чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД

Може ли съхранител, който незаконосъобразно е преместил материали с особен статут по смисъла на ЗДРВВЗ, без да ги възстанови в дадения срок на задължителни предписания, да прекрати едностранно договор за съхранение при субсидиарното приложение на нормите на ЗЗД и договорът да се счита за прекратен, без да са изпълнени изискванията на специалните норми, разписани в чл. 24 ЗДРВВЗ и чл. 23 НУРОДРВВЗ и материалите да не са освободени /деблокирани/, поради невъзможност на упълномощените длъжностни лица да извършат проверка на количеството, качеството, технологичното им състояние, счетоводната и търговската документация за тях? /противоречие с решение по т. д.№824/2011 г. на І г. о. на ВКС, гр. д.№1446/2000 г. на V г. о. на ВКС, т. д.№118/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС,, както и определения на ВКС и решения на СРС, СГС и САС/;
Констативните протоколи, изготвени от упълномощени длъжностни лица в рамките на служебната и материалната им компетентност за осъществяване на контролна дейност върху търговците и организациите, съхранители по създаването, съхраняването, опазването, обновяването и използването на държавните резерви и военновременните запаси, съгласно разпоредби, обективирани в чл. 27 и чл. 28 Закон за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ за извършване на проверка на количеството, качеството, технологичното им състояние, счетоводната и търговска документация за тях, представляват ли официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК или са частни удостоверителни /свидетелстващи/ документи между гражданскоправни субекти?
Констативните протоколи, изготвени от упълномощени длъжностни лица в рамките на служебната и материалната им компетентност, имат ли материална доказателствена стойност по смисъла на чл. 179 ГПК? /противоречие с решение №24/10.03.2011 г. по т. д.№444/2010 г. на І т. о. на ВКС; допълнително се сочи, че отговорът на въпросите е от съществено значение за точното прилагане на закона/;
Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото, като същият е включен в предмета на иска и ответникът не е отправял искания или възражения по въпроса в преклузивия срок по чл. 131 ГПК?
Необосновано и недопустимо ли е съдебното решение, щом въззивният съд се е произнесъл по факти, за които не е указал на страните, че са спорни?
Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за факти и обстоятелства, за които има преклузия и ответникът не е възразил в преклузивния срок по чл. 131 ГПК? /противоречие с решение №129/29.06.2015 г. по гр. д.№7040/2014 г. на ІІІ г. о. на ВКС, ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/04.01.2001 г. по т. гр. д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС/.
Не е ли явна необоснованост възприетото от съда, че дружеството е изпълнило договора си за съхранение след изтичането на отправено едностранно предизвестие след 10.12.2017 г., без да съобрази, че дружеството не е изпълнило преди тази дата специалните разпоредби на ЗДРВВЗ и е нарушило наличността на същите като е преместило материалите с особен статут, без да уведоми предварително председателя на ДА ДРВВЗ и да получи разрешение за преместването им?;
Не следва ли въззивният съд да извърши проверка какъв е конкретният предмет на исковата молба, с която е сезиран съдът?;
Не следва ли въззивният съд да следи за преклузията по отношение на възраженията в отговора по чл. 131 ГПК?;
Не следва ли въззивният съд да признае с материалната доказателствена стойност вписаните в официални свидетелстващи документи обстоятелства по делото?;
Представлява ли очевидна неправилност заключението на въззивния съд, че няма изискване съхраняваните материали да отговарят на изискванията за качество по БДС, доколкото такова изискване е поставено в чл. 1 от договор №5028/19.12.2011 г. за съхранение на държавни резерви от краве сирене и чл. 1 от договор №5027/19.12.2011 г. за съхранение на военновременни запаси от кашкавал „Витоша?;
Не следва ли съдът да се произнесе по предявения от нас иск за търсено качество по БДС /БДС:15/2010 г. за краве сирене от краве мляко и БДС:14/2010 г. за кашкавал „Витоша/, съобразявайки, че такъв стандарт за качество липсва и не е посочен в предоставените доказателства от ответника и трети неучастващи в производството страни, в които се твърди, че са преместени материалите?;
Не следва ли съдът да се произнесе по предявения от нас иск за определен стандарт за качество като съобрази, че няма възражения от насрещната страна в преклузивния срок по отношение на претендирания стандарт за качество по БДС /БДС:15/2010 г. за краве сирене от краве мляко и БДС:14/2010 г. за кашкавал „Витоша/?;
Не е ли очевидна неправилност възприетото от съда, че материалите са преместени и налични в трети страни от дати 01.11. и 02.11.2017 г., а в действителност част от материалите са били налични към по-късна дата 07.11.2017 г. в складовата база в Търговище, което е удостоверено в констативните протоколи от извършена проверка с органите на ДАНС на 07.11.2017 г.? Следва ли съдът да признае факт за доказан, а в действителност да имат грешка в изчисленията за наличности на материали от възприетите от съда дати?;
Не следва ли съдът да признае с по-голяма доказателствена стойност две съдебно инженерни-технологични независими експертизи, както и признатите неизгодни факти от управителя на дружеството, а не свидетелски показания от заинтересовани по делото страни?