чл. 51 ЗАдв

1. „Каква по характер е правната норма, релевирана многократно, съгласно текстовата разпоредба на чл. 5, ал. 5 ЗМДВИП?“; 2. „Редовно ли е връчването от страна на съдебния изпълнител, било то частен или държавен на съобщения, уведомления, покани за доброволно изпълнение и пр. по реда на чл. 37 - чл. 58 ГПК на главния длъжник, в изпълнително производството, действащ като пълномощник на друг длъжник, които е дал личното си обезпечение на същия, като поръчител, дори и в качеството му на адвокат на същия длъжник /по релевиране за конфликт на интереси/?“; 3. „Налице ли е колизия по императива /съгласно въведения с него запрет за връчване/ по текста на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ГПК, дори и да не бъдат посочени изрично в самото съобщение /разписната част/ по арг. от изр. 2 на ал. 3 на чл. 46 ГПК в действията на ЧСИ и на пълномощника на поръчителя, като процесуалния представител по пълномощие, съгласно чл. 32, т. 1 ГПК, така и в лично качество в хипотезата на чл. 42 ЗЗД?“; 4. „Носи ли отговорност съдебния изпълнител /ЧСИ/ за тези си действия и настъпилите последици - причинени вреди по правилото на чл. 51 ЗЗД, по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ?“; 5. „Каква е отговорността на съдебния изпълнител - имуществена и/или дисциплинарна или друга, съобр. размера на причинените имуществени вреди?“; 6. „Носи ли професионална отговорност по реда на чл. 51 ЗАдв., във връзка с чл. 84 ЗЗД, пълномощника на поръчителя, който е главен длъжник по заемния договор /заем, банков или потребителски кредит, различните форми на лизингови съглашения и пр./, действащ едновременно и в качеството си на адвокат на поръчителя. Както и такава по реда Етичния кодекс на адвокатурата или гражданска по реда на чл. 42, респ. по чл. 45 ЗЗД?“; 7. „Налице ли е солидарна отговорност по смисъла на чл. 53 ЗЗД между частния съдебен изпълнител и представителя по пълномощие, действащ в качеството си на адвокат на поръчителя, който е и главен длъжник по материалното облигационно правоотношение, въз основа на което е издаден изпълнителния титул, обуславящ началото на изпълнението – по арг. от чл. 426, ал. 1 ГПК?“; 8. „Отделно от процесуалноправната незаконосъобразност на ЧСИ, налице ли е и материална незаконосъобразност, в действията му извършените по принудителното изпълнение, след издаването на определението за спиране на незабавно изпълнение на осн. чл. 420 ГПК и връчването му на ЧСИ?“; 9. „Какви са задълженията на съдебния изпълнител при постановено, респ. връченото му определение, издадено на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, с което се спира допуснатото незабавно изпълнение?“; 10. „Какъв е преграждащия ефект на определението по започнатото/насоченото принудително изпълнение върху имуществото на длъжника?“; 11. „Могат ли да се извършват действия по обезпечение /запори и възбрани/ вземането по изпълнителнителното дело?“; 12. „Наложените такива, предшестващи го, следва ли да бъдат вдигнати служебно или по молба на длъжника от съдебния изпълнител или последния е длъжен само да уведоми третите задължени лица за спряното незабавно изпълнение, като им даде указания във връзка предоставяне на длъжника на средства по негово разпореждане?“; 13. „Спазеното ли е правилото, съгл. действащата редакция на чл. 428 ГПК, да се изпрати ПДИ на работодателя, а не на длъжника, е която се връчва заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист /копие/ срещу него, ведно е посочените запори, наложени от съдебния изпълнител, с което последния се лишава от процесуалната възможност да предприеме своевременни процесуални действия срещу насоченото принудително изпълнение спрямо него?“; 14. „Освен отговорността за разноските, по правилото на чл. 80 ГПК, които страната е направила в хода на исковото производство пред съответната съдебна инстанция, ответника носи ли отговорност по реда на чл. 3 ГПК, в условията на отговор със своя процесуалния предатавитсл по пълномощие, действащ в лично качество, като адвокат, отделно от адвокатското дружество по Закона адвокатурата, в което участва без значение дали е негов управител или не, в случай че се разкрие симулативността на същия в по-късен момент, дори и след приключване на производството с обратно писмо или такава по материалния закон – чл. 45 ЗЗД и сл.?“ и 15. „Носили отговорност процесуалния представител по пълномощие по текста на чл. 32, т. 1, а не т. 5 ГПК, съгл. правилото на чл. 42 ЗЗД /поради обстоятелството, че в съдебни заседания по делото и др. дела, ответника не е присъствал лично/ по реда на чл. 3 ГПК във вр. чл. 45 ЗЗД и сл., за причинените вреди на страна, извън тези за разноските по делото?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение №11 от 06.02.2020 г. по гр. д. №2798/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение №120 от 03.12.2020 г. по гр. д. №2097/2019 г. на ВКС, IV г. о. и решение №207 от 11.04.2019 г. по гр. д. №3201/2017 г. на ВКС, IV г. о.