Прихващане

Следва ли платените „командировъчни суми“ по заповедите за командироване на работодателя при командироване по чл. 121а КТ да се считат за част от възнаграждението, респ. за добавка към същото по смисъла на чл. 3, т. 7 Директива 96/71/ЕО при положение, че не е оборена презумцията на пар.20/преди началото на разпоредбите на Директива на ЕС 2018/957, с която е изменена Директива 96/71/ЕО?
При предявен иск за заплащане на минимално възнаграждение на държавата на командироване на рамките на предоставени услуги по чл. 121а КТ, може ли ответникът- работодател да противопостави на ищеца - международен шофьор, към платеното възнаграждение и платените „командировъчни суми“, без релевирано от ответника възражение за прихващане?
Как следва да процедира въззивния съд, когато вещо лице в първата инстанция, със задача да изчисли минималното възнаграждение в държавата на командироване по чл. 121а КТ, не включи всички задължителни добавки към възнаграждението, които са очевидни и няма изрично оплакване за това във въззивната жалба? Следва ли да се кредитира заключението въпреки очевидната му неправилност, следва ли да се назначи служебно допълнителна експертиза или следва да се приложи чл. 162 ГПК?
При допусната повторна експертиза от същото вещо лице, заключението по която противоречи на заключението на първоначалната такава, без да са налице законовите основания за допускането й по чл. 201 ГПК, без да се твърди необоснованост, грешка или неправилност на първоначалната експертиза, коя от двете експертизи следва да се кредитира от съда?
Може ли въззивният съд да се позове на факт, който нито е релевиран от страната с отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание, нито за него съдът е разпределял доказателствената тежест за установяването му? Кога настъпва преклузия за въвеждане на фактически твърдения от страните?