чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК

Собственикът на имот, който не полага дължимата грижа на добрия стопанин за имота си и в него се събират свободно/безконтролно трети лица, които допълнително увреждат и занемаряват имота, включително извършващи противообществени прояви, може ли с това си поведение да причини вреди, вкл. пропуснати ползи, на собственик на съседен имот, който от това не може спокойно да ползва лично или чрез трети лица имота си, вкл. отдавайки го под наем?
Вредоносно ли е неподдържането на имот от собственика му и оставянето му в рушащ се вид или без надзор и поддръжка, или неограден, или необезопасен, и превръщал се в сборище на клошари, агресивни или наркозависими лица, или алкохолици?
Кой носи отговорност за вредите от състоянието на имота - собственикът или събиращите се в изоставения рушащ се имот клошари, агресивни или наркозависими лица, или алкохолици?
Може ли да бъдат присъдени вреди от пропуснати ползи за очаквани, но неосъществени приходи, дължими за периоди след завеждане на исковата молба, но в хода на процеса и представлява ли това съобразяване от съда на обстоятелства по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК като факти, настъпили след предявяването на иска?
Как следва да се докаже сигурното настъпване на пропуснатите ползи като очакван, но неслучил се прираст в имуществената сфера на ищеца?
Какви са, кога са налични и завишени ли следва да бъдат критериите при преценка за наличието на пропусната полза?
При наличието на сключен договор за наем с трето лице с посочена наемна цена, прекратен предсрочно от наемателя по причини, лежащи извън наемателя и наемодателя, това обосновава ли вреда от пропуснати ползи, които да бъдат търсени от лицето, причинило прекратяване на договора с поведението си?
Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства?
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?
Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. неоснователни?
С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и отговора към нея, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи?
Наличието на роднинска възраст между свидетел и страна по делото обуславя ли непременно основание за заинтересованост на показанията на този свидетел? Следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в материалите по делото, обосноваващи довод за заинтересованост на този свидетел?
Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото?
Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото?