30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 496 ал. 3 ГПК

Постановление за възлагане
Чл. 496. […] (3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали първоинстанционният съд и въззивният съд са прекратили производството правилно по чл. 130 ГПК, когато ищецът оспорва нищожност на постановление за възлагане, а не действителността на самата публична продан по основанията на чл. 490 ГПК?
Дали въззивният съд правилно е ограничил оспорването на постановлението за възлагане само по основанията на чл. 490, ал. 2 ГПК, изключвайки възможността за искове за абсолютна нищожност на акта?
Дали въззивният съд е правилно изключил аргумента за нищожност на постановлението за възлагане, като е приел, че интересуващият акт може да се оспорва само като недействителен?
Дали прекратяването на делото и ограничаването на основанията за оспорване нарушава правната сигурност и правото на защита на собствеността на трети лица, които не са участвали в изпълнителното производство?
Дали въззивното определение е в противоречие с Тълкувателни решения №4/2017 и №6/2020 на ОСГТК на ВКС относно естеството на постановлението за възлагане и възможностите за оспорване на публична продан?
Дали е допустимо касационно обжалване по реда на чл. 280 ГПК и сл. срещу въззивно определение, което е прекратило производството по иск за нищожност на постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот, когато се твърди, че актът е абсолютно нищожен поради изначална невъзможност за ползване на имота като самостоятелен обект?
Има ли длъжникът правен интерес да предяви иск за установяване на абсолютна нищожност на постановление на ЧСИ за възлагане, когато актът формално е съществувал, но поради фундаментални пороци не може да породи правни последици за имота?
Може ли да се приеме, че имот, който няма самостоятелен достъп от общите части на сградата и ползването му е възможно само чрез преминаване през чужд имот, представлява валиден предмет на публична продан и постановлението за възлагане върху него поражда правни последици, или такъв акт е абсолютно нищожен?
Постановление на ЧСИ за възлагане, чийто предмет е описан по начин, който е вътрешно противоречив и неясен, може ли да се тълкува и да породи вещноправен ефект, или такъв акт е нищожен поради липса на годно волеизявление относно конкретния имот?
Въз основа на чл. 487 ГПК, дали непълното или невярното описание на имота в постановлението за възлагане, включително премълчаване на липсата на достъп и съществени ограничения, води до абсолютна нищожност на акта, независимо от формално спазената процедура по наддаване?
Дали ограничената проверка по чл. 435, ал. 3 ГПК, която се свежда до наддаването и определянето на купувача, изключва разглеждането на фундаментални пороци на постановлението за възлагане, като липса на годен предмет и неразбираемост, и съответно предоставя ли тази разпоредба основание за касационно обжалване пред ВКС?
Дали действията на ЧСИ, включително провеждане на публична продан с премълчаване на съществени дефекти на имота (липса на достъп, неразбираемо описание), могат да се квалифицират като злоупотреба с право, която поражда абсолютна нищожност на постановлението за възлагане и е допустимо основание за касационно обжалване?
Допустим ли е иск за нищожност (недействителност) на възлагане на недвижим имот при публична продан на основания, различни от посочените в чл. 496, ал. 3 ГПК, включително когато е наведена нищожност на самото постановление като акт на съдебен изпълнител поради неразбираемост и липса на годно изявление на органа по принудително изпълнение относно съществени елементи на предмета (имота)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения?
Допустим ли е и предоставя ли необходимата правна защита искът по чл. 440 ГПК, предявен от собственик на имот, придобит чрез първа успешно приключила публична продан по изпълнително дело, станал такъв по силата на чл. 496, ал. 1 и ал. 3 ГПК, тогава, когато за този имот незаконно е била проведена повторна публична продан и е насрочен въвод във владение на купувач по нея?
Има ли законна сила решение на окръжен съд, издадено по жалба с основание чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК, спрямо влязло в законна сила преди него постановление за възлагане, в качеството му на необжалвано от лицата по чл. 496, ал. 3 ГПК? Ако решението няма законна сила, то законосъобразни ли се явяват актът, с който ЧСИ самоотменя влязлото си в законна сила постановление за възлагане, и последващи изпълнителни действия върху имота, предмет на това постановление за възлагане?
Представлява ли законно основание за самоотмяна от ЧСИ на издадено от него постановление за възлагане решението на окръжен съд по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК, тогава, когато решението е било издадено след влизането в законна сила на издаденото от него постановление за възлагане?
Ако решение на окръжен съд, издадено по жалба с основание чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК е с дата, последваща датата на влизане в законна сила на издадено от ЧСИ постановление за възлагане, което не е било обжалвано и като такова е влязло в сила с изтичането на 14-дневния срок от съобщаването му на насрещната страна, т. е. ако решението не предоставя законно основание на ЧСИ за самоотмяна на издадено от него постановление за възлагане, то законосъобразни, незаконосъобразни, или нищожни, са последващите, извършени от ЧСИ изпълнителни действия върху имота, предмет на това ПВ? Предоставя ли защита нормата на чл. 440 ГПК на притежателя на това ПВ, тогава, когато срещу имота за който то се отнася се извършват незаконосъобразни изпълнителни действия?
Законен или незаконен е собственикът на имот, придобит от повторно проведена за него публична продан при наличието на друг негов собственик – купувач от успешно проведена за него първа публична продан, съответно законен или незаконен документ е издаденото му от ЧСИ постановление за възлагане, съответно законно или незаконно е изпълнението, проведено от ЧСИ за принудително му въвеждане във владение на основание такъв документ?
Представлява ли непарично вземане изпълнението на принудителен въвод във владение на купувач от проведена публична продан и законно ли е то тогава, когато обект на изпълнението по паричното вземане на взискателя е бил имот – несобственост на длъжника и без връзка с паричното вземане на взискателя? В случай на незаконност на изпълнението – и по паричното вземане, и по непаричното вземане (въвод във владение), то искът по чл. 440 ГПК допустим ли се явява или не?
Доколкото предмет на нормата на чл. 440 ГПК е установяване на прост факт – дали недвижим имот е собственост на длъжника по изпълнителното дело или не, то не следва ли правният интерес от иска да е изразен в искането на ищеца да бъде установен фактът на неговата собственост върху имота, предмет на изпълнението, и доказателството за това да определя допустимостта на иска му, а не фактът дали е приключило, или не изпълнението на парично вземане?
Въводът във владение изпълнително действие ли е срещу спорното имущество, или не?
Опорочен ли е изпълнителният процес от разпореждането на ЧСИ с имоти – несобственост на длъжника и без връзка с паричното вземане на взискателя, и ако да, то това представлява ли правен интерес и законно основание техният реален собственик да защити с иск по чл. 440 ГПК конституционното си право на собственост и ползването от нея - чрез установяването на този факт, и съответно – да иска отмяната по съдебен ред на извършеното незаконосъобразно изпълнение?
Представлява ли основание за допускане до касационно обжалване определение на въззивен съд, в което съдът е игнорирал обективно съществуващи факти и доказателства по делото, водещи до очевидна неправилност на изводите му, с цел същите да бъдат отменени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Публичната продан съставлява ли оригинерен или е деривативен придобивен способ?
Възприемането от въззивния съд, че публичната продан е едновременно и оригинерен, и деривативен способ съставлява ли неяснота и противоречивост на мотивите, което води до нарушаване правата на страните?
Допустимо ли е за въззивния съд практическо отхвърляне на заключение по допусната и приета от първоинстанционния съд съдебна експертиза, без същата дори да не бъде спомената и без да се развият мотиви за причините за неприемане на изводите на вещото лице?
Нужно ли е във въззивното решение да се обсъдят въпросите, свързани с квотите на първоначалните собственици?
Следва ли във въззивното решение да се даде отговор на всички твърдения на ответника и да се развият мотиви в тази насока?
При наличие на влязло в сила постановление за извършена публична продан, нарушенията на чл. 170 ЗЗД касателно ипотеката, основание за тази продан и на чл. 433, ал. 1, т. 8 и чл. 494, ал. 2, предл. трето ГПК обезсилват ли се/дерогират, отменяват/? Следва ли съдът да обсъди тези възражения в мотивите си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Относно реда за защита на длъжника при принудително изпълнение върху безналични ценни книжа по чл. 516, ал. 7 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

По какъв ред следва да се установи защитата на собствеността на длъжника – съделител срещу издаване на постановление за възлагане и извършване на въвод във владение от частен съдебен изпълнител, с които действия завършва делбеното производство и допустимо ли е в този процес да се разглежда нищожността на преюдициални правоотношения – сделки, решения, актове на съдебния изпълнител?
Допустим ли е ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, заведен от съделител против друг съделител, на който е възложен делбения имот след публична продан, ако с инцидентен иск или с възражение е въведено оплакване за нищожност и опорочаване на делбата и ако не е допустим, какъв е редът за защита на собствеността на съделител, чийто права са засегнати с пороците на делбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Налице ли е правен интерес от водене на установителен иск за установяване съществуването на ипотечното право, когато договорът за продажба чрез пряко договаряне, сключен по реда на чл. 718 ТЗ е нищожен, а купувачът по недействителната сделка самостоятелно е заличил ипотеката по реда на чл. 19, ал. 2 Правилника за вписванията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустим ли е избор от страна на съда в поредността на разглеждането на възраженията на ответниците спрямо доказване на исковата претенция, и то така, че да елиминира възраженията на ищеца спрямо възраженията на ответниците, т. е. ищецът не може да придобие на основание чл. 79, ал. 1 ЗС собствеността, поради това че ответникът не е изгубил собствеността на основание чл. 99 ЗС?
Съставлява ли правопогасяващо или правоизключващо давностното владение възражение на невладеещия собственик за наличие на възникнало право на собственост чрез правна сделка без разглеждане на владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС?
По какъв начин следва да се разглеждат от съда доказателствата и възраженията на ответниците и възраженията на ищеца срещу възраженията на ответниците, след като вътрешнопроцесуалният ефект от последователността на разглеждане на ищцовата претенция и след това на възраженията на ответниците определя материалноправния ефект на съдебното решение?
Нарушени ли са принципът на равнопоставеност на страните и установяване на истината, когато се приема, че ако възраженията на ответниците се считат за основателни, то не следва да се разглеждат възраженията на ищеца срещу възраженията на ответниците, както и разглеждане на провеждането на главно и пълно доказване на ищцовата претенция?
Установяването на владение следва ли да е само на правно основание, или може да се установи с едностранните действия по завладяване, както и двустранни отношения между владелеца и собствениците на имота?
От значение ли са за владението установените между страните отношения. Ако такива са наведени, твърдени и доказани, следва ли да се обсъдят от съда?
Упражняването на фактическата власт и демонстрацията на своене следва ли да бъдат съобразени с особеностите на самия имот, с неговия вид, предназначение и начин на ползване?
Действията на отблъскване на владението, с оглед конкретните отношения между страните, следва ли да бъдат демонстрирани по начин, който да стигне до и да е ясен за владелеца /ищеца/, че невладеещите собственици отблъскват неговото владение. И ако такъв е демонстриран, има ли значение дали е след изтеклия 10-годишен срок на давностното владение и след заявено желание за уреждане на отношенията. Имат ли значение за прекратяване на вече придобитото давностно владение?
Следва ли собственикът да отблъсне започналото владение по начин, който да е недвусмислен за владелеца, че прекъсва владението. Следва ли това отблъскване да е по смисъла на чл. 116 ЗЗД вр. чл. 84 ЗС?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и според действителния им смисъл, да съобрази доводите страната, сочени във въззивната жалба, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема, и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателства за тях?
Съставлява ли начало на писмено доказателство относно нищожността на договора за покупко-продажба на недвижимия имот между А. К. и О. Т. - постановлението за възлагане с посочване на цената, която е формирана въз основа на оценка на пазарната стойност на имота?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

12319 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела