всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Право на ползване

По-долу можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Право на ползване” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли в производството по иск за установяване на непротивопоставимост между два арендни договора за един и същ имот, вписани в Службата по вписвания, да бъдат конституирани като ответници и арендодателите по по-късно вписания договор за аренда, наред с арендатора по този договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона? (По осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли да възникне задължение за обезщетение по чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване в полза на собственик на имот, когато ответникът – публичноправен субект /община/ - не е ползвал имота фактически, не е реализирал доходи от него, а държането на имота произтича изцяло от упражняване на публични правомощия, включително от изпълнение на влязло в сила съдебно решение за премахване на незаконен строеж?
Кой е началният момент, от който възниква вземането по чл. 59 ЗЗД в хипотези, свързани с премахване на незаконен строеж – от фактическото освобождаване на терена и осигуряване възможност на собственика да ползва имота или от влизане в сила на изпълнителното основание/изтичане на срок за доброволно изпълнение, независимо от това дали действително е настъпило неправомерно държане от страна на ответника?
Как следва да се квалифицира държането на недвижим имот от страна на община, когато то произтича от изпълнение на съдебно решение и/или административен акт за премахване на незаконен строеж – представлява ли то „ползване по смисъла на чл. 59 ЗЗД и води ли до възникване на задължение за обезщетение за неоснователно обогатяване спрямо собственика на имота?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд, при формиране на правните си изводи по предмета на спора, да обсъди в мотивите на решението всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото, включително възраженията и оплакванията във въззивната жалба, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да извърши преценка на относимите доказателства и да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от същите факти за установени, а други за неосъществили се?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да обсъди поотделно и в съвокупност събраните по делото допустими и относими към спора доказателства и релевантните за спора факти, които се установяват от същите доказателства, като при преценка на свидетелските показания, при противоречиви такива, длъжен ли е съдът да изложи подробни мотиви защо кредитира показанията на едни свидетели, а на други – не, и как е извършил преценката за това?
Длъжен ли е въззивният съд при извършване на преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните по въпроса дали е осъществен фактическият състав на придобивната давност, въведена като придобивно основание с възражение на ответника, да извърши преценка и да изложи в мотивите си дали приема, че ответниците са осъществявали фактическа власт върху имота, откога и как са я установили и докога приема, че са я осъществявали, и да изложи мотиви дали и на какво основание приема приложима ли е, или не в конкретния случай презумпцията по чл. 69 ЗС?
Допустимо ли е въззивният съд да прави изводи дали е приложима, или не презумпцията по чл. 69 ЗС за страната, която се позовава на придобивна давност, без да извърши преценка и да изложи в мотивите си дали приема, че същата страна е осъществявала фактическа власт върху имота, от кога и как страната е установила фактическа власт и до кога приема, че такава власт е осъществявана?
Длъжен ли е въззивният съд, при преценка осъществена или не придобивна давност, да обсъди и анализира всички доказателства и да извърши преценка и да изложи мотиви по отношение на всички елементи на владението?
Длъжен ли е въззивният съд, при извършване на преценката дали владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност е явно и несъмнително, да извърши анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и да изложи мотиви дали приема и на какво основание как е установена и осъществявана фактическата власт върху имота, дали е осъществявана постоянно, или има инцидентен характер и дали действията на владелеца са били от естество да бъдат възприети от собствениците при проявен от тях интерес?
Явно ли е владението на недвижим имот, когато собственикът на имота при заинтересованост и положена грижа на добрия стопанин може да узнае кой точно упражнява фактическата власт върху имота, съответно да узнае срещу кое конкретно лице да се защити, и следва ли да се приеме, че след като за третите лица е ясно и видно кой упражнява фактическата власт върху имота и го владее като собствен, то това е ясно и е видно и за собственика?
Когато по делото е установено, че с решение на ПК, постановено при ред. на ЗСПЗЗ към 1998 г., е възстановен имот, индивидуализиран със скица, неразделна част от реституционното решение, и че в полза на реституирания собственик е постановено и влязло в сила съдебно решение по чл. 108 ЗС за част от същия имот срещу ползвателите по пар. 4а на ПЗР ЗСПЗЗ на имота, както и че 2 години след влизане в сила на ПНИ за територията по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, в която попада възстановеният имот, и 11 години преди на реституирания собственик да му бъде издадена заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ в изпълнение на съдебното решение по чл. 108 ЗС и въз основа на изпълнителен лист по същото решение той е въведен във владение на реституирания имот по извършено трасиране и координиране на граничните точки на имота, индивидуализиран по ПНИ, може ли да се приеме, че по отношение на този имот, срещу реституирания собственик, придобивна давност започва да тече от датата на влизане в сила на ПНИ или най-късно от датата на въвода във владение, извършен в изпълнение на съдебното решение по чл. 108 ЗС, а не от издаването, в полза на реституирания собственик, на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ?
О. започва да тече придобивна давност за имот, попадащ в територия по пар. 4 ПЗР ЗПСЗЗ, за който имот е издадено решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността преди изм. на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/1999 г., с посочване на граници на възстановения имот в решението и в скица, която е неразделна част от решението, и от одобряването на ПНИ до издаване на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, поради бездействието на възстановения собственик е изминал период повече от десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС и междувременно, повече от десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС преди издаването на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и две години след влизане в сила на ПНИ, реституираният собственик е бил въведен във владение на реституирания имот в изпълнение на постановеното в негова полза съдебно решение по чл. 108 ЗС, като въводът във владение е извършен по трасиране и координиране на граничните точки на имота, представляващ имота, индивидуализиран по ПНИ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Изисква ли се във всички случаи в хипотезата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, лицето, по отношение на което възниква право на оператора на мрежата да извърши корекция на сметката, да е клиент на дружеството? Това представлява ли минимално необходимо условие, за да възникне отговорност по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ?
Изпълнени ли са предпоставките на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ за възникване право на вземане за оператора на електроразпределителната мрежа, в случай че към електроразпределителната мрежа неправомерно е присъединен обект, ползващ електрическа енергия, който се ползва/обитава от лице, което не фигурира в клиентската система на оператора на ЕРМ?
Качеството „ползвател на мрежата по смисъла на чл. 56 ПИКЕЕ може ли да притежава лице, което притежава идеални части от собствеността върху присъединения към разпределителната мрежа имот?
За каква част от задължението по констативен протокол отговаря лице, което не е единствен собственик на имота?
Как се установява качеството на ползвател по отношение на другите собственици от наследствен имот, когато няма данни за сключен договор за право на ползване?
Посоченият от пълномощника на страната в исковата молба/отговора на исковата молба адрес на страната по делото, ползва ли се с доказателствена сила за установяване местоживеенето на лицето и ползване на имота?
Необсъждането на релевантни за делото доказателства /като нотариалния акт, удостоверението за наследници и част от свидетелските показания/ и необсъждането на всички правно релевантни факти представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява ли основание за отмяна на решението?
Следва ли при постановяване на своето решение съдът да се съобрази с материална доказателствена сила на констативния протокол относно установения ползвател на процесния обект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е съдът при решаване на въпросa на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права преимуществено да обоснове своето решение за това същите да бъдат присъдени на бащата, като вземе предвид желанието на малолетното дете да продължи да живее със своя баща след развода на родителите му, както и хипотетичната възможност неговата пълнолетна сестра /или брат/ в бъдеще да продължи да живее заедно със своя баща, без да обсъди в цялост и в съвкупност критериите посочени в чл. 59, ал. 4 СК, критериите посочени в пар. 1, т. 5 Закона за закрила на детето и съобрази указанията в ППВС №1 от 12.11.1974 год.?
Допустимо ли съдът при прекратяване на брака с развод, позовавайки се на т. I. от ППВС №1 от 12.11.1974 год., да постанови, че две деца от едно семейство не трябва да бъдат разделяни, отчитайки желанието на по-малкото от тях да живее след раздялата с по-голямото /сестра или брат/, с оглед обстоятелството, че се касае за предпочитание на малолетно дете за съжителство с негов пълнолетен родственик /брат или сестра/?
Допустимо ли е при развод съдът да приеме, че е в най-добър интерес на едно малолетно дете да прекарва повече време с неговата пълнолетна сестра /или брат/, вместо с неговата майка, с оглед задълженията, които произтичат за всеки един родител от разпоредбите на чл. 122, чл. 123 и чл. 125 СК, когато съдът е възприел по делото, че и двете страни имат еднакъв родителски капацитет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Преди отразяването на имота в кадастралната карта, същият представлява ли обособен обект на правото и върху него може ли да бъде осъществено владение от страна на ищеца? Липсата на вписан собственик на имота в кадастралния регистър, създава ли вещни права в полза на общината? Допустимо ли е при наличие нормата на чл. 69 ЗС въззивният съд да изисква от ищеца да доказва владението и своенето си срещу трети неучастващи по делото лица и следва ли при наличие на гласни доказателства, че ищецът е демонстрирал спрямо всички лица намерението си за своене, да се изисква от него при условията на пълно и главно доказване да докаже, че е демонстрирал действията и намеренията си към имота и по отношение на трети за делото неучастващи лица, които не са оспорвали неговото владение? Неизпълнението на задължението на въззивния съд за обсъждане на всички доказателства по делото или частичното им обсъждане, представлява ли съществено процесуално нарушение, което може да бъде основание за неправилност на постановения от него акт? Допустимо ли е въззивният съд по собствен почин да въвежда нови твърдения и извежда такива от контекста на изложените твърдения? Въззивният съд нарушава ли принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основава решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса и да ги прави спорни във въззивното производство? Действителната воля на въззивния съд намерила ли е точен, пълен и ясен израз в мотивите и в диспозитива на акта и съдът произнесъл ли се е по цялото искане на страната? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, мотивирано да посочи защо и кои възприема, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК? Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и да ги прецени отделно, без да анализира в съвкупност събрания по делото доказателствен материал и да извърши съвкупна преценка на същия, като съобрази съдържанието на всички доказателствени средства в тяхната съвкупност и логическата връзка между обективираните в тях данни и следва ли мотивите на решението да съдържат обсъждане на всички доводи и възражения на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Съществуват ли хипотези, при които естеството на извършваните от ответника действия е такова, че е ясно, че с тях се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем?
Как следва да бъде тълкувана действителната воля на страните по договор за покупко-продажба, по силата на който страните са съсобственици на поземления имот и на части от сградата в него, като са си разпределили ползването на двора и на сградата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Нищожен ли е договор, по който едната страна винаги дължи престация, без задължително да получава престация от другата страна?
Противоречи ли на добрите нрави уговорка, според която възнаграждение се дължи, независимо дали има изпълнение на договора от насрещната страна?
Противоречи ли на материалното право, в т. ч. на чл. 19 ЗАПСП, уговорка, според която възнаграждението, което ползвателят заплаща за препредаване на произведения, е поставено единствено в зависимост от неговия пазарен дял и от получените от ползвателя приходи, а не от реалното използване на произведението или от обхвата на предоставените права?
Нищожна ли е поради противоречие със закона уговорка, според която възнаграждението, което ползвателят заплаща за препредаване на произведения, е поставено единствено в зависимост от неговия пазарен дял и от получените от ползвателя приходи, а не от реалното използване на произведението или от обхвата на предоставените права?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните?
Даденото от радио- или телевизионната организация разрешение за едновременно препредаване на програмата ѝ от друга организация дава ли права за препредаване на произведенията, включени в програмата, ако правата за предаване на същите са надлежно отстъпени от радио- или телевизионната организация?
Разпространението на телевизионна програма в две отделни разделителни способности, без промяна в съдържанието, представлява ли отделен вид използване, за който се дължи отделно възнаграждение?
Телевизионната програма в HD формат представлява ли отделен, различен и самостоятелен обект на сродно на авторското право, различен от програмата в SD формат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Поддържането на противоправно състояние в собствен имот, с което се създават пречки за ползването на съществуваща самостоятелна сграда с право на строеж в същия имот, представлява „неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

123243 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела