всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 59 ал. 1 ЗЗД

Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

За извършване на преценка относно това дали след първоначалното оставяне на исковата молба по обратните искове на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД от първоинстанционния съд без движение за отстраняване на констатирани от съда нередовности, същите са или не са отстранени от ищеца по нея до приключване на делото в инстанциите по същество, съответно – относно допустимостта или вероятната недопустимост на въззивното решение в тази му част.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При извършване на преценка за допустимост на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК кога се счита, че страната е участвала производството по издаване на акт, след като той е издаден от друг орган?
Ако страната е пропуснала срока да обжалва законосъобразността на административния акт, то това пречка ли е да се позове на чл. 17, ал. 2 ГПК?
Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт или това е служебно правомощие на съда, след като страната твърди незаконосъобразност на административния акт?
Допустимо ли е безвъзмездно предоставяне на държавни и общински имоти под каквато и да е форма на лица, извън кръга на изрично посочените в специалните закони и в частност на търговско дружество за упражняваната от него търговска дейност?
Допустимо ли е административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК да замести липсващото съгласие на собственика на поземления имот да предостави безвъзмездно ползване върху него, след като собственикът не е участвал в административното производство?
Допустимо ли е посредством административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, да бъдат дерогирани разпоредбите на ЗОС и ЗДС, забраняващи безвъзмездно предоставяне на общински и държавни имоти на лица, извън посочените в закона, като по този начин лицето се снабди с „правно основание за безвъзмездно разполагане на обекти“?
Допустимо ли е да се предостави безвъзмездно недвижим имот държавна или общинска собственост, без да се спазят нормативните актове - ЗОС, ЗДС, актовете по прилагането им и без участието на компетентните органи - областен управител, общински съвет, кмет?
Ако административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК е единственото основание, даващо право на лицето да ползва държавен имот, то липсата на изрично определена в разрешението цена препятства ли възможността да се търси обезщетение за осъщественото ползване?
Допустимо ли е съдът да осъществи инцидентен съдебен контрол за законосъобразност по чл. 17, ал. 2 ГПК когато страната, на която се противопоставя административния акт, не е участвала в административното производство по издаването му, нито в това по обжалването му, но има право да оспорва неговата законосъобразност?
Може ли гражданският съд да упражни правомощията си по чл. 17, ал. 2 ГПК когато административният акт е единственото основание за отхвърляне на иска и върху него не е осъществен пряк съдебен контрол за законосъобразност?
Допустимо ли е съдът да прави инцидентен съдебен контрол на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, ако страната не е направила изрично искане, но своевременно е оспорила правото на ответника, произтичащо от административния акт - противоречие с Решение №235 от 17.04.2024 г. по гр. д. №2314/2023 г. на І г. о. и решение №29/29.05.2017 г. по гр. д.. №3394/2016 г. на ІІ г. о.?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си доводите и възраженията на страните, фактите на които се основават и доказателствата за тях, когато тези възражения са допустими, относими и определят изхода на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства за размера на пазарния наем, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка и необоснованост на фактическите изводи; когато отказва събиране на доказателства длъжен ли е въззивният съд да мотивира този отказ; противоречие с Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК и с решение по гр. д. №2388/2021 г. на ІІІ г. о.?
Липсата на съгласие за ползване на имота от страна на собственика съставлява ли липса на основание за обогатяване, произтичащо от ползването му, по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД - противоречие с Решение №677 от 05.11.201 г. по гр. д. №1822/2009 г. на ІІІг. о.?
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част предпоставено ли е от установяване на упражнявана от ответника фактическа власт върху спорната вещ?
Чия е тежестта при ревандикация да докаже, че ответникът упражнява фактическа власт?
За начинът, по който съдът преценява свидетелски показания?
За дейността на въззивната инстанция и задължението й за самостоятелна преценка на доказателствения материал, обсъждане доводите и възраженията на страните?
За критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на собственик при съобразяване индивидуалните особености на имота: предназначение местоположение, начин на ползване?
Следва ли да бъде уважен иск по чл. 59 ЗЗД при наличие на правно основание за осъщественото ползване?
Следва ли при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД да се съобразят особеностите на ползвания обект?
Длъжен ли е съдът да мотивира своето решение като изложи мотиви за правните си заключения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е, след като по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД ВКС е приел за установено, че ответницата е доказала основанието, на което е получила сумата по предявения иск, въззивният съд да уважи същата претенция, но предявена по евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД?
Може ли иск по чл. 59 ЗЗД да бъде уважен, след като по същото фактическо основание искът по чл. 55 ЗЗД е окончателно отхвърлен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Урежда ли нормата на чл. 82 ГПК преклузивен срок, с изтичането на който материалното право/вземане за връщане на внесена гаранция се погасява или урежда привилегирована - по - кратка погасителна давност за вземанията на частноправните субекти срещу държавата? Урежда ли разпоредбата на чл. 82 ГПК оригинерен придобивен способ за държавата за получаване в приход на държавния бюджет на непоисканите в едногодишния срок гаранции? Длъжен ли е въззивният съд да формира изводите си по съществото на спора след обсъждане на всички доказателства и доводите на страните, като изложи мотиви във връзка е тяхната преценка и посочи кои релевантни за спора факти приема за установени? Съществуващо задължение за реципиенса за връщане на даденото при отпаднало основание, погасява ли се от факта на възникване в негова тежест на задължение да се разпореди е полученото в полза на трето лице, след отпадане на основанието между солвенса и реципиенса по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли да възникне задължение за обезщетение по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване в полза на собственик на имот, когато ответникът – публичноправен субект /община/ - не е ползвал имота фактически, не е реализирал доходи от него, а държането на имота произтича изцяло от упражняване на публични правомощия, включително от изпълнение на влязло в сила съдебно решение за премахване на незаконен строеж?
Кой е началният момент, от който възниква вземането по чл. 59 ЗЗД в хипотези, свързани с премахване на незаконен строеж – от фактическото освобождаване на терена и осигуряване възможност на собственика да ползва имота или от влизане в сила на изпълнителното основание/изтичане на срок за доброволно изпълнение, независимо от това дали действително е настъпило неправомерно държане от страна на ответника?
Как следва да се квалифицира държането на недвижим имот от страна на община, когато то произтича от изпълнение на съдебно решение и/или административен акт за премахване на незаконен строеж – представлява ли то „ползване по смисъла на чл. 59 ЗЗД и води ли до възникване на задължение за обезщетение за неоснователно обогатяване спрямо собственика на имота?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кои трети лица са легитимирани да искат отмяна на влязло в сила решение съгласно чл. 304 ГПК във връзка с участието им в неделимо спорно правоотношение?
При придобиване на недвижим имот по давност по време на брак при режим на съпружеска имуществена общност, следва ли и двамата съпрузи задължително да участват като необходими другари в производството по иск за собственост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по иск на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с оглед на твърденията за нарушаване на принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, когато ищецът е поискал връщане на неоснователно събрани по изпълнението парични суми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Възможно ли е да се установи местоположение на имотна граница поради липса на спорове на страните при поставянето на ограда между имотите, или пространствените предели на правото на собственост се определят от местоположението на границата по приложен регулационен план, със специални знания и умения на в. л. чрез СТЕ?
При наличие на противоречиви доказателства длъжен ли е съдът да изложи мотиви за това кои приема и кои не?
Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот, само защото страните са се съгласили местоположението на оградата между УПИ да е различно от регулационното отреждане?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?
Необходимо ли е да се установява от самия регулационен план или неговите изменения какви са площите на придаваемите места към дворищнорегулационен парцел, ако за това е налице скица, издадена от компетентния административен орган, подписана е молба-декларация от собствениците на поземлените имоти и е издаден нотариален акт за собственост на парцела?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

123135 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела