чл. 197 ал. 1 ГПК

Налице ли е необоснованост на съдебно психолого-психиатрична експертиза на починало лице, когато вещите лица в обстоятелствената част на заключението са използвали разпити на свидетели, давали показания в други производства, но в заключителната част на експертизата са се позовали единствено и само на медицинската документация и съответно са обосновали заключението си въз основа на нея?
Налице ли е съмнение в безпристрастността на назначените вещи лица, ако съдът е назначил в състава на експертизата вещи лица от друг съдебен район при условие, че не всички експерти в района на съда/вписани като вещи лица в одобрения списък/ са си направили отвод?
Ако съдът е приел, че заключението по назначената СППЕ е необосновано само и единствено поради ползването на писмени доказателства и показанията на свидетели по други производства, следвало ли е да назначи повторна експертиза в разширен състав или следва да изясни при разпита на вещите лица въз основа на какви доказателства са обосновали своите крайни изводи?
Длъжен ли е въззивният съд при наличието на две медицински експертизи с различни противоположни заключения, ползвали едни и същи доказателства, служебно да назначи експертиза за изясняване на релевантните за делото въпроси?
Следва ли съдът да кредитира експертно заключение, в което вещите лица са излезли извън кръга на своите правомощия и са подложили на преценка събрани по делото писмени доказателства и свидетелски показания, като по този начин са формирали не фактически изводи, а правни изводи, която дейност е присъща само на съда?
Следва ли в състава на допусната от съда съдебно-медицинска експертиза да участва психолог, при условие, че способността на едно лице да завещава може да бъде преценена само от вещо лице, което има специалност „психиатрия“?
На какви доказателства следва да се основава преценката на съда, за да приеме, че страната, която е представила по делото частен свидетелстващ документ не е доказала датата на неговото съставяне?
Може ли да се приеме за истинно съдържанието на частен свидетелстващ документ с вписана в документа дата 05.07.2010 г., в който се съдържат данни за наличието на леки когнитивни промени и забавена психомоторика, съставен от лице – психиатър, което е съставило друг официален документ – амбулаторен лист за извършен преглед на 21.07.2016 г. на същото лице, поставена от същия психиатър диагноза „Деменция при болестта на Алцхаймер“ с късно начало, с около седемгодишна давност, със сериозно променено и влошено психическо състояние?
Как съдът следва да кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, в т. ч. и на тези, които са близки родственици на страната, която е поискала техния разпит? Следва ли същите да бъдат съпоставени с останалите събрани по делото доказателства?