чл. 29 КМЧП

от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. В приложеното изложение се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Касаторът счита, че въпросите относно приложимото право и възможностите за приложение за прецедента /англосаксонска/ правна система в частност бахамско законодателство при разглеждане на дела и възможността българският съд да организира съответния процес по правилата на съответната държава и този дали следва само поради обстоятелството, че работникът е български гражданин българският съд да е изцяло компетентен да разглежда спора, абстрахирайки се от законодателствата и правните системи на съответните държави са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Двата въпроса не отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са общотеоретични и не се отнасят към конкретно правно разрешение на въззивния съд, обусловило решаващата му воля. Освен това с разпоредбата на чл. 29 КМЧП императивно е уреден приложимият процесуален ред за разглеждането на спора – българският Граждански процесуален кодекс. В този смисъл се е произнесъл и Върховният касационен съд, като в решение №6/14.03.2014 г. по т. д. №47/2012 г. по описа на I т. о. е посочено, че цитираната разпоредба е императивна и ясна и не се нуждае от тълкуване. Вторият въпрос също е законодателно разрешен в чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 17, ал. 1 КМПЧ. Ищецът М. А. А. е сезирал българския съд да се произнесе по основателността на претенциите му, основани на твърдението за трудово правоотношение между него и ответника. Съгласно цитираните разпоредби международната компетентност на българските съдилища е налице, когато ищецът е български гражданин, а спорът е трудов. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че дружеството работодател има интерес спорът да се разгледа от българските съдилища, още повече, че самият той е сезирал съда.