30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 190 ал. 1 ГПК

Задължение на страната за представяне на документ
Чл. 190. (1) Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд, като съд по същество на спора, да събере доказателства и да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото по възраженията на ответника: а/ правопрепятстващо възражение на жалбоподателя за значението на договореността за престирана издръжка и гледане за минало време и б/ правопогасяващо възражение за престирано и прието от прехвърлителя изпълнение през целия период на действие на договора, а при условие на евентуалност, в хипотезата на период на неизпълнение – за незначителност и липса на виновно бездействие?
Нарушава ли съдът задължението по чл. 267 ГПК и представлява ли непълнота на доклада, когато предмет на иска за разваляне е договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане за минало време и бъдещи издръжка и гледане и съдът не е взел становище и не е разпределил доказателствената тежест по въпросите за съотношението между престираното и прието изпълнение за издръжка и гледане за минало време и бъдещо време? Представлява ли непълнота на доклада на съда игнорирането на тази договореност и нарушава ли правото на защита на ответницата – приобретател, защото относими към въпроса значимо или незначимо е изпълнението на грижи и издръжка за минало време са както характера на договора, който е комутативен /окончателен, защото договореността обективира извършена и приета размяна на престациите – правото на собственост върху недвижимия имот и издръжка и гледане за минало време, престирани от приобретателката и приети от прехвърлителя?
Приложимо ли е правилото на чл. 192 ГПК в производството за оспорване на електронен документ? Допустимо ли е при установена фактическа невъзможност за представяне на електронния носител, на който е прието електронно съобщение, да се задължи другата страна да представи електронния носител, от който са изпратени съобщенията по електронен път?
Нарушава ли съдът правото на защита на страната, когато след допускане на повторна експертиза отхвърля възражението срещу назначаването на експерта, изготвил първоначалната експертиза и замяната му с друго вещо лице?
Представлява ли нарушение на правото на защита на жалбоподателката отказът на съда да приеме като доказателство по делото документ на чужд език, след възражение от другата страна за липсата на превод? Следва ли съдът да предостави възможност на страната да представи документа с превод? Допустимо ли е назначаване на експертиза за превод на документа?
Какво е значението на договореността за прехвърляне на недвижим имот срещу престирана издръжка и гледане за минало време и бъдещи издръжка и гледане?
Допустимо ли е разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за минало време и за бъдещи издръжка и гледане?
При доказани воля и съгласие на прехвърлителя за изменение на вида на престацията – от задължение за издръжка и гледане само в задължение за издръжка, представлява ли неизпълнение забавата на престациите за определен период от време или забавата се санира с приемането и одобрението на престираното изпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

се прави опит да се подмени тежестта на доказване, като неустановяване на подаването на претенцията преди смъртта на Д. се цели да доведе до неблагоприятна последица за ответника застраховател, а не за ищците, които следва да обосноват предпоставките за допустимост на предявените искове. При тези данни така формулираните въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касация.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?
Може ли със свидетелски показания да се установяват факти, за които се изисква писмена форма, както и да се опровергава съдържанието на изходящи от страната частни документи - протокол от ОСС и поканите, върху които документи стои подписа на страната, която го оспорва?
Легитимиран ли е съдружникът да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за защита на правата на другите съдружници или може да защитава с този иск само собствените си членствени права?
Може ли със свидетелски показания да се установяват факти, за които се изисква писмена форма, както и да се опровергава съдържанието на изходящи от страната частни документи - протокол от ОСС и поканите, при положение, че на тези документи стои не само подписа на страната, която го оспорва, но стоят и подписите на същите тези свидетели, като с подписите си те са удостоверили верността им?
Може ли въззивният съд да изгради изводите си на база изразена хипотеза от жалбодателя във въззивната жалба?
При направено своевременно искане по чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне на находящ се в страната документ и недопускането на това искане от съда, поради заявление от същата тази страна, че този документ не се намира в нея, съставлява ли съществено процесуално нарушение и ако не длъжен ли е въззивният съд да приложи разпоредбата на чл. 161 във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК?
След като конститутивното действие на съдебното решение по чл. 74 ТЗ се проявява не само по отношение на страните по иска ищеца - съдружник и ответника - дружеството, но и спрямо всички останали съдружници, намира ли приложение забраната по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК с показанията на другите съдружници, които не са участвали в процеса, да се опровергава съдържанието на изходящите от тях частни документи - покани за свикване на общо събрание и протоколи от проведени общи събрания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства в съвкупност и доводите на страните, като изложи свои мотиви по съществото на спора. (По иск за признаване на собственост по силата на закона - чл. 2, ал. 4 ЗДС, евентуално въз основа на придобивна давност)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Реално ли е съкращаване на щатна бройка, която е трансформирана в друга щатна бройка и трансформацията прави ли съкращаването в щата нереално?
При съществуваща единствена длъжност, следва ли работодателят да извърши подбор по чл. 329 КТ с друга длъжност, която е идентична по наименование, но различна по трудови функции?
Длъжна ли е въззивната инстанция да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по същество на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи?
Длъжен ли е съдът да се мотивира въз основа на кои доказателства приема едни факти за доказани, а други за недоказани?
При каква хипотеза на съкращаване в щата следва да бъде извършван подбор, кога той е задължителен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Какво е значението на подписната от пострадалия работник декларация, в която същият е декларирал, че повече няма да има финансови претенции към платилия обезщетението и същата ограничава ли правото му на иск по чл. 200 КТ?
Съдържащото се в декларацията изявление, че страната няма да има финансови претенции към платилия обезщетението представлява ли предварителен отказ от иск?
Длъжен ли е съдът да извърши преценка дали изявлението в подписаната от страната декларация, с което същата заявява, че няма да има финансови претенции към платилия обезщетението, представлява предварителен отказ от иск?
Длъжен ли е съдът при изплатено извънсъдебно обезщетение да изясни кои вреди са включени в обема на уговореното обезщетение, респ. припокриват ли се с претендираните пред съда вреди?
Липсата на валидно извънсъдебно споразумение препятства ли възможността на пострадалото лице да предяви срещу работодателя иск на основание чл. 200 КТ и да получи обезщетение за претърпените в резултат на трудова злополука неимуществени вреди?
Следва ли в решението си въззивният съд да обсъди всички въведени с въззивната жалба възражения и доводи на страните и дължи ли обоснован отговор на същите?
Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?
Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?
Съставлява ли изявлението обективирано в декларация, че деклараторът повече няма да има финансови претенции към платилия обезщетението, предварителен отказ от права?
Могат ли да се приложат правните последици на извънсъдебната спогодба към едностранно волеизявление обективирано в декларация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли съдът да се произнася по правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба, при ограничението по чл. 269, предл. второ ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приети за установени факти и закона?
Ако искът е доказан по основание, може ли да бъде отхвърлен поради недоказване на размера му?
Длъжен ли е съдът, в случаите когато констатира нередовност на исковата молба и даде указания за подробно, ясно и изчерпателно излагане на всички факти и обстоятелства, на които се основават исковете, да стори преценка на допълнително изложените факти и обстоятелства по основанието на исковете и да укаже за кои от тях счита, че не се сочат доказателства, както и да предостави възможност на страните за ангажиране на доказателства?
Не дължи ли въззивният съд даване на указания до страните, относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?
Може ли съдът да приеме за установен факт от решаващо значение за делото, който е недоказан и е такъв, който съдът не е посочил като ненуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и включен в предмета на доказването?
Съобразно чл. 154 ГПК не следва ли съдът да посочи, като нуждаещ се от доказване факта, че процесният застрахователен договор е сключен преди 01.01.2016 г., т.е. преди влизане в сила на новия КЗ (обн. ДВ бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)?
Не следва ли съдът да уведоми страните, че: счита тези факти и обстоятелства за спорни по делото и поради това ги включва в предмета на доказване?
Не следва ли да укаже на всяка от страните, че в нейна тежест е да установи конкретни факти и обстоятелства – тези на които основава исканията и възраженията си, респ. че всяка от страните следва да докаже тези конкретно посочени от съда факти?
Не следва ли съдът в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти?
Допустимо ли е да изключи с решението си приобщени към делото доказателства, ако преди това не са давани указания на ползващата се от тях страна, че следва да уточни какви конкретни обстоятелства доказва с всяко от приложените писмени доказателства или да ангажира други доказателства за фактите, до които те се отнасят?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„Към кой момент и въз основа на какви критерии следва да се прецени обективното икономическо състояние, съответно състоянието на неплатежоспособност на търговското дружество?“
„Следва ли да е налице обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания към определената начална дата на неплатежоспособност?“
„Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и всички въведените от страните доводи и възражения, и следва ли съдебното решение да бъде постановено след тяхната съвкупна преценка?“
„Условие ли е за приложение на разпоредбата на чл. 161 ГПК уведомяването на страната за фактите, които съдът ще приеме за доказани в случай, че страната създава пречки за проверката им?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Евгений Стайков

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Вероятна недопустимост на въззивния акт поради липса на правен интерес. (По искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, във връзка с чл. 649 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КМБ България“ ЕАД /н./ на вписвания и договори)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

1238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела