чл. 7 ЗВСОНИ
Чл. 7. (1) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм., бр. 40 от 1995 г., РКС № 9 от 1995 г., бр. 66 от 1995 г., отм., бр. 87 от 1995 г., РКС № 20 от 1995 г., бр. 94 от 1995 г., доп., бр. 51 от 1996 г., предишен текст на чл. 7 – ДВ, бр. 53 от 2006 г.) Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници, които не са получили обезщетение, могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Производството по тези дела е безплатно.
(2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2006 г.) Гражданите, чиито имоти са отнети по ал. 1 с влязло в сила съдебно решение, получават обезщетение по чл. 5, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Те закупуват с предимство държавно или общинско жилище с жилищни компенсаторни записи по номиналната им стойност. Уравнението е парично.
(3) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2006 г.) Когато държавата и общините не предоставят за закупуване жилища от своя фонд на тези граждани в тримесечен срок от тяхната молба, гражданите имат право да получат левовата равностойност на техните жилищни компенсаторни записи по номинал. Гражданите подават молба до Министерството на финансите за получаването на левовата равностойност.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Към 1958 г. възможно ли е разпореждане с правото на собственост върху дворно място от страна на държавата при действието и по реда на НПЖДЖФПНС (1957 г., отм.);
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, ако правата на отделните собственици върху мястото не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС (погрешно посочен, видно от доводите в жалбата, като чл. 40 ГПК);
За да се установи статутът на дворното място като обща част към възникнала етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата и мястото, следва ли да се докаже, че правата на отделните собственици върху мястото съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
По какъв начин се изразява волята на едноличния собственик на сградата и мястото относно правния статус на поземления имот след разпореждане с отделен обект от сградата - необходимо ли е изрично да е волеизявено, че дворното място остава в режим на обикновена съсобственост, или е достатъчно прехвърлените от собственика права върху мястото да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС, за да се приеме, че поземленият имот е изведен от кръга на общите части;
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за принадлежност към тези обекти макар и то да не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС;
Дворното място - поземлен имот или урегулиран поземлен имот (парцел), принадлежност към построената в него сграда ли е, т. е. явява ли се сградата главна вещ, респ. дворното място принадлежност към нея и приложимо ли е правилото на чл. 98 ЗС в този случай;
Ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя еднакви права от общите части на сградата и от дворното място, следва ли да се приеме, че дворното място също е придобило статут на обща част, макар и прехвърлените права да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
И обратното - ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя различни права от общите части на сградата и от дворното място (1) или воля за прехвърляне на общи части изобщо не е изявена, а се прехвърлят само идеални части от мястото - както е в настоящия случай (2), следва ли да се приеме, че дворното място е изключено от общите части.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 40 ГПК, чл. 40 ЗС, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 7 ЗВСОНИ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 98 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали правилно и законосъобразно лицето И. З. З. е било осъдено да заплати суми за нетрудови /незаконни/ доходи? Кое прави тези доходи „нетрудови/незаконни/“ и защо те са претендирани по този начин от Държавата спрямо И. З. /бащата на ищеца/?
Защо са били предприети изпълнителни действия във вр. с гр. д.№1526/1980 г. на РОС спрямо лицето И. З. З. при положение, че тази сума е била изплатена от него по изп. дело №6638/1981 г. на съдебен изпълнител при РРС?
При положение, че България е социална държава и щом като И. З. не е имал други доходи е било предприето изпълнение спрямо единствения му жилищен имот и противоречи ли това, както на принципите, върху които се гради социалната държава, и в противоречие с чл. 339 от действащия тогава ГПК /отм./, който въздига единствения жилищен имот като несеквестируем?
На какво основание е било допуснато издаване на АДС за единствения жилищен имот на И. З., както и издаването на административни актове за изземването на този имот? Не противоречи ли това на чл. 339 ГПК /отм./ и принципите на социалната държава?
Защо са предприети действия, на практика, и срещу съпругата Н. З. – собственик на имота в СИО, без тя да е участвала като страна по гр. д.№1526/1980 г. на РОС? На какво основание Н. З. е държана отговорна, практически за задължения на съпруга си чрез отнемане на единственото й жилище?
Защо съдебната система по това време е допускала доходи, придобити законно; декларирани; и с платени върху тях данъци, се считат за незаконни и защо подлежат на конфискация изцяло, след като се нарушава една социална максима – че положилият законен труд и заплатил дължимите данъци, следва да живее от нещо /да се храни, облича, отглежда децата си и пр./?
Предприети ли са били действия за прекратяване на СИО между И. и Н. З. по отношение на тяхното имущество съобразно действащия тогава СК /отм./ - чл. 26 от с. з., и нищожни ли са действията, предприети въз основа на атакуваното Решение по гр. д.№1526/1980 г. на РОС спрямо сем. З. поначало, без да е прекратена СИО, и без да са индивидуализирани техните квоти в бившата СИО и при положение, че те не са съсобственици по смисъла на ЗЗД, а общи собственици по смисъла на СК в СИО?
До реформите на администрацията и правата и задълженията на Държавата и общините след 1989 г., коя институция е упражнявала правата на държавата, изключая специалните ведомства – МНО, МВР и др., освен Общините?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е бил и следвало ли е въззивният съд да зачете силата на пресъдено нещо между страните, формирана с влязлото в законна сила решение по по гр. д. 2285/2009 г. по описа на СГС, IIв състав, по предявения от ответниците иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ относно правния статут на процесната галерия като самостоятелен обект на собственост и допустимо ли е въпреки изричното изявление на въззивния съд, че отчита силата на пресъдено нещо по горното дело, да направи обратен извод, че не е налице самостоятелен обект на собственост без никакво изменение от фактическа и правна страна на същата галерия след постановяване на първото решение?
При наведени доводи от страната за самостоятелен статут на процесния имот трябва ли въззивната инстанция да прецени установените факти, както и да посочи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?
Предвид извода на въззивния съд, че е следвало да бъде предявен иск за делба от страна на ищеца едновременно на процесната галерия и магазина под нея, се поставя въпроса може ли да се допусне делба на имот, който не е съсобствен между страните / магазинът - собственост само на първоначалните ответнини по иска за делба /, само защото преди одържавяването й процесната галерия е била присъединена към него и одържавена заедно с него?
Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. второ ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти и обстоятелства, по които не са събрани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция?
Допустимо ли е при отменено определение за допускане на допълнително заключение на СТЕ от първоинстанционния съд, въззивният съд да основава решението си в обратен смисъл, а именно, че това е установено обстоятелство по делото - което е директно нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и такова установено обстоятелство не съществува между кориците по делото?
Допустимо ли е въззивният съд да прилага аналогията на подзаконовата Наредба №5 за правила и норми по ТСУ /отм./, отнасяща се за жилищни обекти, за нежилищни /тьрговски/ обекти, каквато е ъгловата стая към процесния апартамент /бивша галерия от 20 кв. м./, която към момента на построяване на сграда /1936 г./ е била част от магазин №5/под нея/?
Допустимо ли е въззивният съд в нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗНА да прилага отменената Наредба №5 за правила и норми по ТСУ /подзаконов акт/, вместо нормативният акт с по-висока степен, а именно чл. 7 ЗВСОНИ и чл. 108 ЗС, по силата на които е прието, че процесният договор за продажба от 03.07.1969 г. между Общината и Г. и Н. П. /праводателите на З. П./ с изцяло нищожен по чл. 26 ЗЗД?
Налице ли е съсобственост между страните по делото на процесния апартамент с площ от 86.09 кв. м., при положение, че единствения възможен достъп до галерията /като ъгловата стая от 20 кв. м./ е през единствения вход на апартамента и от никъде другаде?
Допустима ли е да се допусне и извърши делбата на процесния апартамент с площ от 86.09 кв. м., между настоящите страни при положение, че единствени възможен достъп до галерията /като ъгловата стая от 20 кв. м./ е през единствения вход на апартамента и от никъде другаде?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
пар. 5 т. 39 ДР ЗУТ, чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 10 ГПК, чл. 108 ЗС, чл. 117 ал. 1 КРБ, чл. 120 ГПК, чл. 15 ал. 3 ЗНА, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 247 ал. 1 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 34 ЗС, чл. 39 ЗС, чл. 7 ЗВСОНИ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Законосъобразно ли е решение, постановено въз основа на факти, които са презумирани, че са верни, въпреки че са оспорени и има доказателства, които ги опровергават? Когато страна се легитимира с нотариален акт и се оспорва процедурата по издаване на този констативен нотариален акт, следва ли ползващият се от акта да докаже надлежността на процедурата? Какви обстоятелства и обем от доказателства следва да ангажира ползващият се от КНА за имоти, получени по замяна по ЗТПС, при оспорване процедурата по замяна? Противопоставими ли са на възстановените собственици решения на ТПС Комисия, за които в констативен нотариален акт е отбелязано, че са влезли в сила като неоспорени, след като собствениците не са могли да ги оспорят, не са били уведомени за издаването им? При изрично оспорване на решение на ТПС Комисия, описано в констативен нотариален акт за получени по замяна имоти, следва ли да бъдат представени доказателства за тези решения от ползващата се от тях страна и в кой момент на процеса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Не са формулирани никакви въпроси.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
чл. 124 КМЧП, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 68 ал. 2 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 7 ЗВСОНИ, чл. 70 ал. 2 ЗС, чл. 70 ЗС, чл. 77 ГПК, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 82 ЗС, чл. 99 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали може да се възстанови по реда на ЗВСОНИ такава част от имот, която е била придаваема по регулация?
Дали придадената по регулация част от имота на М. М. към имота на К. П. принадлежи на държавата и така и на реституция по ЗВСОНИ, или е придобита от праводателя на ищеца, респ. от ищеца, по силата на регулация и последващи сделки и делба преди влизане в сила на ЗВСОНИ на 25.02.1992 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 1 ЗВСОНИ, чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 19 ал. 4 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 2 ал. 5 ЗКИР, чл. 2 ЗВСОНИ, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 202 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 4 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 61 ТЗ, чл. 7 ЗВСОНИ
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Дали при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дадени от експерти в хода на делото, съдът трябва да обсъди всяко от заключенията и да прецени съответствието му с другите събрани по делото доказателства, като изложи аргументи кое кредитира, защо и по какви причини не възприема останалите? (По иск с правно основание чл. 108 ЗС с искане да се признае за установено, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба на таванско помещение, съставляващо принадлежност към собственото жилище на ищеца и за предаване на владението му)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
не следва да се допуска касационно обжалване, защото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, а и е налице установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Ответникът по иска, доколкото е юридическо лице /съгласно чл. 37, ал. 2 ЗИНЗС/, което разполага със средства и извършва „стопански дейности, които подпомагат, съпътстват или допълват основния му предмет на дейност“ /вж. чл. 37, ал. 1 ЗИНЗС/е лице, притежаващо процесуална правоспособност /Процесуалната правоспособност е една от абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно/. Въпросът за наличие на материалноправна легитимация е въпрос по съществото на спора, на който въззивният съд е отговорил положително, съобразявайки установената практика, съгласно която когато някой ползва чужд имот без правно основание и това не съставлява непозволено увреждане, отношенията между ползвателя и собственика трябва да се уреждат съобразно с принципите на неоснователното обогатяване. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато някой държи без правно основание чужда вещ, той дължи обезщетение на собственика за ползите от които го е лишил, без значение дали реално е ползвал вещта и дали е получавал приходи. Обстоятелството, че ползвателят е държавно предприятие по чл. 62, ал. 2 ТЗ, не променя този извод. Съгласно установената практика /вж. напр. решение по гр. д.№2719/2020г. на ІІІ г. о., гр. д.№1274/2020г. на ІV г. о./ държавните предприятия, които не са преобразувани в търговски дружества след приемането на ТЗ или са създадени като държавни предприятия на основание чл. 62, ал. 3 ТЗ, са легитимирани както да предявяват, така и да отговарят по искове за собственост и други вещни права и по облигационни искове за обезщетение за лишаване от право на ползване. В тази връзка, поставеният въпрос от касатора дали този търговецът има качество на субституент на държавата, не съставлява общо основание за допустимост, защото не е свързан с решаващите мотиви на съда. Несъотносима е и практиката, на която касаторът се позовава, поради което тя не може да обоснове основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК. Решенията по посочените дела са постановени във връзка с въпроси, които са различни от настоящите, а освен това са във връзка с различна фактическа обстановка и правна квалификация на спора – решението по гр. д.№5320/2008г. на ІІІ г. о. е по иск по чл. 7 ЗВСОНИ, по гр. д.№3309/2008г. на ІІІ г. о.- по иск по чл. 344 КТ и по гр. д.№1571/2009г. на ІV г. о.- по иск за вреди по чл. 1 ЗОДОВ. Наличието на установена практика по приложението на чл. 59 ЗЗД, която е съобразена от въззивния съд изключва приложението и на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и това е достатъчно, за да се откаже допускане на касационно обжалване на това основание. Съгласно приетото в т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.