията на ЗПП, без мотиви и без да е прекратен договора за управление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата и всички аспекти от защитните позиции на страните?
Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора по същество да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти и как следва да прецени свидетелските показания, и възможната заинтересованост на свидетелите?
Следва ли съдът да вземе предвид всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство, да установи взаимовръзката между тях при обосноваване на своите изводи, за да приеме от кога започва началния момент на придобивната давност на която се позовават страните, и налице ли е давностно владение и какво? Дали необсъждането на свидетелските показания и неточното им интерпретиране или абсолютно неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи и с оглед събраните по делото доказателства правилно ли е приложил материалния закон?
Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?
Придобива ли се по давност правото на собственост от лице, закупило имот от несобственик и при какви предпоставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 113 ЗС, чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 14 ЗМДТ, чл. 172 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 70 ал. 2 ЗС, чл. 70 ЗС, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 84 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При изрично направено искане за представяне на електронен документ по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК на електронен носител, задължаване на страната от страна на съда да представи документа на електронен носител и непредставяне на същия на електронен носител, може ли същият този документ, представен единствено на хартиен носител да бъде ценен като доказателство от съда при постановяване на решението или следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото?
При предявен иск по чл. 74 ТЗ задължен ли е ищецът в качеството на съдружник в ООД да събира доказателства относно момента на узнаване за провеждане на общо събрание, ако самият той твърди в исковата си молба, че е узнал за проведеното общо събрание и посочва конкретна дата в случай, че е установено по делото, че ищецът не е бил редовно поканен за провеждане на общото събрание, но в търговския регистър по партидата на дружеството е налице подадено Заявление А4 за вписване на обстоятелствата по изключването на съдружника?
При изграждане на фактическите и правните си изводи трябва ли въззивната инстанция да изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, събрани пред първата инстанция?
Когато поканата до съдружник за общо събрание на дружеството е нередовна, но е качена процедура в Търговския регистър за вписване на решения на общото събрание откога тече преклузивният срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 126 ал. 3 ТЗ, чл. 137 ал. 6 ТЗ, чл. 138 ТЗ, чл. 138 ТЗ, чл. 139 ал. 1 ТЗ, чл. 139 ТЗ, чл. 151 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 184 ал. 1 ГПК, чл. 184 ГПК, чл. 200 ал. 3 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 50 ЗННД, чл. 74 ал. 2 ТЗ, чл. 74 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Договор за цесия, при който длъжник по прехвърленото вземане е търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, има ли характера на платежна операция по смисъла на чл. 4 Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), респ. уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има ли характера на платежно нареждане по смисъла на пар.1, т. 33 ДР ЗПУПС? Подобна сделка противоречи ли на правилата на специалния надзор, наложени от Българската народна банка (БНБ)? Длъжен ли е съдът да изследва наличието на всички законови предпоставки за валидното извършване на прихващане тогава, когато е предявен иск за относителна недействителност на извършено прихващане? Изискуемо ли е вземане от търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и сл. ЗКИ, за периода на специалния надзор? В случай, че това вземане не е изискуемо, валидно ли е прихващане, което е извършено в този период? При преценката за наличието на знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли съдът да съобрази дали даден акт на БНБ е бил обявен по партидата на поставената под специален надзор кредитна институция? При извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане? Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН? Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката? Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено в доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане? Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 116 ЗКИ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 44 ЗЗД, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ал. 7 ЗБН, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 99 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Решението за допускане на делбата постановено в хода на нищожна делба извършена без участието на съделител, има ли сила на присъдено нещо по отношение на не участвалите в делбата страни?
Прекъсва ли давностното владение извършването на нищожна съдебна делба без участието на съделител, на негов частен правоприемник - приобретател на една вещ от нищожната делба на наследство?
Тече ли давностно владение през време на извършване на нищожна съдебна делба?
Може ли да се квалифицира като владение осъществената непрекъсната фактическа власт през време на текло съдебно производство по извършена нищожна делба, запазват ли силата си съдебните актове по нищожната делба?
Допустим ли е искът по чл. 108 ЗС срещу ответник съделител и неговите частни правоприемници по нищожна делба на наследство по отношение на един имот, част от наследствената маса по делба на наследство включена в нищожната делба?
Вписването на исковата молба презумира ли знание в добросъвестния владелец, придобил имота на основание годно да го направи собственик, осъществено след вписването?
Обвързан ли е съдът от вписан по надлежния ред отказ от наследство, когато този отказ не е оспорен и не е отменен по надлежния ред?
Обвързан ли е съдът от формалната и материална доказателствената сила на приети по делото и неоспорени официални документи?
Допустими или недопустими са постановените решения в производство по съдебна делба, което е нищожно на основание чл. 75, ал. 2 ЗН?
Решенията постановени в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител/и, има ли сила на присъдено нещо по отношение на неучаствалите в делбата страни, респективно по отношение на страните, които се позовават на тази нищожност?
Прекъсва ли давността извършването на нищожна съдебна делба, вкл. прекъсва ли се давността на неучаствало в производството лице?
Вписването на исковата молба по иск за делба презумира ли знание у последващ приобретател, придобил имота на основание годно да го направи собственик или презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС запазва своето действие, съответно качеството на какъв владелец придобива лице, което е последващ приобретател на имота? При установена нищожност на делбата, какво е разрешението на посочените въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 1 ПВ, чл. 108 ЗС, чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 193 ГПК, чл. 226 ГПК, чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 49 ал. 1 ЗН, чл. 70 ал. 1 ЗС, чл. 70 ал. 2 ЗС, чл. 75 ал. 2 ЗН, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 82 ЗС, чл. 84 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Има ли различни видове делба (съдебна, доброволна, на наследство и на съсобственост) и как се отнасят правилата за съдебната делба на наследство към делбата на съсобственост (била тя съдебна или договорна) и в частност относно правилото на чл. 76 ЗН?
Може ли и как да се реализират права по чл. 76 ЗН, допустими чрез възражение или инцидентен установителен иск, при договор за доброволна делба (без съдебен процес)?
Могат ли да се прилагат материалноправни последици от уважено възражение или инцидентен установителен иск по чл. 76 ЗН, което не е санкционирано (разгледано и уважено) от съд, при преценката за действителност на договор за доброволна делба – било на наследство, било на съсобственост?
Договор за доброволна делба, по който страна (съсобственик) не е участвала, може ли да й бъде противопоставен?
Действителен ли е договор за доброволна делба на недвижими имоти, ако в него не е участвал съсобственик – приобретател на идеални части от наследник?
При договор за доброволна делба на недвижими имоти, в който не участва съсобственик (приобретател на идеални части), може ли да се разрешава въпросът за неучастие на този съсобственик, на основание чл. 76 ЗН?
Как се формира вътрешното убеждение от съда при обсъждане на писмен документ? Може ли да се извлече извод за наличие на воля/намерение, каквато не е изразявана в един договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нищожност на договор за продажба (договор за прехвърляне) на недвижим имот въз основа на установена нищожност на договора по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.