30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 367 ГПК

Отговор на исковата молба
Чл. 367. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на който указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава отговора.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
(4) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях.

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви и да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с въведените от страните правно релевантни факти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

е поискал да бъде изяснен чрез поставяне на допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза, съдът отказал допускането й и по този начин отрекъл погасителния ефект на плащанията с разходните касови ордери, които удостоверяват получени от управителя на „Блик 8“ ЕООД суми за конкретно извършени СМР. Изложени са и оплаквания във връзка с възраженията на ответника за недостатъци на изработеното, които въззивната инстанция приела за неоснователни.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Относно задълженията на съда да следи служебно за валидността на клаузи от договор за кредит, включително при оплакване, че са неясни и неконкретни, когато длъжници по договора са физически лица, които биха могли да отговарят на дефиницията за потребители по Закон за защита на потребителите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При произнасяне по отрицателен установителен иск допустимо ли е съдът да извърши незаявено прихващане между насрещни вземания?
Допустимо ли е възражение за прихващане да се приема, че е заявено чрез конклудентни действия?
Допустимо ли е при разглеждане на искове по чл. 124 ГПК за установяване на размера на задължения между страните, да се включват погасени по давност вземания?
При наличие на клауза в договор, съдържаща две части / правило и изключение/, едната от които – изключението, е недействително, следва ли да се възприема за недействителна и другата част от клаузата / правилото/?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и следва ли при прилагането на критерия на справедливостта да се отчитат въведените принципи на „възстановителна справедливост“ и „разпределителна справедливост“?
Каква степен на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице следва да бъде отчетена при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване, грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на увреденото лице, в качеството му на пътник в лек автомобил, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП и съзнателното присъствие в моторно превозно средство с водач, който е употребил алкохол, които нарушения пряко и непосредствено са довели до настъпване на телесните увреждания на пострадалото лице?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, когато действията му не нарушават правно задължение, предвидено в законова разпоредба? В този смисъл налице ли е съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил райски газ?
Може ли изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения, или е нужно същият да бъде доказан по категоричен начин без каквито и да било съмнения?
Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в ППВС №4/1968 г.? Фактите относно образованието, трудовата дейност и работната заетост на увреденото лице преди ПТП спадат ли сред установените в ППВС №4/1968 г. критерии за преценка на преживените болки и страдания? Следва ли да се присъжда по-ниско обезщетение на лице за преживени болки и страдания, само защото това лице е без образование и това не е ли дискриминационен критерий?
Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид, наред с указаните в ППВС №4/1968 г. критерии, и икономическата конюнктура в страната съобразена с инфлацията – обезценяването на лева и нарастването на цените?
Преклудира ли се и към кой момент в първоинстанционното производство правото на възражение за факти и обстоятелства, които са станали достояние на страната след изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба?
Длъжен ли е съдът да уважи искания на страната за събиране на доказателства след като е дал указания на страната да докаже твърденията си и съставлява ли процесуално нарушение отказът на съда да допусне направените доказателствени искания?
Допустимо ли е съдът сам да определя липса на работоспособност без да е установена неработоспособност по реда и условията на нормативни актове в частност Наредба за медицинската експертиза?
Допустимо ли е въззивният съд при въззивно разглеждане на делото самостоятелно да поправя, тълкува или обяснява обжалваното съдебно решение? Следва ли да се приложи съдебното решение такова, каквото е и не следва ли да бъде отменено като неправилно?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?
Допустимо ли е да се преценява предпроцесуалното действие/бездействие на лице за упражняване на процесуалните му права, и може ли да търпи неблагоприятни последици от това, че не е направил искания, възражения за факти и обстоятелства, които не са му били известни преди образуване на делото?
Допустимо ли е един правен субект да носи неблагоприятни последици от действие/бездействие на друг правен субект, респективно да се погасява негови процесуални права, вследствие поведението на трето лице? В конкретния случай без да има пряка претенция от Е. М. към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ допустимо ли е от действията/бездействията на кореспондента /както съдът приема/ да се преклудират правата на застрахователя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

12317 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела