чл. 129 ал. 4 ГПК

„При какви критерии и съотношения между тях се извършва преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 5 пар. 1 от КЗПЧОС, а от там и за обезщетението от това време и подлежат ли на обезщетение вредите от неправилни съдебни актове в производство по 2б ЗОДОВ /реш.№.306/22.10.19 по г. д.№.4482/2017, ІV ГО, реш.№.272/27.01.20 по г. д.№.924/2019, ІV ГО, реш.№.30/7.05.19 по г. д.№.2125/2018 ІІІ ГО/?“ „При присъждане на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ и преценка за наличие на забава при разглеждане и решаване на делото, как следва да се определи „Общата продължителност на делото“ - като продължителност на производството в отделните инстанции или продължителността на всички съдебни производства по спора, когато отговорността се претендира разделно?“ „Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?“ „Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото релевантни обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа на справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от нарушаване на чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС.“ „Необходимо ли е да се доказва настъпването на конкретни претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неразумната продължителност на съдебното производство, в иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, за да бъде определено обезщетение по справедливост, съответно да бъде приет за основателен иска, или е достатъчно съдът да се позове на оборимата презумпция за претърпени неимуществени вреди при установена от него забава в съдебното производство?“