чл. 117 ал. 1 КРБ

Длъжен ли е въззивният съд при упражняване на правосъдната си функция по чл. 117, ал. 1 КРБ и чл. 47 ХОПЕС/ да съобразява принципа на законност (чл. 4, ал. 1 КРБ) и принципа на равенство на страните в процеса (чл. 6, ал. 2 КРБ), за да не допусне увреждане на имуществените им права и законни интереси, като разреши спора за обезщетяване на всички вреди от противоправното деяние „клевета, в съответствие с изискването на закона сходни случаи да се решават по сходен начин?
Допустимо ли е въззивният съд, като съд по същество, в хипотеза, в която първата инстанция е отхвърлила иск за обезщетяване на имуществени вреди, съизмерими с размера на заплатени разноски във водени частни наказателни производства срещу деликвента от осъщественото от него противоправно деяние „клевета, без този иск да бъде разгледан по същество, на свой ред да го потвърди, също без повторно да го разгледа по същество, като съществено нарушение на принципа на законност (чл. 4, ал. 1 КРБ) и неизпълнение задължението на държавата да защити частната собственост на оклеветеното лице, по чл. 17, ал. 3 КРБ, чл. 1 Допълнителен протокол към КЗПЧОС и чл. 17, 1.1 ХОПЕС?
Нарушението на императивни правни норми от правото на Европейския съюз и неговото Върховенство, представляващи защита на имуществено право (чл. 1 ДП №1 към ЕППЧ и чл. 17, т. 1 ХОПЕС) и на законен правен интерес (чл. 6, пар. 1, чл. 8, чл. 10 КЗПЧОС, чл. 47 ХОПЕС, чл. 2, чл. 4, пар. 3, ал. 2, чл. 19, пар. 1, ал. 2 ДЕС), представлява ли неизпълнение на правосъдната функция на втората инстанция по смисъла на чл. 117, ал. 1 КРБ, на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС?
Начинът, по който въззивният съд е отказал да разгледа по същество иска за обезщетяване на имуществените вреди от противоправното деяние „клевета, следва ли да бъде съобразен с признатото право на достъп до съд, със служебното начало в процеса, с правото на защита на собствеността и с правото на справедливост, изведени от правото на ЕС и практиката на СЕС и на ЕСПЧ?
Длъжен ли е въззивният съд при направено оплакване във въззивната жалба за отказ на първата инстанция да разгледа предявен иск за обезщетение на имуществени вреди, причинени от противоправното деяние „клевета, да се произнесе по него като съд по същество на спора с оглед очертаните предели на искането за защита на нарушено материално право и диспозитивното начало в процеса, и задължението на съда да даде адекватна защита по чл. 17, ал. 3 КРБ, чл. 1 ДП №1 към КЗПЧОС, чл. 17, т 1 ХОПЕС?
Обвързана ли е първата и втората инстанция по свой почин и с оглед принципа на служебното начало в процеса – да разгледат по същество „имплицитно“ въпроса за съпричиняване на вредата като принос на пострадалия за настъпването им от обективен характер с оглед намаляване на дължимото от дееца насрещно компесаторно обезщетение, без оглед на обществения интерес и укоримост на деянието „клевета, след като същия въпрос не е относим към причинно-следствената връзка между деянието и осъществения противоправен резултат, липсва изрично направено насрещно възражение от страна на деликвента, и такова не е въведено в писмения му отговор на исковата молба, като същото не е поддържано и в хода на съдопроизводството, по който обаче въззивният съд е въвел релативно възражение и оплакване във въззивната жалба, и по което въззивният съд е дал правно неиздържан, респ. недопустим отговор?
Как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на причинени от ищеца неимуществени вреди, които са над обичайните за това вреди, подробно описани в исковата молба, от противоправно деяние „клевета? Нарушава ли се принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, когато решаващите съдилища са пренебрегнали мащаба на вредите и правните последици от противоправното деяние „клевета, от гл. т. на водените частни наказателни производства, с оглед обществената му укоримост, като решаващи фактори за присъждане на справедливо по размер обезщетение за причинени неимуществени вреди, без те да бъдат отчетени като проявени, както в проведените частни наказателни производства, така и в гражданския процес и без да бъдат взети предвид и обсъдени с всички факти и обстоятелства, относими към вредите, като претърпени над обичайните вреди, въведени с исковата молба, и каквито оплаквания ищецът е въвел във въззивната жалба, а въззивният съд се е произнесъл по тях с потвърждаване решението на първата инстанция, без да ги разгледа поотделно и в съвкупност, и без да изложи за тях свои самостоятелни правни изводи и мотиви?
Подаването и поддържането на частни тъжби в две отделни частно-наказателни производства срещу престъпление от частен характер „клевета, с искане за обезщетяване на неимуществени вреди от него, по което потърпевшото оклеветено лице не е получило защита в разумен срок, поради прекратяване на производствата като недопустими, съставлява ли утежняващо правно обстоятелство за присъждане на дирено компенсаторно обезщетение за причинени от деликта неимуществени вреди, над обичайните вреди, в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и чл. 4, пар. 3, ал. 2 ДЕС?
Обвързан ли е въззивният съд от силата на чл. 177, ал. 3 КРБ – да преразгледа изводите на първата инстанция относно осъществяването на определени факти, по ангажираните от страните писмени и гласни доказателства, при въведени във въззивната жалба обосновани оплаквания за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на събрани относими и допустими доказателства за сочените имуществени и неимуществени вреди от противоправото деяние „клевета, на поискани такива доказателства (писмени и СМЕ), но отказани на ищцовата страна, по повод релевирани от нея доводи и насрещни възражения, за да установи фактическото и правно положение?
Допустимо ли е въззивната инстанция да заменя едни факти и правни обстоятелства и да въвежда други, които не са въведени в иска и в петитума, не са поддържани от страните и в двете инстанции, и не са въведени в предмета на въззивното производство (като свръхпетитум)?
Длъжен ли е въззивният съд да допусне поисканата съдебно-медицинска експертиза, която е била отказана в първоинстанционното производство, при въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение, и неизясняване на делото от фактическа страна, на характера на причинените неимуществени вреди от противоправното деяние „клевета и интензитета на въздействие върху увреденото лице, като вреди над обичайните?
Съответства ли на конституционното изискване за мотивираност по чл. 121, ал. 4 КРБ съдебно решение в хипотеза, в която въззивният съд е отразил само фактически и правни констатации, които не ги е анализирал съвместно с ангажираните в първата инстанция факти и доказателства по делото, без въобще да изложи свои собствени мотиви, с които да отговори на направените от въззивния жалбоподател възражения и доводи в додадената от него жалба, в светлината на приложимото права на ЕС, на КС и на ВКС, и така да мотивира съдебния си акт?
Как следва да процедира въззивният съд по въпроса за разпределение на разноските в производството и пред двете инстанции: да се придържа към установената практика по приложението на чл. 78 ГПК, или да зачете с предимство конституционните принципи за законност в контекста на практиката на КС, на ЕСПЧ, на СЕС – и така да осигури на увреденото лице от противоправното деяние „клевета ефективна правна защита, щом присъжда маломерно обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неизправния деликвент, а същевременно го осъжда за съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ близо двадесетократно размера на присъденото по делото обезщетение, като нарушение на принципа на справедливост (чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС и чл. 4,1 пар. 3, ал. 2 ДЕС)? При частично уважаване на иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане коя от страните е отговорна за разноските по делото, пропорционално на отхвърлената и уважена част от иска – ищецът или изцяло е отговорен за разноските само ответникът по иска?