чл. 182 ГПК

Допустимо ли е установяване на авторството на електронни документи, които не са подписани с електронен подпис, чрез уредените в ГПК доказателствени средства и способи за доказване и по-конкретно чрез писмени доказателства и назначаването на съдебно-технически експертизи?
Какви са правният характер и доказателствената стойност на представените на хартиен носител електронни документи, подадени и получени по електронна поща?
При мотивирането на правните изводи на съда достатъчно ли е да е налице декларативно изявление какво съдът приема за установено по отношение на определено твърдение, даден довод или съответно възражение на страната или следва да се посочва начинът, но който е достигнато до този извод?
По какъв начин следва да се установи авторството на съобщения, изпратени по електронна поща?
Датата на сключване на договор за изработка представлява ли съществен елемент от съдържанието на същия, съответно недоказването на точния момент на постигането на съгласие между страните води ли до недоказаност на възникването на облигационното правоотношение?
Може ли съдът да приеме за доказано наличието на облигационно правоотношение по договор за изработка, ако са налице достатъчно доказателства за изпълнението му, но не може да се установи точната дата на неговото сключване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №/..2025 по дело №/2020

Наследствено право

Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Бонка Йонкова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл. 11 ЗН, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 3 ЗЗД, чл. 146 ЗЗД, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 179 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 265 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 4 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 49 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 6 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 617 ал. 1 ТЗ, чл. 617 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 637 ал. 6 ТЗ, чл. 637 ТЗ, чл. 638 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК

Решение №/..2025 по дело №/2023

Граждански процес | Доказване | Дружествено право | Търговско право

Следва ли въззивният съд при извършване на анализ на обезценка на дълготрайни активи да допусне служебно доказателства, необходими за прилагане на императивни материалноправни норми относно обезценката на дълготрайни активи на предприятие, при предявен иск чл. 125, ал. 3 ТЗ, когато обезценката е надлежно оспорена и с приетите по делото експертизи не е даден отговор на въпроса за действителното обезценяване на активите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Костадинка Недкова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 125 ТЗ, чл. 14 ЗМДТ, чл. 182 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 396 ЗСВ

Определение №/..2025 по дело №/2024

В хипотезата на сключен договор за заем за потребление в писмена форма, между заемодател - физическо лице и заемател юридическо лице - търговец, когато в производството по предявен от заемодателя иск по чл. 240 ЗЗД ответникът оспори датата на договора за заем с твърдение, че същият е антидатиран и всъщност е подписан след прекратяване правомощията на органния му предствител, (т. е. от лице без представителна власт), за кого е доказателствената тежест относно оспорената дата; доколкото договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с предаване на сумата, при гореописаната хипотеза, оспорването на датата му, представлява ли същевременно и оспорване на неговата валидност (действителност) и ако да, за кого е доказателствената тежест по отношение доказване на датата; ако не представлява такова оспорване, а представлява правоизключващо възражение изобщо за липса на сключен договор, за кого е доказателствената тежест по отношение доказване на датата; при положение, че заемателят е юридическо лице-търговец, при направеното от него в исковия процес възражение за липса на представителна власт на подписалия договора негов представител, намира ли приложение законовата презумпция на чл. 301 ТЗ и следва ли доказателствената тежест в процеса да се разпредели по правилото на чл. 154, ал. 2 ГПК - т. е. тежестта за оборване на законово презумираните факти да е за оспорващия заемател; следва ли в този случай последният да докаже и датата на сключения договор за заем, за да обоснове възражението си, че тя е последваща спрямо датата на освобождаване на органния му представител?
Поражда ли действие договор за заем за потребление, ако към действителната дата на получаване на заемната сума липсва представителна власт на лицето, получило сумата от името на юридическото лице заемополучател, и извършеното действие не е потвърдено при условията на чл. 301 ТЗ, съответно чл. 42, ал. 2 ЗЗД?
Длъжен ли е съдът с решението си, на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК, да разгледа и обсъди всички факти, обстоятелства, искания, твърдения, възражения, доказателства и доказателствени средства от значение за точното прилагане на закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Албена Бонева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

Определение №/..2025 по дело №/2024

Следва ли при тълкуването на съдържанието на един договор да бъде съобразена действителната, а не предполагаемата воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор?
Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичаща от тези договори?
При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?
Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните?
При положение, че съдът е сезиран с искане за установяване на дължимост на вземания за конкретен период от дългосрочен договор с периодично действие, длъжен ли е съдът да изследва в хода на производството всички релевантни факти и обстоятелства, настъпили по време на действие на договора (от подписването му до прекратяването му), при положение че възражението за недължимост на процесната сума за конкретния период е обусловено от надплащане на суми в предходен период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Граждански процес | Изпълнително производство

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №/..2025 по дело №/2025

При оспорване на автентичността на документ длъжен ли е съдът да назначи служебно графологическа експертиза по спорния въпрос поради необходимост от специални знания?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в своя съдебен акт всички възражения, въведени с въззивната жалба?
Следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, независимо дали я кредитира или не?
Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК в решението си да изложи мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните?
Като препраща към мотивите на първоинстанционното решение в условията на чл. 272 ГПК, следва ли въззивният съд да посочи ясно какви фактически и/или правни изводи приема?
Длъжен ли е въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства и доводи на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право?
Може ли съдът да презумира наличието на сключен в устна форма договор за заем или договорът следва да бъде доказан по несъмнен начин посредством установените в ГПК способи?
Следва ли съдът да приравнява липсата на оспорване на вземането от на ответника преди процеса на извънсъдебно оспорване на неизгоден за страната факт?
Допустимо ли е съдът да разглежда като признание на факт по главния иск наведените от процесуалния представител възражения по евентуалния иск?
Следва ли сключен договор за встъпване в дълг между трето лице и заемодател да се цени от съда като доказателство безспорно установяващо наличие на сключен договор за заем? Може ли от подобно съглашение по чл. 101 ЗЗД, сключено между кредитора и поемателя, да се установява волята на страните по договора за заем да се обвържат с последния, както и поетото задължение на заемополучателя да върне заема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Граждански процес | Доказване

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №/..2025 по дело №/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Приема ли се фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба и установява ли задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката – вид на закупената стока, нейната цена, начина на плащане, имена на купувача и продавача, време и място, но не е подписана от страните?
Осчетоводяването на фактурата в счетоводството на ответника, сторнирана впоследствие едностранно от ответника, без да е съставян и подписван двустранен протокол между страните, доказва ли наличието на облигационно отношение между страните, свързано с договор за търговска продажба, получаването на стоката и признание на длъжника за задължението му и неговия размер?
Представлява ли своевременно противопоставяне от страна на купувача едностранното сторниране на счетоводна операция след повече от два месеца от получаване и осчетоводяване на фактурата от негова страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Решение №/..2025 по дело №/2022

Прекъсва ли се давността за вземане при подаване на иск за неговото присъждане в случаите, в които след дадени указания от страна на съда е конкретизирана исковата претенция?
Каква е доказателствената стойност на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено въз основа на счетоводни записи, при изрично направено възражение, че счетоводството не е редовно водено, и оспорване на заключението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Анна Баева

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

не е поставен. Сочи се, че в практиката на ВКС ясно е установен принципът, посредством който се търси и реализира отговорност на управител на дружеството - в тежест на ищеца е пълно доказване чрез цялостна проверка на движението на активите и пасивите на предприятието, въз основа на счетоводни документи, които са съставени към момента на причиняване на вредата или откриването й. Според касатора противоречието на обжалвания акт с практиката на ВКС се състои в това, че въззивният съд е вменил тежестта за доказване на претенциите на ищеца на ответника.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Ирина Петрова

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Предстои добавяне

чл. 145 ТЗ, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 373 ГПК, чл. 80 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

Граждански процес | Заповедно производство

Длъжен ли е въззивният съд да основе решението си на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната съвкупност и обусловеност, както и да обсъди и да изложи мотиви по въведените с въззивната жалба възражения и доводи за неправилност на първоинстанционното решение?
Длъжен ли е въззивният съдът да обсъди съдебното заключение/ експертизата с всички останали доказателства по делото, независимо дали същото е било оспорено в делото?
Задължен ли е кредиторът да обяви предсрочната изискуемост на кредита, не само на длъжника, но и на поръчителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.