чл. 293 ТЗ
Форма
Чл. 293. (1) За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.
(2) Изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма.
(3) Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
(4) Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено.
(5) При изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението.
(6) Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и да изложи мотиви във връзка с тях и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения и доводи? Може ли съдът да се позове на нищожност на договор поради липса на съгласие и да го лиши от правни последици, без на това да се е позовала заинтересованата страна и без по делото надлежно да са въведени факти за него или да има доказателства, от които да произтича? Ако въззивният съд сам установи основания за нищожност на сделката, относима към правата на страните, следва ли да процедира по реда, посочен в т. 2 на Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/? Когато договор за управление, чиято форма за действителност е уредена в Търговския закон, не е подписан от страна по него и тя не е изразила волеизявление, валиден ли е същият и годен ли е да породи целените с него правни последици по аргумент от разпоредбите на чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, във връзка с чл. 293, ал. 3 и 4 ТЗ? Извършен в писмена форма избор на управител от съответния орган на дружеството и съгласието на управителя ли пораждат правоотношението по възлагане на управлението на дружеството или такова възниква едва и само със сключването на нарочен договор за управление? При възникнало правоотношението по възлагане на управлението на дружеството, допустимо ли е бизнес - задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, да бъде поставена в актове и документи, стоящи извън договор за управление, респективно налице ли са предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на служител от ръководството на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
чл. 131 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 194 ал. 2 ГПК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 293 ТЗ, чл. 328 ал. 2 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Ако мнимо представляваният изрично откаже да изпълни договор, сключен от негово име от лице без представителна власт, позовавайки се на този факт, това отказ ли е да се потвърди договор; висящата недействителност, в този случай, трансформира ли се в окончателна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди, че трети въпрос е решен в противоречие с решение №546/23.07.2010г. по гр. д. №856/2009г. на ВКС, четвърти въпрос е решен в противоречие с определение №708 от 02.11.2011г. по т. д.№82/2011г. на ВКС, II т. о., а пети въпрос е решен в противоречие с определение №86 от 07.02.2023г. по ч. т. д. №2714/2022г. на ВКС, I т. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 180 ГПК, чл. 181 ал. 1 ГПК, чл. 213 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 293 ТЗ, чл. 327 ал. 1 ТЗ, чл. 327 ТЗ, чл. 49 ЗЗД, чл. 69 ЗЕ, чл. 7 ГПК, чл. 80 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 95а ЗЕ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
биха способствали за точното прилагане на закона и развитието на правото); 4. „Необходима ли е писмена форма за доказване на договора за продажба на електроенергия за небитови нужди между краен потребител и доставчик от последна инстанция?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №546/23.07.2010 г. по гр. д. №856/2009 г. на ВКС); 5. „Може ли да се счита за сключен договор за продажба на електроенергия за небитови нужди между краен потребител и доставчик от последна инстанция при липса на изразено чрез конклудентни действия (напр. частични погашения на задължения или осчетоводяване на фактурите) съгласие от страна на длъжника?“ (отговорът на този материалноправен въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото); 6. „От значение ли е за дължимостта на сумите, претендирани за доставена и потребена ел. енергия, правилното определяне на местонахождението, респ. мястото на поставяне на измервателните уреди и отразява ли се на точността на данните, добити от тях? Може ли количеството консумирана ел. енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, да послужи за правомерно изчисляване на цена достъп и цена пренос? (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №227/11.02.2013 г. по к. т. д. №1054/2011 г. на II т. о. ВКС); 7. „Следва ли при отправяне от страна на клиент до енергоснабдително дружество заявление за сключване на договор, електроснабдителното дружество изрично да се произнесе по него или само с подаването на заявление от страна на потребителя се счита, че договор за продажба на електроенергия вече е сключен? Следва ли да бъдат уговорени същественото и нормативно определеното съдържание на договора, за да можем да говорим за наличието на договор? (по този правен въпрос не се твърди противоречие със задължителна или казуална практика на ВКС); 8. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички релевирани от жалбоподателя възражения, както и да изложи съображения защо счита същите за неоснователни и недоказани? (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие със задължителната практика, намерила израз в ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985 г.); 9. „Трябва ли съдът да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира релевантен за спора факт за установен (осъществил се)? Съдът дължи ли обоснован отговор защо приема определени факти, а други не при постановяване на решението си? (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №217/09.06.2011г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.); 10. „Може ли да се открие партида на името на потребителя по договор за доставка на електроенергия без да е налице основание за откриването ѝ?“; 11. „Следва ли енергоснабдителното дружество да предостави ясна, вярна и разбираема основна информация на потребителя преди да се сключи договор за доставка на енергия?“ и 12. „От значение ли е за плащането на двата компонента - цена достъп и цена пренос на енергия, чия собственост са кабелите и съоръженията, които доставят електроенергия?“ (отговорът на последните три въпроси би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 110 ал. 2 ЗС, чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 273 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 293 ТЗ, чл. 327 ал. 1 ТЗ, чл. 327 ТЗ, чл. 37 ЗПП, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 95а ЗЕ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
се твърди противоречи с формираната по реда на чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС с решение №71/8.09.2014 г. на ВКС по т. д. №1598/2013 г., II т. о., ТК; решение №92/7.09.2011 г. на ВКС по т. д. №478/2010 г., II т. о., ТК; решение №96/26.11.2009 г. на ВКС по т. д. №380/2009 г., I т. о., ТК; решение №42/19.04.2010 г. на ВКС по т. д. №593/2009 г., II т. о., ТК; решение №30/8.04.2011 г. на ВКС по т. д. №416/2010 г., I т. о., ТК; решение №118/5.07.2011 г. на ВКС по т. д. №491/2010 г., II т. о., ТК; решение №211/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №1120/2010 г., II т. о., ТК и решение №109/7.09.2011 г. на ВКС по т. д. №465/2010 г., II т. о., ТК); 9. „При оспорване на писмени доказателства, в случая издадените от продавача фактури и търговски документи, следва ли да се открие нарочно производство по оспорването им?”; 10. „Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства - свидетелски показания? Ако е задължен да стори това, следва ли съдът да обсъди тези доказателства в тяхната цялост?”; 11. „Ако не възприема за достоверни показанията на свидетел, разпитан по делото, допустимо ли е само на това основание съдът да не ги обсъди въобще или трябва изрично да посочи защо ги приема за недостоверни?” и 12. „Налице ли е извършено от съда процесуално нарушение по делото и нарушено ли е правото на защита на страната поради липса на обсъждане на твърденията на страните в допълнителната искова молба и в постъпилия допълнителен отговор на искова молба, след като производството се развива по реда и правилата на търговските спорове, предвидени в чл. 365 ГПК и сл.?” (по тези процесуалноправни въпроса се твърди противоречие с решение №447/18.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №1964/2010 г., IV г. о., ГК; решение №182/13.12.2018 г. на ВКС по гр. д. №657/2018 г., III г. о., ГК; решение №24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №4744/2008 г., I г. о., ГК; решение №118/11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №665/2020 г., II г. о., ГК и решение №22/4.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №2644/2018 г., IV г. о., ГК).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ТЗ, чл. 327 ал. 1 ТЗ, чл. 327 ТЗ, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 55 ал. 1 ТЗ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
касаторът поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по решение №67/31.07.2015г. по т. д.№631/2014г., 2, т. о., както и с решение №50057/10.05.2023г. по гр. д.№1789/2022г., решение №50001/22.03.2023г. по т. д.№637/2021г., решение №50271/21.02.2023г. по гр. д.№4931/2021г., но алтернативно поддържа и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 129 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 183 ГПК, чл. 190 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 200 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 4 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 271 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 292 ал. 1 ТЗ, чл. 293 ТЗ, чл. 307 ТЗ, чл. 326 ал. 2 ТЗ, чл. 33 ЗЗД, чл. 372 ал. 2 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 97 ЗЕ
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
1. Длъжен ли е въззивният съд да установи нередовността на исковата молба и да даде указания на ищеца да отстрани тази нередовност? 2. Длъжен ли е въззивният съд да уведоми страните и да им даде указания, ако е преценил, че дадената от първата инстанция квалификация на иска е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства?; 3. Нарушава ли въззивният съд принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивното начало, ако измени правната квалификация на иска, определена от първата инстанция, без да уведоми страните за това, без да им даде възможност за становище и указания във връзка с подлежащите на доказване факти?; 4. Какъв е порокът на съдебното решение, постановено при нарушение на принципа на диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК и чл. 155 ГПК/?; 5. Задължен ли е съдът, включително въззивният, да постановява решението си въз основа на доказателствата по делото и на закона?; 6. Задължен ли е съдът, включително въззивният, да мотивира своите решения?; 7. Необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на страните от съда представлява ли нарушение на задължението му за мотивиране на съдебните актове?; 8. Длъжен ли е съдът да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяването на фактите, които са от значение за решаването на делото? По тези въпроси касаторите считат, че е приложима допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В обосноваване наличието й във връзка с въпросите от 1 до 4 включително сочат ТР №1/17.07.2001г. по т. д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, ТР №2/29.02.12г. по тълк. д.№2/2011г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение по гр. д.№5189/2014 г. на второ г. о. на ВКС, гр. д.№978/2018 г. на първо г. о. на ВКС, гр. д.№689/2017 г. на трето г. о. на ВКС, гр. д.№3144/2014 г. на трето г. о. на ВКС, гр. д.№1514/2010 г. на второ г. о. на ВКС, гр. д.№1692/2014 г. на четвърто г. о. на ВКС. Въпроси от 5 до 8 включително, според касаторите, въззивният съд е разрешил също в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №1/1953г., ППВДС №7/1965г., ППВС №2/1967г. и ППВС №1/1985г., ТР №1/04.01.2001г. по гр. д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/17.07.2001г. по гр. д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №2/29.02.2012г. по тълк. д.№2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на ВКС по чл. 290 ГПК, постановени по т. д.№823/2010 г. на второ т. о. на ВКС, т. д.№183/2018 г. на второ т. о. на ВКС, гр. д.№3037/2018 г. на трето г. о. на ВКС, т. д.№587/2018 г. на първо т. о. на ВКС, гр. д.№2332/2018 г. на второ г. о. на ВКС, гр. д.№2589/2017 г. на четвърто г. о. на ВКС, гр. д.№1499/2018 г. на четвърто г. о. на ВКС, гр. д.№59/2017 на четвърто г. о. на ВКС, т. д.№1882/2015 г. на първо т. о. на ВКС, гр. д.№1331/2012 г. на четвърто г. о. на ВКС, т. д.№866/2012 г. на първо т. о. на ВКС, гр. д.№2151/2018 г. на първо г. о. на ВКС. При приложимост на същата допълнителна предпоставка касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по материално -правните въпроси: 9. Длъжен ли е застрахователят да заплати обезщетение след настъпване на застрахователното събитие?; 10. Липсата на подпис върху представена от страна на наследниците на застрахованото лице застрахователна полица означава ли липса на застрахователен договор, ако са платени първата и следващите застрахователни премии?; 11. Застрахователният договор абсолютна търговска сделка ли е и прилага ли се по отношение на него разпоредбата на чл. 293 ТЗ? в отклонение от разрешенията, дадени в ТР №1/07.03.2019г. по тълк. д.№1/2018г. на ОСТК на ВКС, както и в решенията по т. д.№348/2012 г. на първо т. о. на ВКС, т. д.№95/2011 г. на второ т. о. на ВКС, т. д.№1805/2016 г. на второ т. о. на ВКС, т. д.№727/2012 г. на второ т. о. на ВКС, т. д.№3012/2017 г. на второ т. о. на ВКС, т. д.№467/2011 г. на първо т. о. на ВКС, т. д.№1655/2015 г. на второ т. о. на ВКС, и т. д.№3394/2015 г. на второ т. о. на ВКС. Касаторите поддържат и наличието на основание за допускане на касационния контрол при хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
чл. 155 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ТЗ, чл. 293 ТЗ, чл. 6 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 103 ЗЗ, чл. 103 ЗЗД, чл. 157 ал. 1 ТЗ, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 293 ал. 3 ТЗ, чл. 293 ал. 4 ТЗ, чл. 293 ТЗ, чл. 301 ТЗ, чл. 344 ал. 1 КЗ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2019
Явява ли се нищожен по смисъла на чл. 26 ЗЗД, ал.1 и ал.2 договор за изключителна лицензия на патентовано изобретение като такъв, сключен в нарушение на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗПРПМ и като такъв с невъзможен предмет, в случаите, в които към момента на неговото сключване притежателят на патента вече е бил отстъпил на трето лице изключителна лицензия със същия предмет?
Ако съобразно отговора на първия въпрос договорът се явява нищожен, то кой има право да се позовава на нищожността – всяко лице, което има правен интерес и черпи права от нея, или само лицензополучателят по първата изключителна лицензия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 111 б. в ЗЗД, чл. 188 ЗЗД, чл. 19 ЗПРПМ, чл. 193 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 т. 1 ЗПРПМ, чл. 26 ЗЗД, чл. 27 ЗПРПМ, чл. 28 ал. 1 ЗПРПМ, чл. 28 ал. 2 ЗПРПМ, чл. 28 ЗПРПМ, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 293 ал. 3 ТЗ, чл. 293 ТЗ, чл. 31 ал. 3 ЗПРПМ, чл. 31 ал. 3 изр. 2 ЗПРПМ, чл. 31 ал. 4 ЗПРПМ, чл. 34 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 587 ал. 2 ТЗ, чл. 587 ТЗ, чл. 59 ЗЗД, чл. 590 изр. 2 ТЗ, чл. 590 ТЗ, чл. 76 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.