чл. 233 ал. 1 ЗЗД
Чл. 233. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Съдът следи ли служебно за правната легитимация, респективно правоспособността на страните по делото?
При заличаването на юридическо лице следва ли да бъде конституиран по делото неговият правоприемник като страна и/или делото продължава срещу физическото лице при заличаване на ЕТ?
Допустимо ли е производството по делото между юридически лица да продължи между първоначалните страни, определени с исковата молба в случай, че едната от тях е заличена и е прекратила съществуването си в правния мир?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Ако наемната вещ не е предадена на наемателя, договорът за наем възпроизвежда ли правно действие и наемателят носи ли договорна отговорност?
Произвежда ли правно действие договор за наем с лице, което не държи вещта и ако произвежда, кой е отговорна страна по него – сключилият договора или държателят на вещта? Каква би била квалификацията на иска спрямо лицето, което държи вещта – договорна или за обезщетение за ползване без основание?
При липсата на главно доказателство, което точно въззивният съд е отказал да събере /поискана от ответника по делото счетоводна експертиза/ и липса на косвени доказателства, които да подкрепят други косвени доказателства, изяснена ли е фактическата обстановка по делото въз основа на която съдът да постанови решение, по силата на което да уважи безрезервно предявените искове?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Произвежда ли действие отправено предизвестие за прекратяване на договор за наем до ненадлежна за случая страна?
Прекратен ли е с исковата молба наемен договор, в който изрично е разписано, че се прекратява с предизвестие, ако към момента на завеждане на исковата молба срокът за предизвестие не е изтекъл?
Допустимо ли е по склучен писмен договор за наем наемодателят да договаря и осъществява правни и фактически действия по него с лице без представителна власт, предоставена му от наемателя?
Съдът следи ли служебно за нищожността на договор без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Длъжен ли е възивният съд да разпредели доказателствената тежест, ако първоинстанциониат съд не го е направил и/или го е направил неправилно?
Допустимо ли е възивният съд след постановяване на съдебно решение по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК да поправи чрез решение индивидуализиращи белези на страна – ЕГН, ЕИК и/или дата на раждане /в зависимост от страна на произход/ и/или страна, без да е допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение и без да е направено искане от ищеца за поправка на исковата молба?
При направено искане от ищеца за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, която произтича от исковата молба, допустимо ли е съдът да поправи съдебното решение без да е направено изявление за поправка и на самата искова молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 101 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 146 ал. 3 ГПК, чл. 147 ГПК, чл. 15 ал. 1 ТЗ, чл. 15 ал. 3 ТЗ, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 18 ЗЗД, чл. 181 ал. 1 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 233 ал. 1 ЗЗД, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 5 ГПК, чл. 67 ТЗ, чл. 7 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Възможно ли е да се дължи, следователно да бъде присъдено обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за вещ/вещи, които не са били предмет на прекратен договор за наем, защото не са съществували нито към датата на сключване на договора за наем, нито към датата на прекратяването му? Доколкото по силата на закона обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД не може да бъде по-ниско от уговорения наем, то може ли да бъде съизмеримо със среднопазарната цена, в случай че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че в периода, в който е бил лишен от ползването, е претърпял вреди, респ. е пропуснал ползи, в размер, по-голям от уговорения наем? При наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен предявен иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за конкретен период от време, ползват ли се със сила на пресъдено нещо фактите и обстоятелствата при последващо предявен иск със същото правно основание, но за друг следващ времеви период, относно забава на кредитора, стартирала във времеви период, обхващащ постановяване на съдебното решение, с което е отхвърлено възражението за бездействие на кредитора, но продължаваща във времето и след влизане в сила на решението; Забавата на кредитора еднократно настъпващ факт ли е или е такъв, продължаващ във времето? При наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен предявен иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за конкретен период от време, ползват ли се със сила на пресъдено нещо фактите и обстоятелствата при последващо предявен иск със същото правно основание, но за друг следващ времеви период, относно изходната база за изчисление на дължимото обезщетение, която база се различава от уговорената между страните в договора за наем? Следва ли при спор относно действителната воля на страните и изясняване на съдържанието на сключен между тях договор съдът да тълкува същия съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, тълкувайки отделните уговорки във връзка една с друга, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, систематичното място на всяка от уговорките и обстоятелствата, при които са направени, изхождайки не от буквалния смисъл на текста?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За приложимостта на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато възмездният договор, чиято относителна недействителност кредиторът твърди, е сключен между „свързани лица“ в смисъла по пар. 1 ДР ТЗ; за значението на обстоятелството, че към релевантния момент – на сключването на договора, преди повече от година са прекратени отношенията, окачествяващи като свързани лицата, които са го сключили, и за необходимото доказване, респ. за дължимото от съда обсъждане на събраните доказателства в установяване на субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД - знание и на третото лице за увреждането.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е уважаване на иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщане на нает имот, без наемодателят – ищец да е доказал, че го е предал за ползване на наемателя – ответник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
За задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и във връзка с възраженията и доводите на страните. (По положителен установителен иск за собственост на основание чл. 79, ал. 1 ЗС)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Допустимо ли е съдът да допуска едно и също лице в две качества – свидетел и процесуален представител на ищеца /М. К./ и да постановява своя съдебен акт именно въз основа на тези свидетелски показания?
След като по делото има събрани доказателства, които са относими към спора – свидетелски показания на З. М., съгласно които показания става ясно, че имотът е закупен със средства на М. Т. и само формално се води на името на ищеца, допустимо ли е съдът да приема, че не били събрани доказателства в тази насока?
Допустимо ли е съдът при наличието на приети и неоспорени по делото писмени доказателства /удостоверение за наследници на А. Б./ да приема, че не са допустими свидетелски показания по реда на чл. 165, ал. 2 ГПК за установяване на симулативната сделка?
Допустимо ли е съдът да приема, че едно юридическо лице /ищецът/ е собственик на имот само въз основа на нотариален акт, без в счетоводството на това юридическо лице да има счетоводни записи за този имот, без същият да се води като ДМА и без да има решение на духовния съвет или друг орган за закупуване на недвижим имот, както и без да са налице доказателства за това дали тази църква не се е саморазпуснала, за да има изобщо процесуална легитимация в настоящото производство?
Допустимо ли е съдът да се произнася по иск, по който вече се е произнесъл в друго съдебно производство със СПН, а именно искът за предаване на владението, при положение, че не е налице каквото и да било правоотношение между страните, както и допустимо ли е съдът да се произнася свръхпетитум и извън претенцията от ищеца в хода на производството?
Допустимо ли е съдът да приема за доказани факти, за които по делото няма събрани доказателства, а същевременно от събраните доказателства напълно се опровергават изводите на въззивния съд относно това за какви цели е бил използван процесният имот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
чл. 108 ЗС, чл. 140 ГПК, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 165 ал. 2 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 233 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 310 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 69 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е страната да изложи своите оплаквания и доводи срещу първоинстанционното решение извън въззивната жалба и извън срока за обжалване, но преди изготвянето на доклада по делото? Длъжен ли е въззивният съд да разгледа допълнително изложените доводи за неправилност на обжалваното решение?
Длъжен ли е въззивният съд да посочи в доклада по делото кои от направените твърдения и доводи за порочността на обжалваното пред него решение няма да бъдат разгледани, тъй като са направени след установения преклузивен срок за това?
Следва ли да се счита развален договорът за заем за послужване поради неизпълнение от страна на заемополучателя, ако изявлението за това не му е било връчено лично и може ли да се приеме, че развалянето следва да се счита за надлежно, ако изявлението за това е достигнало за първи път до заемополучателя с връчване на препис от исковата молба за опразване на имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да приложи чл. 236, ал. 2 ГПК, като разгледа всички въведени от страните доводи и възражения?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакванията във въззивната жалба преди да се произнесе по спорния предмет?
Законът допуска ли съдът да приеме, че права и задължения на продавача на търговското предприятие са преминали към купувача само поради вписаното в търговския регистър обстоятелство на прехвърляне на предприятието, ако по делото не е представен договорът по чл. 15 ТЗ?
Законът допуска ли съдът по иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗЗД да приеме, че изявлението на наемодателя за прекратяване на наемния договор е достигнало до наемателя по направена констатация за това в съдебен акт по друго дело?
На каква база се определя обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за ползването на общински имот – според средния пазарен наем или според акта на общинския съвет, определящ размера на наема?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.