чл. 8 ал. 2 ЗЗД
Чл. 8. […] Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли съдът да прекратява производство по иск за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с мотив „злоупотреба с процесуално право“, когато ищецът е осъден с влязла в сила присъда, но търси обезщетение за вреди от незаконно осъждане, тъй като наказателното дело не е решено от фактическа и правна страна, а съдът се е произнесъл за извършено престъпление по нов начин, който не е отразен в обвинителния акт, а участието му в други дела по време на изтърпяване на наказание представлява упражняване на гарантирано Конституцията, Конвенцията и правото на ЕС право на достъп до съд?
Когато се предявява осъдителен иск за обезщетение за вреди, има ли правомощие гражданският съд да установи незаконосъобразност на влязла в сила присъда на наказателния съд /като посочи това в мотивите към решението си/ и да присъди парично обезщетение?
Завеждането на дела и явяването в съдебни заседания представлява ли отклонение от режима на изтърпяване на присъдата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължително ли е за гражданските съдилища постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК?
Имат ли значение за изхода на дело, образувано на основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 3 ГПК, мотивите поради които е отхвърлен искът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 179 ГПК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 3 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 8 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като точно и ясно мотивира кои и защо възприема и кои не?
Противно ли е на добрите нрави, когато кредитор, разполагащ със способ за събиране на вземането си, изключващ публично-властническа намеса, предприеме действия за събиране на вземането си с публично-властническа намеса и натоварва длъжника с допълнителни разноски, които иначе не биха били дължими при предприемане на способа, изключващ публично-властническа намеса?
Може ли да се приеме за добросъвестен кредитор, който при два равнопоставени способа за събиране на вземанията си, избере този способ, който натоварва длъжника с плащането на допълнителни такси и разноски?
Нарушение ли е на общия принцип да не се вреди другиму когато кредитор с два равнопоставени способа на изпълнение избере този, който натоварва длъжника с допълнителни такси и разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е съдът, при изясняване на фактическата обстановка по делото, да игнорира безспорно установените в хода на производството факти и обстоятелства, да тълкува превратно част от тях, а други да игнорира, да създаде условия за неправилно прилагане на материалния закон и да постанови решение, което да противоречи както с материалния закон, така и с практиката на ВКС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какви са правните последици от подаването на жалба или сигнал пред надлежен орган на разследване в защита на свои права, когато същото е извършено при злоупотреба с право? Налице ли е противоправно поведение на ответницата като елемент от фактическия състав на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Има ли качеството наддавач в продажба по чл. 717 ТЗ и сл. лице, което формално е регистрирало наддавателно предложение, но не е внесло задатък от 10 на сто за участие в проданта?
Възможно ли е всяко процесуално действие да осъществява състава на злоупотреба с права?
Предполага ли се вината на злоупотребяващия с процесуални права или тя трябва да бъде доказана при условията на пълно и главно доказване от ищеца по иска по чл. 3 ГПК?
Предпоставка за ангажиране на отговорност за вреди поради злоупотреба с права ли е доказването на намерението за увреждане на пострадалия?
Представлява ли злоупотреба с процесуални права регистрирането на наддавателно предложение без внесен задатък от 10 на сто и последващото обжалване на постановление за възлагане от същото това лице, което не е внесло задатък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Следва ли въззивната инстанция да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран? Препращането към мотивите на първа инстанция съгласно чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи и възражения, направени във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК? Следва ли въззивната инстанция да укаже на страната, която е поискала да се изиска и приложи друго дело, което е относимо за установяване и обезпечаване на доказателства по висящо такова, дали иска да се приложи цялото дело, или следва да индивидуализира документи, намиращи се в него и от които ще се ползва? Следва ли съдът да изиска и приложи дело, в кориците на което се намират документи, установяващи вредоносните действия на насрещната страна, с цел да обезпечи всички правнорелевантни факти и обстоятелства за правилното решаване на висящия между страните правен спор? Как се разпределя доказателствената тежест между страните в хипотезата на предявен иск по реда на чл. 45 ЗЗД? Следва ли ищецът да доказва недобросъвестно упражняване на законно признато право? Има ли задължение съдът да дава на страните указания за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства? Длъжен ли е въззивният съд при непълнота или грешно разпределена доказателствена тежест в доклада да даде указания на страните да посочат относими към предмета на делото доказателства, които не са били събрани пред първа инстанция? Какви са правомощията и задълженията на въззивния състав при неправилна правна квалификация в доклада по чл. 146 ГПК, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно разпределена доказателствена тежест между страните? Какви са пределите на силата на пресъдено нещо като правна последица от влязло в сила решение в случаите, когато между едни и същи страни има няколко спора, респ. длъжен ли е съдът по висящото дело да зачете формираната сила на пресъдено нещо относно елементите от фактическия състав на правоотношението, когато те са общи правопораждащи факти, относими към възникването и съществуването на спорното право? В случай че са налице три влезли в сила съдебни решения по отношение на правото на собственост върху конкретен имот, в последващо производство между същите страни, съдът кое от трите съдебни решения следва да кредитира? Следва ли страната, направила искане до съда да бъде изискано и приложено във висящото производство друго дело в цялост, да посочи конкретни документи от това дело, от които ще се ползва? Приложима ли е разпоредбата на чл. 57, ал. 2 Конституцията на РБ в случай на предявен иск по чл. 45 ЗЗД във връзка с обезвреда на вреди, настъпили от неправомерно снабдяване с нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка? В хипотезата на предявен иск по чл. 45 ЗЗД във връзка с обезвреда на действия на лицата, които с поведението си са причинили вредоносния резултат, следва ли да се изиска и приложи цялото дело, в което е установено това обстоятелство, с цел обезпечаване събирането на доказателства относно това обстоятелство? Представлява ли депозирането на молба-декларация по чл. 587 ГПК до кмета на общината, респ. до нотариуса, единствено и само реализация на субективно право, или при излагането по нея на неверни факти и обстоятелства, в това число и представянето на неверни документи може да представлява злоупотреба с право, т. е. противоправно деяние, което може да причини вреди? Излагането на неверни данни и обстоятелства пред нотариус приравнява ли се на злоупотреба с право по смисъла на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 Конституцията на РБ? Излагането на неверни данни и обстоятелства пред нотариус приравнява ли се на злоупотреба с право по смисъла на разпоредбата на чл. 54 от Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 587 ГПК, чл. 8 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
е налице съдебна практика, с която обжалваното решение е съобразено, и която според настоящия състав на съда не се нуждае от промяна или осъвременяване, то не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
се твърди противоречие с решение №108/25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. №1538/2019 г., IV г. о., ГК и цитираните в него решения); 2. „Дължи ли се дял от неразпределената печалба на прекратилия съдружието си по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник в ООД, когато същият е признал изключителен принос на другия съдружник за формиране печалбата на дружеството?“ (по този материалноправен въпрос не се посочва задължителна или казуална практика на ВКС); 3. „Правото на напусналия съдружник да получи дял от формираната и неразпределена печалба на дружеството (съответно да получи дивидент) произтича ли пряко от закона или по решение на общото събрание е допустимо да бъде разпределена печалба в различно от дяловото участие съотношение?“ (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №226/19.02.2014 г. по т. д. №727/2012 г. на ВКС, т. о.); 4. „Длъжен ли е въззивният съд по молба на страните или по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др., които имат отношение към обосноваността на решението, са нужни специални знания, които съдът не притежава?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие както със задължителната – т. 10 ТР №1/04.01.2001 г ВКС, ОСГК по т. гр. д. №1/2000 г., така и казуалната практика на ВКС - решение №2/11.01.2024 г. по т. д. №2195/2022 г., ВКС. ІІ т. о.; решение №306/09.10.2013 г. по гр. д. №1851/2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение №26/19.03.2018 г. по гр. д. №554/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №188/15.05.2012 г. по гр. д. №588/2011 г. на III г. о.; решение №324/22.11.2011 г. по гр. д. №392/2011 г. на II г. о. и решение №145/19.02.2020 г. по т. д. №3004/2018 г. на II г. о.); 5. „При формиране на изводите си съдът има ли задължение да установи налице ли е противоречие в свидетелските показания, да изложи мотиви в какво се състои това противоречие, да извърши преценка и да изложи мотиви налице ли са основания да бъде дадена вяра на показанията на свидетелите, като ги съпостави с останалите доказателства по делото, и защо?“; 6. „Съставлява ли неизпълнение на това задължение съществено процесуално нарушение, обуславящо извод за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение?“ (по тези два процесуалноправни въпроси се твърди противоречие с решение №207/17.03.2021 г. по гр. д. №165/2020 г. ВКС, IV г. о. и цитираната в него практика по чл. 290 ГПК; решение №176/28.05.2011 г. по гр. д. №759/2010 г. на ВКС, II г. о.); 7. „Допустимо ли е съдът да игнорира показанията на свидетел само поради това, че те са близки роднини или служители на една от страните по делото? (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №118/11.01.2021 г. по гр. д. №665/2020 г., ВКС, II г. о.); 8. „Следва ли съдът да приеме за доказани обстоятелства, за които свидетелстват частни документи в хипотеза, в която същите са оспорени, но страната, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирала доказателства във връзка с оспорването си?“; 9. „Следва ли да се приемат за доказани обстоятелствата, за които по делото са представени, приети и неоспорени от другата страна частни писмени доказателства?“; 10. „Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да съобрази и вземе предвид фактите и обстоятелствата, за които по делото са представени частни документи, неоспорени от страните?“ (по тези три процесуалноправни въпроси се твърди противоречие с решение №50/21.07.2017 г. по гр. д. №4880/2016 г ВКС, IV г. о.); 11. „Процесуалната възможност на въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд в случаите, когато потвърждава неговото решение, дерогира ли изискването на императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №4/18.02.2016 г. по гр. д.№3322/2015 г. на ВКС, ІІ г. о. и цитираните в него решения по чл. 290 ГПК; решение №2/11.01.2024 г. по т. д. 2195/2022 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №643/12.10.2010 г. по гр. д. №1246/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение №154/31.08.2012 г. по гр. д. №746/2010 г. на ВКС, I г. о.; решение №346/25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №1387/2010 г., ІІІ г. о.); 12. „При изготвянето на междинен баланс за определяне на стойност на дружествен дял по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ намират ли приложение изискванията на счетоводни стандарти СС 1-Представяне на финансови отчети, СС8-Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, СС34-Междинен финансов отчет, СС24-оповестяване на свързани лица?“ и 13 „При установяване на нарушения на всички или част от цитираните счетоводни стандарти следва ли съдът по искане на някоя от страните или по свой почин да допусне събирането на доказателства за установяване на обстоятелството дали тези нарушения оказват влияние върху балансовата стойност на активите - като числов израз, за да бъде решението правилно и обосновано?“ (твърди се, че правният отговор на тези два правни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 104 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 125 ал. 2 ТЗ, чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 127 ТЗ, чл. 172 ГПК, чл. 195 ал. 1 ГПК, чл. 201 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 57 ал. 2 КРБ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 8 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
недействителна ли е клауза в трудов договор за обезщетение при предпоставки, различни от предвидените в КТ или в подзаконов нормативен акт на МС, защото противоречи на чл. 244, ал. 2 КТ, и противоречи ли на императивна правна норма клаузата за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при предпоставки, различни от посочените в Глава Десета на КТ; за това какви са критериите, за да се приеме, че обезщетението по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) е прекомерно и като такова да се прогласи за нищожно поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД; за това нищожно ли е обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ), което се равнява на 12 месечни заплати (равностойни на повече от 100 месечни минимални работни заплати за страната) на служителя към момента на уговарянето като прекомерно и съответно нищожно ли е поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД; за това приложима ли е разпоредбата на чл. 92 ЗЗД към допълнително уговорено между страните обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ); за това длъжен ли е съдът служебно да следи за валидността на клаузата за обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) с оглед съответствието й с добрите нрави; за това противоречи ли на добрите нрави уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на работника/служителя обезщетение в размер на 12 брутни трудови възнаграждения без значение от основанието за прекратяване на трудовия договор, когато работникът/служителят сам е инициирал прекратяване на правоотношението чрез едномесечно писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, без с поведението си работодателят да е дал причина за прекратяване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 326 ал. 1 КТ, чл. 66 ал. 2 КТ, чл. 8 ал. 1 КТ, чл. 8 ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.