чл. 226 ал. 3 ЗЗД

Задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК? Следва ли въззивния съд да формира изводите си за фактите след обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост?
Допустимо ли е съдът изцяло да игнорира гласни доказателства (показания на свидетеля С. М. - син на ищеца и ответницата А. П.) относно начина, по който ищецът е полагал подписа си преди, когато е бил в брак с ответницата А. П., а именно придружен от нея и от други членове на семейството му?
Допустимо ли е съдът да не се произнася по възражения, направени с въззивната жалба?
Допустимо ли е съдът да обсъжда единствено законосъобразността на дарението, при положение, че са направени възражения и са представени доводи относно законосъобразността на учредяването на право на ползване?
Следва ли съдът при отправено искане за установяване на отрицателен факт за минал период, да се произнесе с доклад и указания към страната?
Следва ли съдът да тълкува съдържанието на процесното пълномощно и дали в него се упоменава предоставяне на разпореждане с правото на ползване, което да бъде разбрано от говорещо български език лице?
Следва ли съдът да разглежда процесното пълномощно и неговата форма с оглед липсата на изрично удостоверяване, че нотариусът е свел съдържанието на пълномощното до знанието на упълномощителя и че нотариусът се е убедил, че действително той разбира български език и не се нуждае от преводач?
Допустимо ли е съдът да игнорира съдържанието на пълномощно, в което липсва право за учредяване на право на ползване, и да приема за наличие на съгласие?
Допустимо ли е съдът да не изследва наличието или липсата на фактическия състав на разпоредбата на чл. 582 ГПК?