30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Ценни книги

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Ценни книги” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Необходимо ли е изпълнителен член на колективния орган за управление на акционерно дружество да бъде изрично упълномощен да подпише временно удостоверение за притежавани акции, съгласно чл. 167, ал. 1 ТЗ?
Допустимо ли е последователно във времето издаване на две временни удостоверения за притежаването на едни и същи записани акции от един и същи акционер?
Валидно ли е издаденото второ по ред временно удостоверение за едни и същи акции на един и същи акционер, при налично и непрехвърлено предходно?
Записването / незаписването на временни удостоверения в книгата на акционерите на основание чл. 179 ТЗ има ли отражение върху удостоверяваните със съдържанието им права?
Когато един и същ акционер притежава две временни удостоверения за едни и същи записани от него акции, кое от тях е противопоставимо на дружеството и трети лица - първото издадено, дори да не е записано в книгата на акционерите по чл. 179 ТЗ или второто / поредното / по време на издаване, когато то е записано в книгата на акционерите? Има ли незаписването на временното удостоверение в книгата по чл. 179 ТЗ за последица непротивопоставимост спрямо дружеството и/или трети лица на правата на притежателя му?
Валидна ли е каузална сделка за прехвърляне на неиздадени акции, в чийто предмет не е посочено, че се прехвърля издаденото за тях временно удостоверение и същото не е индивидуализирано като ценна книга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Как следва да разгледа съдът иска за отговорността на държавата за вреди, произтичаща от дейност на МС по 2ро предл. /за стопанисването на държавното имущество/ в чл. 106в КРБ, претендирана, че причинява нарушаване/ увреда на права и свободи дадени с/ в правото на ЕС на нашия повереник? - чрез директната му приложимост /на правото на ЕС/ или чрез „посредничество“ на национално право и „забравяйки“, че се произнася и по порок за непроизнасяне по иск за нарушение на правото на ЕС от първоинстанционният съд?
При липсата на разпределяне съгласно т. 5, ал. 1 на чл. 146 ГПК на доказателствена тежест по смисъла на чл. 154 с. з. от първата инстанция, трябва ли да се отстрани този порок от въззива?
Кога съдебните инстанции приемат, че се увреждат и права респективно свободи, защитени от правото на Съюза за повереника при наличие на увредителни дейности срещу дружество /където той е акционер/? Само когато това дружество е прекратено /след ликвидация/ или във всеки един момент на акционерното/ дружественото му участие? Т. е. защитим ли е 1 акционер и в частта/ размерът /отговарящ на размерът на притежаваните му акции/ от това което трябва само за него да носи печалби, доходи и плодове /непълно изброени/, или тази му защита е възможна само след прекратяването на дружеството?
В хипотезите на неотстраняване на порока на произнасянето от страна на въззива /САС/ за липса на маркиране кои точно предпоставки са налице или не в-ка с чл. 239 ГПК съгл. чл. 238 с. з., недопустим ли е актът на въззивния съд непроизнесъл се по този сочен му порок? И как се приеме наличие или не на оИМ /и то след произнасянето по неприсъственото решение/ при условие, че има искане по чл. 100а ГПК към разглеждащият/приемащият съд? Респективно очевидно неправилен ли е този акт на въззивния съд - неотстранил тези пороци? и как трябва да се отстрани този порок при неспазване/погазване на институтът на неприсъственото решение и задължението за описание/ маркиране на предпоставките му, в акта, с който се постановява съществува или не то?
Какъв порок е липсата изобщо на произнасяне от САС по допускане или не /със съответните мотиви/ на нови доказателства по смисълът на ал. 2в чл. 266 ГПК, представени на въззива в първото СЗ, и преди приключването на съдебното му дирене? От гледна т. ч. в светлината дали въззивът е длъжен като съд да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото? Като при разглеждане на делото във въззивната инстанция, съдът в обратния смисъл направил ли е или НЕ свои фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достига до свое собствено решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Налице ли са предпоставките за допускане на замяна на обезпечението при осъдителни искове с определена парична стойност съгласно чл. 398, ал. 2 ГПК?
Изисква ли се съгласието на ищеца за замяна на допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или ценни книжа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави без да е направено нарочно възражение за нищожност от ответната страна и следва ли в преценката си да вземе предвид всички заложени в т. 3 Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г., ОСТК на ВКС критерии и представлява ли предпоставка за съобразяване на тези критерии, правилното разпределение на доказателствената тежест по делото и изготвянето на пълен доклад с всички реквизити по чл. 146 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си и да вземе предвид всички факти и обстоятелства, наведени от страните по делото, както и всички събрани доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, имащи отношение към размера на уговорената неустойка в преценката за противоречието й с добрите нрави и дали действително излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?
Какви са обективните предели на задължителност на тълкувателните актове - Тълкувателни решения и Тълкувателни постановления на колегиите на ВКС и ВАС и по-конкретно ползват ли се със задължителен характер мотивите на същите или правила за поведение представляват само дадените отговори по поставените въпроси?
Кои са критериите, които следва да бъдат съобразявани в преценката на съдилищата за противоречието на неустоечната клауза с добрите нрави и дали същата излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?
Нищожен ли е записът на заповед в случай, че не е доказано от поемателя или издателя наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането по ценната книга, но самият запис на заповед е изряден от формална страна и удостоверява изискуемо вземане?
Достатъчно ли е за целите на доказване съществуването на вземането, произтичащо от запис на заповед, издателят и поемателят да установят наличието на редовен от външна страна документ?
При наведено твърдение за наличие на каузално правоотношение, но липса на проведено пълно и главно доказване за него, запазва ли се абстрактният характер на записа на заповед и поражда ли последният правновалидни последици, обвързващи издателя и поемателя по ценната книга?
Какво е значението на релевираното в процеса каузално правоотношение и недоказването му, за обезпечаването на което е издадена запис на заповед, вземането по която ценна книга се оспорва от друг взискател в образувано изпълнително производство по реда на чл. 464 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

касаят проблематика във връзка с критериите за определяне на престациите като нееквивалентни и несъразмерни и задължението на съда за произнасяне по всички заявени претенции и факти.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Какви са обективните критерии, които съдът е длъжен да съобрази при присъждане на разноски в хипотезата на чл. 237 ГПК пир определяне на повод за предявяване на иска?
Квалифицира ли се като повод за предявяване на иск изпратено писмо до длъжника, без да е инкорпорирана покана за плащане или заплаха за предприемане на принудително изпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд, съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е въззивният съд да тълкува и извежда по аналогия или предположение един строго формален реквизит в записа на заповед, а именно: частта „място на плащане с други облигационни отношения и уговорки между страните, които не са уговорени като начин на плащане по менителничния ефект?“
Допустимо ли е въззивният съд да предполага знание от страна на издателя на запис на заповед за банковата сметка на поемателя и начина на плащане при липса на такава уговорка по заповедта?
Допустимо ли е въззивният съд да предполага знание от страна на издателя, че извършените преводи по банкова сметка на поемателя са уговорени като начин на плащане и по записа на заповед?
Допустимо ли е при недоказано каузално правоотношение по записа на заповед въззивният съд да приема, че мястото на плащане следва да се извлече като съдържание именно от това каузално правоотношение?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички събрани в хода на делото доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК?
Допустимо ли е въззивният съд да приема, че изложеното в отговора на исковата молба за създадената субективна представа у ответниците относно смисъла и съдържанието на документа не може да бъде квалифицирано като измама или грешка в предмета, без да изложи мотиви по всички събрани в хода на делото доказателства за тяхната установеност?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че е налице липса на доказателства за наведени възражения, без да изложи конкретни мотиви за вече събраните такива и тяхната относимост към предмета на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустимо ли е лице, различно от собственика на застрахованото имущество, да получи застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие без цесия на права от собственика на застрахованото имущество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Когато ответникът сочи две различни каузални правоотношения, по повод или във връзка с които е издаден записа на заповед, длъжен ли е съдът да изследва и двете каузални правоотношения и да ги обсъди в мотивите на решението?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи въз основа кои доказателства намира определени факти за установени, а други за неосъществили се, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали ако запис на заповед е издаден за обезпечение на изпълнението на каузална сделка и задължение по нея не възникне, възниква задължение по менителничния ефект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

123119 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела