чл. 299 ГПК

Има ли правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск трето лице, което не е субект на спорното правоотношение, предмет на иска, но правото му се засяга от съществуването или несъществуването на правото, претендирано от друго лице, субект на спорното правоотношение? Има ли правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК трето лице, чуждо на спорното правоотношение, което трето лице не твърди да притежава самостоятелни права върху имотите, предмет на спора, не претендира защита на фактическо състояние, когато владението е смутено, и не твърди да има възможност да придобие на оригинерно основание или по реституция имотите, предмет на спора, но твърди, че правото му се засяга от съществуването или несъществуването на спорното право, претендирано от друго лице, субект на спорното правоотношение? Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК в случай, че сочената от ищеца хипотеза не попада сред изрично изброените в Тълкувателно решение №8/2012 г. по т. д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС хипотези, при които този иск би се оказал допустим? Изчерпват ли изброените Тълкувателно решение №8/2012 г. по т. д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС хипотези всички възможни случаи? Произтича ли правният интерес от решаване на конкретния правен спор от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които спорещата страна твърди, че се засяга правната й сфера, или този правен интерес трябва да се преценява само с оглед изрично изброените в Тълкувателно решение №8/2012 г. от 27.11.2013 г. по т. д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС хипотези? Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ТПК, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно ищецът да е направил „разумна субективна преценка? Има ли едно лице правен интерес да внесе яснота в отношенията си с друго лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, т. е. да установи съществуването или несъществуването на едно спорно правоотношение? Налице ли е правна връзка/правоотношение между един правен субект, който притежава самостоятелни права върху недвижим имот, и друг правен субект, който притежава самостоятелни права върху съседен на първия недвижим имот, когато първият правен субект е носител на акцесорно право - право на достъп до собствения си недвижим имот, реализирането на което ще предизвика промяна в чуждата правна сфера, засягайки самостоятелните права (правото на собственост в пълния му обем) на втория правен субект върху собствения му недвижим имот, съседен на първия? Ако правната връзка/правоотношението са обусловени от наличието на едно акцесорно право, има ли правен интерес лицето, чиито права са засегнати от акцесорното право, да отрече съществуването на главното право, след като правната последица от отричането на главното право ще бъде отричане и на неговата принадлежност - акцесорното право (доколкото съществуването на главното право е предпоставка за съществуването на акцесорното право)? Има ли значение за преценката на правния интерес начинът, по който ще се реализира акцесорното право на достъп до недвижим имот, ако независимо от начина на реализирането му, винаги ще бъдат засегнати правата и законните интереси на ищеца? При отправено искане за реализиране на акцесорно право на достъп до имот от неговия титуляр към административен орган, застрашени ли са правата на лицето, по отношение на имота на което ще се реализира акцесорното право на достъп, и има ли това лице право на защита в конкретната хипотеза? Доколкото акцесорното право на достъп до недвижим имот може да се реализира единствено по административен ред, а в хода на административния процес е недопустимо административните органи, респ. административните съдилища при последващо обжалване, да решават спор за собственост, има ли ищецът друг път на защита за отричане правата на ответника (главно и принадлежно му акцесорно), освен гражданския процес, и отказът да бъде допуснат до такъв представлява ли нарушаване на правото му на защита?