чл. 116 б. а ЗЗД
Чл. 116. Давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Вземането на банката е погасено по давност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Признанието на правопораждащия задължението факт представлява ли признание на самото задължение? Доколкото акцесорните задължения - лихвите по главното вземане, са динамична величина, може ли да се приеме, че признаването на дълга автоматично и недвусмислено означава и признаване на лихвата? Налице ли е признание на дълг, ако признанието изхожда от пълномощник (адвокат) на едноличния собственик на капитала на дружество, което дружество притежава капитала на друго, дъщерно търговско дружество - длъжник? Ако две свързани дружества дължат на един кредитор парично задължение, отправянето на предложение за купуване на общия дълг от трето лице - макар и краен (действителен) собственик на двете дружества, представлява ли изрично признание на конкретните дългове на всяко от двете дружества, годно да прекрати давността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Представлява ли частичното доброволно погасяване на дълга към кредитора конклудентно действие по признание на вземане, което прекъсва погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД?
Прекъсва ли се погасителната давност, ако в молбата за образуване на изпълнително дело кредиторът е поискал извършване на изпълнително действие?
Длъжен ли е съдът да съобрази всички релевирани факти от значение за спорното право в исковия процес и да мотивира кои от тях не възприема и по каква причина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
По материалноправния въпрос, дали се дължи връщане на полученото по предварителния договор, след като той е последван от сключен окончателен договор. Дали е преклудирано възражението на ответното дружество за предоставянето на владението на имотите по силата на предварителен договор, предхождащ сключването на договора за замяна от 25.08.2014 г., когато е направено за първи път в първото по делото съдебно заседание. По тези въпроси се твърди противоречие с решение №3/06.02.2014 г. по гр. д. №5459/2013 г. на I г. о. на ВКС?
По материалноправния въпрос, че от представения договор за покупко-продажба, като новонастьпило обстоятелство, от 14.12.2023 г. не можело да се направи извод имотите да се владеят от В. С. (коректното е В. С.), независимо от обстоятелството, че продавачът В. С. се задължава да предаде владението на имотите в деня на сключване на сделката?
Недопустимо ли е въззивното съдебно решение, доколкото въззивния съд при наличие на основание за спиране, не е уважил искането на „КТМ ЕКС” ЕООД за спиране производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до приключване на производството по дело, образувано по предявен от „КТМ ЕКС” ЕООД установителен иск за собственост, основан на твърдения за изтекла в негова полза придобивна давност?
Недопустимо ли е въззивното решение поради наличие на несъответствие между заявените от ищцовата страна и обсъжданите от въззивния съд обстоятелства?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи? Твърди се противоречие с: решение №212/01.02.2012 г. по т. д.№1106/2010 г. на II т. о. на ВКС, решение №59/14.04.2015 г. по гр. д.№4190/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение №42/05.03.2014 г. по гр. д.№5488/2013 г. на IV г. о. на ВКС, решение №33/09.04.2020 г. по т. д.№693/2019 г. на I т. о. на ВКС и други?
Как се прилага задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички правни довади? Твърди се противоречие с: решение №331/19.05.2010 г. по гр. д.№257/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение №700/28.10.2010 г. по гр. д.№91/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение №27/02.02.2015 г. по гр. д.№4265/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение №160-А от 16.12.2020 по т. д.№2156/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение №211/21.01.2021 г. по гр. д.№64/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение №183/16.11.2017 г. по т. д.№2624/2016 г. на II т. о. на ВКС и решение №145/07.01.2019 г. по гр. д.№811/2018 г. на II г. о. на ВКС и други?
В какво се изразява правораздавателната дейност на въззивната инстанция и аналогична ли е на тази на първоинстанционния съд или се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение и има ли за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба, чрез самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи?
Длъжен ли е въззивният съд при доказване на ново обстоятелство, което ответникът не е могъл да посочи, и представи доказателства за него, в срок в първоинстанционното производство, на основание чл. 176, ал. 1 ГПК да разпореди, лично явяване на насрещната страна, за да даде обяснения за обстоятелства по делото, необходими за изясняване на делото от фактическа страна, при положение, че искането на ответника е своевременно, а при отказ, необходимо ли да изложи мотиви? Ако без мотиви не е допуснал искането за лично явяване на основание чл. 176, ал. 1 ГПК, то това съставлява ли основание по чл. 266, ал. 3 ГПК?
Предявен иск на основание чл. 55 ЗЗД срещу владелеца по предварителен договор, прекъсва ли придобивната давност по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС?
Липсата на вписване в публичния регистър на Агенцията по вписванията на искова молба за прогласяване на нищожността на предварителния договор и липсата на искове за разваляне или нищожност на предварителния договор по които е предадено владението на приобретателя, дава ли основание да се приеме, че приобретателят е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
чл. 108 ЗС, чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 176 ал. 1 ГПК, чл. 19 ал. 1 ЗЗД, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 34 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 70 ал. 3 ЗС, чл. 70 ЗС, чл. 71 ЗС, чл. 72 ЗС, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 84 ЗС, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по иск за установяване на право на собственост върху недвижим имот спрямо ответник, който се легитимира като собственик на идеална част от този имот?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какъв е давностният срок за погасяване на вземането за обезщетение от неизпълнен договор по чл. 82, ал. 1, предл. второ ЗЗД, както и по въпроса поставен от касатора ищец: Обещанието на длъжника да изпълни задължението си представлява ли признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД и води ли до прекъсване на погасителната давност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли да има валиден отказ от погасителна давност при неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност парични задължения?
Нужно ли е ясно, недвусмислено и конкретно посочване на размер на паричното задължение и при наличие на текстове, в които са посочени различни размери на задължението, което длъжникът приема да заплаща, може ли да се приеме, че е налице такава индивидуализация?
При наличие на клауза по чл. 5 от споразумението, а именно, че при забава на плащане или неплащане на дължима вноска, споразумението се прекратява автоматично, това води ли до отпадане с обратна сила на изявлението на длъжника за отказ от погасителна давност до момента на сключването на споразумението?
Заблуждаваща ли е клауза, в която се сочи, че за събиране на задължението има изпълнително дело №98/2011 г. по описа на ДСИ и същото ще бъде прекратено след окончателното изплащане на дължимата сума, дори че длъжникът се задължава да заплати на съдебния изпълнител всички дължими такси и разноски, при условие, че това изпълнително дело е прекратено с влязло в сила постановление 8 години преди подписване на споразумението?
Противоречи ли на добрите нрави клауза, в която се сочи, че за събиране на задължението има изпълнително дело №98/2011 г. по описа на ДСИ и същото ще бъде прекратено след окончателното изплащане на дължимата сума, дори че длъжникът се задължава да заплати на съдебния изпълнител всички дължими такси и разноски, при условие, че това изпълнително дело е прекратено с влязло в сила постановление 8 години преди подписване на споразумението?
Длъжен ли е съдът да се произнесе по нищожността на договор на банка с потребител относно спазване на императивни правни норми касателно нарушения на Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите?
Страда ли от очевиден порок споразумение на потребител на банков кредит с кредитора, което съдържа единствено поемането на задължения от страна на потребителя, без реципрочни отстъпки от страна на кредитора, тоест при липса на еквивалентност на престациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 111 ЗЗД, чл. 113 ЗЗД, чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 365 ЗЗД, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 439 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Представлява ли договор за приватизационна продажба на 100% от акциите на общинско дружество годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, за да направи купувача добросъвестен владелец на имот, който е ползван от приватизираното дружество?
Дали преговори, при които една от страните изрично е признала правото на собственост на другата страна, предлагала е да го закупи, съответно замени, предлагала е и сключването на предварителен договор по чл. 15 ЗУТ на действителните собственици, водят до за прекъсване на давността на основание чл. 116, б. а ЗЗД, поради признание на чуждото право, при положение, че осъществяването на тези преговори е било изрично прието за установено от съда в хода на производството? Дали воденето на преговори с реституираните собственици не води до деквалифициране на владението като явно и спокойно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли писменото предложение от ищеца към ответника за закупуването на недвижимия имот, предмет на правния спор и на претендирания от ищеца в същия придобивен способ давностно владение, да се приравни на признаване на правото на собственост на ответника по см. на чл. 116, б. а ЗЗД, съответно да прекъсне давностното владение? Съставляват ли определенията, постановени от ВКС, съдебна практика? Може ли да се приеме, че неприключило с влязло в законна сила осъдително съдебно решение в съдебно производство по иск по чл. 109 ЗС е смутило/обезпокоило упражняваното от ответника владение върху недвижимия имот, предмет на това производство? Към кой момент следва да е изтекъл 10- годишният срок, в който ищецът е упражнявал давностно владение върху недвижимия имот при заведен установителен иск за собственост: към датата на завеждане на иска или към датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция? Задължен ли е въззивният съд да предупреди въззивника, че ще се позове на доказателства по делото, които са в негов ущърб и които не са взети предвид от първоинстанционния съд, съответно да му даде възможност да изложи своите доводи и аргументи по тези доказателства? Какви са правните последици на РКС №3/2022 г. по к. д №16/2021 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правните сделки, които са от значение за решаване на правния спор, и следва ли да се произнесе по въпроса за нищожността, ако заинтересованата страна е направила възражения за нищожност?
Действително ли е сключеното допълнително споразумение към нищожен договор?
Поражда ли като правна последица прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД допълнително споразумение към договор, ако последният е нищожен?
Съответства ли на решението по дело С-565/2012 на СЕС даденото от въззивния съд разрешение относно приложимостта на чл. 86 ЗЗД в хипотеза на признаване на договор за потребителски кредит за недействителен и прилагане на разпоредбата на чл. 14 ЗПК /отм./?
Констатираната от съда нищожност на клауза от договор за банков кредит, предвиждаща начина на формиране на лихвата и правото на банката да променя едностранно размера на договорената възнаградителна лихва по кредита, обуславя ли извод за недействителност на целия договор, ако в същия се съдържа уговорка за заплащане на договорна лихва, която е посочена с конкретно определен размер в друга клауза на договора?
При договор за кредит, сключен по време на действието на ЗПК (отм. ДВ бр. 18/2010 г.), с конкретно посочен годишен процент на разходите (ГПР) по кредита и съдържащ клауза, предвиждаща възможност за промяна на лихвения процент и на стойността или размера на другите разходи, включени в ГПР, които не могат да бъдат измерени количествено (да получат стойностно изражение) към момента на неговото изчисляване, отразява ли се на настъпилата промяна на договорната лихва при изчислението на ГПР по кредита или същият остава непроменен в неговия първоначален размер по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.