Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Длъжен ли е въззивният съд да установи нередовността на исковата молба и да даде указания на ищеца да отстрани тази нередовност? 2. Длъжен ли е въззивният съд да уведоми страните и да им даде указания, ако е преценил, че дадената от първата инстанция квалификация на иска е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства?; 3. Нарушава ли въззивният съд принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивното начало, ако измени правната квалификация на иска, определена от първата инстанция, без да уведоми страните за това, без да им даде възможност за становище и указания във връзка с подлежащите на доказване факти?; 4. Какъв е порокът на съдебното решение, постановено при нарушение на принципа на диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК и чл. 155 ГПК/?; 5. Задължен ли е съдът, включително въззивният, да постановява решението си въз основа на доказателствата по делото и на закона?; 6. Задължен ли е съдът, включително въззивният, да мотивира своите решения?; 7. Необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на страните от съда представлява ли нарушение на задължението му за мотивиране на съдебните актове?; 8. Длъжен ли е съдът да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяването на фактите, които са от значение за решаването на делото? По тези въпроси касаторите считат, че е приложима допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В обосноваване наличието й във връзка с въпросите от 1 до 4 включително сочат ТР №1/17.07.2001г. по т. д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, ТР №2/29.02.12г. по тълк. д.№2/2011г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение по гр. д.№5189/2014 г. на второ г. о. на ВКС, гр. д.№978/2018 г. на първо г. о. на ВКС, гр. д.№689/2017 г. на трето г. о. на ВКС, гр. д.№3144/2014 г. на трето г. о. на ВКС, гр. д.№1514/2010 г. на второ г. о. на ВКС, гр. д.№1692/2014 г. на четвърто г. о. на ВКС. Въпроси от 5 до 8 включително, според касаторите, въззивният съд е разрешил също в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №1/1953г., ППВДС №7/1965г., ППВС №2/1967г. и ППВС №1/1985г., ТР №1/04.01.2001г. по гр. д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/17.07.2001г. по гр. д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №2/29.02.2012г. по тълк. д.№2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на ВКС по чл. 290 ГПК, постановени по т. д.№823/2010 г. на второ т. о. на ВКС, т. д.№183/2018 г. на второ т. о. на ВКС, гр. д.№3037/2018 г. на трето г. о. на ВКС, т. д.№587/2018 г. на първо т. о. на ВКС, гр. д.№2332/2018 г. на второ г. о. на ВКС, гр. д.№2589/2017 г. на четвърто г. о. на ВКС, гр. д.№1499/2018 г. на четвърто г. о. на ВКС, гр. д.№59/2017 на четвърто г. о. на ВКС, т. д.№1882/2015 г. на първо т. о. на ВКС, гр. д.№1331/2012 г. на четвърто г. о. на ВКС, т. д.№866/2012 г. на първо т. о. на ВКС, гр. д.№2151/2018 г. на първо г. о. на ВКС. При приложимост на същата допълнителна предпоставка касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по материално -правните въпроси: 9. Длъжен ли е застрахователят да заплати обезщетение след настъпване на застрахователното събитие?; 10. Липсата на подпис върху представена от страна на наследниците на застрахованото лице застрахователна полица означава ли липса на застрахователен договор, ако са платени първата и следващите застрахователни премии?; 11. Застрахователният договор абсолютна търговска сделка ли е и прилага ли се по отношение на него разпоредбата на чл. 293 ТЗ? в отклонение от разрешенията, дадени в ТР №1/07.03.2019г. по тълк. д.№1/2018г. на ОСТК на ВКС, както и в решенията по т. д.№348/2012 г. на първо т. о. на ВКС, т. д.№95/2011 г. на второ т. о. на ВКС, т. д.№1805/2016 г. на второ т. о. на ВКС, т. д.№727/2012 г. на второ т. о. на ВКС, т. д.№3012/2017 г. на второ т. о. на ВКС, т. д.№467/2011 г. на първо т. о. на ВКС, т. д.№1655/2015 г. на второ т. о. на ВКС, и т. д.№3394/2015 г. на второ т. о. на ВКС. Касаторите поддържат и наличието на основание за допускане на касационния контрол при хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.