чл. 37 ЗЗД
Чл. 37. Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК? Следва ли въззивния съд да формира изводите си за фактите след обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост?
Допустимо ли е съдът изцяло да игнорира гласни доказателства (показания на свидетеля С. М. - син на ищеца и ответницата А. П.) относно начина, по който ищецът е полагал подписа си преди, когато е бил в брак с ответницата А. П., а именно придружен от нея и от други членове на семейството му?
Допустимо ли е съдът да не се произнася по възражения, направени с въззивната жалба?
Допустимо ли е съдът да обсъжда единствено законосъобразността на дарението, при положение, че са направени възражения и са представени доводи относно законосъобразността на учредяването на право на ползване?
Следва ли съдът при отправено искане за установяване на отрицателен факт за минал период, да се произнесе с доклад и указания към страната?
Следва ли съдът да тълкува съдържанието на процесното пълномощно и дали в него се упоменава предоставяне на разпореждане с правото на ползване, което да бъде разбрано от говорещо български език лице?
Следва ли съдът да разглежда процесното пълномощно и неговата форма с оглед липсата на изрично удостоверяване, че нотариусът е свел съдържанието на пълномощното до знанието на упълномощителя и че нотариусът се е убедил, че действително той разбира български език и не се нуждае от преводач?
Допустимо ли е съдът да игнорира съдържанието на пълномощно, в което липсва право за учредяване на право на ползване, и да приема за наличие на съгласие?
Допустимо ли е съдът да не изследва наличието или липсата на фактическия състав на разпоредбата на чл. 582 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 18 ЗЗД, чл. 226 ал. 3 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 290 ГПК, чл. 37 ЗЗД, чл. 576 ГПК, чл. 582 ГПК, чл. 77 ЗС, чл. 78 ал. 5 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос за задължението на съда да следи служебно за участие на всички съсобственици и да определя действителните им квоти, при които допуска делбата, в противоречие с практиката на ВКС, отразена в решение №46/28.02.2014 г. по гр. д. №4870/2013 г. на Върховен касационен съд, решение №190 от 19.10.2015 г. по гр. д. №3054/2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, решение №50037/29.03.2023 г. по гр. д. №2691/2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, предвиждащи, че съдът следи служебно за действителните квоти на съделителите?
Въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос за задължението на съда да основе крайните си изводи и решението си на всички събрани по делото доказателства?
Въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос: „В каква форма следва да е упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма?” в противоречие с чл. 37 ЗЗД и постановената във връзка с него практика на ВКС, отразена в решение №505/2010 от 02.09.2011 г. по гр. д. №741/2010 г. на Върховен касационен съд, решение №125 от 12.09.2012 г. по гр. д. №1135/2011 г. на Върховен касационен съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли, когато липсва оригинал на документ, преписът му да се изключи от доказателствата по делото?
Следва ли, когато е представено доказателство, че оригиналът на даден документ е унищожен, и е направено изрично искане от страната за изключване на въпросното доказателство, съдът да го изключи от доказателствата по делото?
Следва ли, след като при съдебно-почеркова експертиза вещите лица са изследвали не оригинал, а копие на документ, съдът да приеме заключението относно авторството на оспорвания документ за категорично/безспорно?
Дали след като заключение по съдебно-почеркова експертиза, при която вещите лица са изследвали не оригинал, а копие на документ, е категорично, съдът следва да го кредитира изцяло без да се съобрази със съдебната практика на ВКС?
Кога съдът следва да се произнесе по искане за изключване на доказателство - във фазата на съдебното дирене или при произнасяне с решението?
Дали непроизнасянето от съда по искане за изключване на доказателство по делото е съществено процесуално нарушение?
Дали след като при съдебно-почеркова експертиза е изследвано копие на документ, оригиналът на който е унищожен и по делото са представени доказателства в тази връзка, заключението на вещото лице за авторството на документа е допустимо да бъде категорично?
Следва ли, след като при съдебно-почеркова експертиза е изследвано копие на документ, оригиналът на който е унищожен и по делото са представени доказателства в тази връзка, съдът да приеме заключението относно авторството на оспорвания документ за категорично/безспорно?
Дали след като заключение по съдебно-почеркова експертиза, която е изследвала не оригинал, а копие на документ, е категорично, съдът следва да го кредитира изцяло или следва да се съобрази със съдебната практика на ВКС относно изследването на копие на документ при съдебно-почеркови (съдебно-графологични) експертизи?
Дали след като е налице трайна съдебна практика на ВКС, че когато се изследва копие на документ, заключението на вещото лице по съдебно-почеркова експертиза е вероятно, то съдът може да го приеме за категорично?
Дали платежно нареждане за превод по банков път на продажната цена (отчетна сделка) от пълномощника към упълномощителя представлява потвърждение на сделка по продажба на недвижим имот от последния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 183 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 25 ал. 8 ЗННД, чл. 264 ал. 1 ДОПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 37 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Каква е доказателствата стойност на представен по делото документ, наименуван „пълномощно“, който няма материалноправната стойност на действителна упълномощителна сделка, извършена в писмена форма по смисъла на чл. 36 вр. чл. 37 ЗЗД, тъй като не съдържа нито подпис, нито имена на упълномощителя – правоимащите по чл. 27 ЗСПЗЗ лица, но е подписан от упълномощеното лице?
Може ли цената на обявени за продажба на търг дълготрайни активи от имуществото на прекратени по силата на пар.12 ПЗР ЗСПЗЗ организации да се заплати със стойността на дяловете от това имущество на правоимащите по чл. 27 ЗСПЗЗ лица, определени съгласно чл. 52 ППЗСПЗЗ?
Каква трябва да е формата за действителност на договор за продажба на дълготрайни активи от имуществото на прекратени по силата на пар.12 ПЗР ЗСПЗЗ организации, сключен въз основа на търг, проведен на основание чл. 48, ал. 8 вр. чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ, с оглед на това, че собствеността върху тези активи е кооперативна, а не държавна, а Наредбата за търговете от 1992 г., към която препраща разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ /отм./, има за предмет продажба на държавни и общински предприятия, непреобразувани в търговски дружества, ЕТД с държавно и общинско имущество, обособени части от предприятия и дълготрайни техни активи?
Длъжен ли е въззивният съд да уважи направено доказателствено искане за събиране на писмени доказателства, относими към спорното право, когато първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 2 ГПК да даде указания на страната за кои от твърдените от нея факти не сочи доказателства и събирането на тези писмени доказателства е поискано своевременно с въззивната жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 183 ЗЗД, чл. 27 ЗСПЗЗ, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 37 ЗЗД, чл. 43 ал. 2 ППЗСПЗЗ, чл. 48 ал. 8 ППЗСПЗЗ, чл. 52 ППЗСПЗЗ, чл. 537 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да изследва доводите и възраженията на страните, които имат отношение към предмета на спора, респ. предмета на въззивното обжалване, както и да прецени относимите доказателства и да изгради последователни фактически изводи, въз основа на които да изложи правни съображения?
Какви са пределите на допустимите указания, касаещи коригиране на исковата молба поради констатирана нередовност в нея от въззивния съд на основание чл. 129, ал. 2 вр. чл. 129, ал. 5 ГПК и даването на конкретен пример в тези указания, респ. в последващо разпределената доказателствена тежест, нарушава ли основните принципи на гражданския процес, свързани с диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, състезателното начало по чл. 8 ГПК и равенството на страните в процеса по чл. 9 ГПК?
Нарушава ли се правото на защита на ответника и равнопоставеността на страните в процеса, или какви права се засягат, ако в хода на едно и също производство, но пред различни съдебни инстанции, се постига едновременно изменение на правната квалификация, в резултат на задължителни постановки, дадени с тълкувателно решение пред първата инстанция и последващо коригиране на исковата молба в резултат на констатирана нередовност в нея от въззивната инстанция и представляват ли тези действия недопустимо изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК?
При силно изразен правен интерес от страна на ищеца от оспорване на действителността на доказателство по делото, обуславящо иска, представлява ли нарушение на процесуалните правила неизясняването на търсения вид защита – чрез възражение или чрез иск и отразява ли се на правото на участие и правото на защита на ответника в производството, при неизяснен за ищеца от съда обем на търсената правна защита – чрез възражение или чрез иск?
Допустимо ли е въззивния съд в решението си да излага мотиви, с които се позовава на обезсилено решение и да анализира доказателства /в случая показание на свидетел/, събрани в хода на производството, по което е било постановено обезсиленото решение?
При условия, че липсва издаден заключителен акт по чл. 300 ГПК, поради прекратяване на досъдебното производство, какви доказателства, представени своевременно в производството по прекратена прокурорска преписка е допустимо да кредитира съда при постановяване на решението си?
Какъв вид нарушение на съдопроизводствените правила е липсата на произнасяне по заявена от ответника в негова полза придобивна петгодишна давност, считано от получаване на нотариалната покана от ищеца, довела превръщането на ищеца в държател на имота с искане за плащане на наем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
чл. 10 ГПК, чл. 108 ЗС, чл. 129 ал. 5 ГПК, чл. 209 ал. 1 НК, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 214 ал. 2 ГПК, чл. 25 ал. 7 ЗННД, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 264 ал. 1 ДОПК, чл. 267 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 316 НК, чл. 37 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 578 ал. 4 ГПК, чл. 589 ал. 2 изр. 2 ГПК, чл. 6 ГПК, чл. 8 ГПК, чл. 84 ЗС, чл. 9 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?
Следва ли при тълкуването на съдържанието на един договор да бъде съобразена действителната, а не предполагаемата воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор, и относно приложението на критериите на чл. 20 ЗЗД?
Касаторът твърди, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, постановена в решение №298/31.10.2013 г. по гр. дело №1312/2012 г. ВКС по правния въпрос относно специфичните функции на задатъка и особеностите на неговия правен режим.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
1. „Необходимо ли е консулът действащ като нотариус удостоверявайки съдържанието и подписа на явилото се пред него лице, което не е български гражданин да назначи преводач при нотариалното удостоверяване на пълномощно, с което се упълномощава трето лице да се разпорежда с недвижим имот, собственост на дружество? Длъжен ли е консулът да провери, кой е действителния собственик на това дружество преди да извърши удостоверяването?”; 2. „Необходимо ли е консулът действащ като нотариус удостоверявайки съдържанието и подписа на явилото се пред него лице, което не е български гражданин да назначи преводач при нотариалното удостоверяване на пълномощно и необходимо ли е върху самото пълномощно преводачът в лицето на консула да е отбелязал извършването на превода?“ 3. „Необходимо ли е консулът, който без да назначи преводач е извършил нотариалното удостоверяване (в. т. преводът го е направил лично на различен от родния език на лицето явило се пред него) да притежава документ за образователен ценз и за съответен лиценз за упражняване на преводаческа дейност?“; 4. „От какъв порок страда удостоверено Консулската служба - пълномощно на лице, което не владее писмено и говоримо български, а пълномощното е заверено и с удостоверено съдържание на български език?“; 5. „Кой е релевантният момент, към който следва да се счита процесната сделка - продажба на дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност - за сключена: към момента на нейното сключване в предвидената от закона форма - писмен договор с нотариална заверка на подписите, или към момента на вписване на извършената продажба в законовата й форма в Търговския регистър?“; 6. „Съставлява ли процесуално нарушение неправилното установяване и обсъждане на доводите на страна в процеса?“; 7. „3адължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения?“ и 8. „Може ли да се приеме, че от вписването на разпоредителната сделка в имотния регистър търговецът е узнал за нея, и от този момент е било необходимо да се противопостави на действието й съгласно чл. 301 ТЗ?“. Сочи, че първите четири въпроси са решени в противоречие с определение №621 от 05.07.2016 г. по т. д. №2307/2015 г. на ВКС, I т. о. и решение №206 от 31.07.2015 г. по гр. д. №6832/2014 г. на ВКС, IV г. о., петият с решение №886/28.02.2006 г. по т. д. №159/2005 г. на ВКС, II т. о. и шестият, седмият и осмият с ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №226 от 12.07.2011 г. по гр. д. №921/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., както и, че всички въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 108 ЗС, чл. 141 ал. 6 ТЗ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 263 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 37 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 576 ГПК, чл. 582 ГПК, чл. 590 ГПК, чл. 7 ЗТР
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговаряйки на всички доводи и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
не са обусловили правната воля на съда. С първите три въпроса се предпоставя становище на въззивния съд /че договорът е нищожен и че кредитополучателят лично е изтеглил, усвоил и погасявал сумата по договора за банков кредит/, каквото обаче не е възприемано в обжалваното решение. Както бе посочено, в съответствие с разясненията, дадени в ТР по т. д.№5/2014 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че договорът е в състояние на висяща недействителност, като не поражда целените с него правни последици, които могат да настъпят, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Анализирайки подробно събраните по делото доказателства съдът е установил, че договорът е подписан от пълномощник без представителна власт, че сметката, по която е усвоен кредитът, не е открита от ответника и последният не е извършвал погасявания на суми по кредита /всички подписани от името на М. А. С. вносни бележки, платежни нареждания, разписки и преводни нареждания, са неавтентични/. В този смисъл и при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по първите три въпроса касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
за съсобствеността на процесния недвижим имот и за действителността на сделката, оформена с нот. акт от 28.07.2006г. се обуславя от формираната СПН с решението по делбеното гр. д. №03766/2020г. на РС-Перник, с приключването на което са били преклудирани всички възражения на страните, основаващи се на факти, настъпили преди приключването му и претендирани с настоящата искова молба. С тези мотиви съдът е потвърдил първоинстанционното определение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.