чл. 59 ал. 1 ЗЗД
Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли частен съдебен изпълнител да се удовлетвори за свое частноправно вземане /такси по ТТРЗЧСИ/ от стойността на обезпечено имущество, когато тя не достига за удовлетворяване на обезпечения кредитор при положение, че ТР№1/2017 забранява това за възнаграждението на синдика и другите разноски по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ?
Може ли ЧСИ да се удовлетвори извън производството по несъстоятелност за свое възнаграждение, без да е предявил вземане по чл. 685-694 ТЗ, и при наличие на императивната норма на чл. 739 ТЗ за погасяване на непредявени вземания?
Допустимо ли е при липса на нормативна тарифа за събиране на публични вземания от ЧСИ да се прилага по аналогия ТТРЗЧСИ при положение, че публичните изпълнители не събират такси по ДОПК?
Допустимо ли е съдът да приеме, че върху дадено имущество е започнало принудително изпълнение без доказателства за това и да обоснове решението върху факти, които противоречат на доказателствата?
Нарушава ли подобно извънпроцедурно удовлетворяване принципа за съразмерно и справедливо удовлетворяване на всички кредитори по чл. 607 ТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
т. 26 ТТРЗЧСИ, чл. 193 ал. 4 ДОПК, чл. 193 ДОПК, чл. 269 изр. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 441 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 50 ал. 2 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 607 ТЗ, чл. 629б ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 638 ал. 1 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 3 ТЗ, чл. 739 ТЗ, чл. 74 ЗЧСИ, чл. 81 ЗЧСИ, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дължи ли собственикът на движима вещ, на която е извършен ремонт, заплащането на стойността на ремонта на извършилото го лице, ако последното го е изпълнило по силата на договор с трето лице?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Представлява ли наблюдение през охранителни камери, видеоразговори чрез приложението „Viber“ или по друг електронен способ „конклудентно действие, с което да се счита, че работата е приета от възложителя в съответствие с чл. 264, ал. 3 ЗЗД? Съответен ли е на практиката на ВКС/ решение №60249/20.05.2022 г. по гр. д. №4040/2020 г. на ВКС и др./ този извод на въззивния съд за реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, при условие че възложителят живее преимуществено в чужбина и няма възможност за физическо присъствие в имота?
Възможно ли е създаденото облигационно отношение между страните да съдържа елементи и признаци както на договора за изработка, така и на договора за поръчка вследствие делегираните пълномощия от възложителя на изпълнителя за закупуване на материали и предварително предаване на суми за разходите за тях и за труда?/решение №3 от 15.03. от 15.03.2016 г. по гр. д. №2526/2015 г. на ВКС/. В тази връзка дължи ли отчет изпълнителят-довереник на възложителя-доверител и следва ли по отношение на института „приемане на работата да се съблюдават само и единствено разпоредбите на чл. 265 ЗЗД, не и тези, уреждащи отношенията при поръчка-чл. 280 ЗЗД и сл.?
Може ли въззивният съд да приеме, че предварителното заплащане на разходите за материали и труд/овластяването на изпълнителя от възложителя за тяхното закупуване/ представлява „конклудентно действие по приемане на работата в съответствие с чл. 264, ал. 3 ЗЗД, или представлява поръчка от възложителя към изпълнителя, за която последният дължи отчет?
Правото да твърдим, че недостатъците са съществени, водещи до негодност на вещта, преклудирано ли е при липса на възражения в тази посока от другата страна и при доказателства, че страните са водили разговори по „Viber“, че работата е с недостатъци веднага след откриването им от ищеца на 14.12.2022 г.? Поръчващият има ли право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката, в случая изработеното има такива недостатъци, че е негодно за ползване по обичайното му предназначение и реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното няма? /решение №202/27.2.2015 г. по т. д.04123/2013 г. на ВКС/
Може ли да се предполага знание у изпълнителя по чл. 264, ал. 2, изречение трето ЗЗД, че строежът е некачествен, когато установените факти сочат очевидни недостатъци?
Възможно ли е работа, извършена от човек без компетенции и умения, когато такива са задължителни поради естеството на работата-строеж с покривна конструкция, както и възложена на трето лице също без компетенции, да се счита за приета, независимо от обстоятелствата или липсата на право да се осъществява дейността „строител“ в съчетание с изграден негоден обект е основание за търсене на отговорност за обезщетение по общия ред?
Нееквивалентността на престациите, двойно платеното в повече на лице без компетенции предварително за негоден строеж в съответствие ли е с принципа за свободното договаряне според извода на въззивния съд, или не съответства на закона и практиката на ВКС? /решение №3 от 15.03.2016 г. по гр. д. №2526/2015 г./
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли тълкуването на клауза от договора да се осъществи не само въз основа на самата клауза, но и оглед на обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването на договора, както и според осъществилите се факти в периода около подписването му и извършените в този период други сделки между страните?
Може ли предметът на предварителния договор да бъде определяем?
Може ли да бъде учредено право на ползване върху несамостоятелен обект, какъвто е идеална част от земя, обособена като паркомясто и може ли това да се извърши с обявяването на такава предварителна уговорка за окончателна по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД?
Задължен ли е съда да мотивира ясно фактическите си и правни изводи?
Следва ли въззивният съд да формира решаващите си изводи след съвкупна преценка на всички приети в инстанциите по същество доказателства и обсъждане на всички наведени от страните доводи?
Длъжен ли е въззивният съд при проверка правилността на първоинстанционното решение да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, ако при субсумиране на установените в процеса факти се установи, че предвидения от хипотезата й фактически състав е осъществен?
Длъжен ли е съдът при уважаване на иск предявен като частичен да посочи в диспозитива на решението си установения по делото пълен размер на ищцовото вземане в случай, че той е по – малък от заявеният в исковата молба общ размер на вземането?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи въз основа на кои доказателства намира определени факти за установени, а други за неосъществили се, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях?
Длъжен ли е съдът да мотивира определението си, с което отхвърля искане или се произнася по противоречащи искания на страните, съгласно изискванията на чл. 254, ал. 1 ГПК като изложи самостоятелни правни изводи по съществото на спора?
Длъжен ли е съдът в производството по частна жалба да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи на страните в пределите, очертани с жалбата и отговора по нея и да обоснове крайните си изводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
пар. 5 т. 39 ДР ЗУТ, чл. 113 ГПК, чл. 14 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 195 ЗЗД, чл. 197 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 254 ал. 1 ГПК, чл. 258 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 276 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 306 ал. 2 ТЗ, чл. 306 ал. 4 ТЗ, чл. 306 ТЗ, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: 1) нормата на чл. 117а ЗОП, в редакцията й преди изменението с ДВ, бр.108/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изисква ли наличие на допълнително споразумение (писмено съгласие между страните по договор за възлагане на обществена поръчка), за да възникне субективно право на допълнително увеличено възнаграждение по договора, когато в резултат на инфлаиия съществено са се увеличили цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, и 2) към какви договори е приложима нормата на чл. 117а ЗОП, в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 108/2023, в сила от 22.12.2023 г. - само към договори в процес на изпълнение или и към договори, по които изпълнителят е извършил възложената му работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли въззивният съд да разшири предмета на иска извън очертания с петитума на исковата молба - при липса на противоречие между обстоятелствената част и петитума? (твърди се противоречие с решение №156/26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №4622/2019 г., IV г. о.; решение №539/13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №1844/2010 г., IV г. о.; решение №94/09.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №5666/2013 г., III г. о. и решение №403/19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №321/2012 г., I г. о.)
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи, възражения и доказателства, относими към предмета на спора, и какви са последиците при неизпълнение на това задължение? (твърди се противоречие с т. 1 ТР №1/2010 г. и решение №138/3.10.2017 г. на ВКС по гр. д. №5037/2016 г., III г. о.)
Може ли съдът да приеме за доказан размера на претендираното обезщетение по чл. 59 ЗЗД въз основа на експертиза, която не съответства на заявения предмет на иска и включва компоненти, които не са предмет на претенцията? (не се твърди противоречие с конкретна задължителна или казуална практика на ВКС)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Желю Желев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?
Длъжен ли е въззивният съд, когато намира за установено по делото основание за имущественото разместване между страните, да конкретизира и/или квалифицира това основание, което според него изключва приложението на иска по чл. 59 ЗЗД?
В хипотезата на предявен иск по чл. 59 ЗЗД приравнява ли се недоказано облигационно отношение на липса на основание за установено по делото имуществено разместване между страните?
Докъде се простират правомощията на въззивния съд при изследване наличието на валидно правно основание за имуществено разместване при предявен иск по чл. 59 ЗЗД - до хипотетично наведените, но недоказани от ответника възможни основания или съдът е свободен да обсъжда и други потенциално възможни основания, които не са въведени от ответната страна, чиято е доказателствената тежест по установяване на основанието, на което е получила даденото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 117 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 126 ал. 1 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 617 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 692 ал. 4 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 2 ТЗ, чл. 694 ал. 6 ТЗ, чл. 694 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви във въззивното решение по аргумент от ТР 1/19.02.10 по тълк. д.№.1/2009, ОСГТК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Собственик на сграда в режим на търпимост, която има характеристика на незаконен строеж, дали притежава и право на строеж /суперфиция/ върху земята, върху която е разположена сградата? Ако се приеме, че собственикът на такава незаконна сграда не притежава право на строеж върху чужда земя, върху която тя е разположена, дължи ли същият обезщетение на собственика на земята за лишаването му от възможността да ползва недвижимия си имот, в случая земята под сградата? Ако със сила на присъдено нещо между същите страни и по отношение на същата сграда ответникът е признат за собственик на процесната сграда, но не по правоприемство, а на първично правно основание — придобивка давност, както и нейния статут на незаконен строеж в режим на търпимост, следва ли това решение да бъде зачетено при последващо производство по чл. 59 ЗЗД за определяне на обезщетение за ползването на земята? Допустимо ли е съдът да се позовава на решение по друго дело, но между различни страни, които не са правоприемници, за да признае право на строеж върху незаконна сграда в режим на търпимост, която е придобита от страната на първично правно основание - придобивна давност - след постановяване на същото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какво е положение на лицето-наемател по отношение на ненаетата част от имота и останалите самостоятелни обекти; приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?
Кое е лицето, пред което следва да се демонстрира фактическата власт и намерението за своене, ако собственикът на имота е неясен за владелеца?
Длъжен ли е нотариусът при издаването на констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК да изследва правото на собственост на молителя, както и ако не може да се установи идентичност между реално съществуващия и формално описания за изграждане обект в представените договор за суперфиция и строителни книжа; поддържа се противоречие с ТР №11/2013 г. по тълк. д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение №316/20.05.2013 г. по гр. д. №217/2012 г. на ВКС, второ г. о., решение №118/16.11.2016 г. по гр. д. №766/2016 г. на ВКС, второ, г. о. и решение №173/20.06.2013 г. по гр. д. №1273/2013 г. на ВКС, първо г. о.?
Дали може нотариусът да изведе валидно заключение в констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК, че молителят е придобил право на собственост върху сграда на основание приращение, като съсобственик на земята, ако за тази сграда не са представени никакви документи в нотариалното производство, без да се изследва кой е извършил строителството ѝ?
Демонстрира ли се намерение за своене от владелец, който извършва множество и на значителна стойност ремонти, подобрения и поддръжка на имот, когато тези дейности са извършени явно пред собственика на имота и той не се е противопоставил на извършването им?
Следва ли въззивният съд в решението си да изложи аргументи защо при преценка на показанията на свидетелите приема, че тези на ответната страна са незаинтересовани от изхода на делото, въпреки че са в родствена връзка с нея и приема показанията им за достоверни, а същевременно не кредитира показанията на свидетелите на ищеца, които нямат родствена връзка с него?
Допустимо ли е страна по делото да претендира и доказва извършени разходи за ремонти, подобрения и поддръжка на процесния имот, чрез представяне на разходни документи, които са издадени на друго лице?
Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си, ползвайки само нарочно подбрана част от наличните доказателства по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.