чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД

Длъжен ли е съдът да определи правната квалификация на предявения иск въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения и петитума, независимо от правната норма, посочена от ищеца и представлява ли съществено процесуално нарушение квалифицирането на иска по чл. 55 ЗЗД при твърдения за договорно правоотношение (договор за поръчка)?
Допустимо ли е съдът да игнорира съществени фактически твърдения на ищеца, релевантни за правната квалификация на иска, и да постанови решение, без да се произнесе по действително въведения спор, и това води ли до недопустимост на съдебния акт като постановен по непредявен иск?
Налице ли е „липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато от събраните по делото доказателства се установява, че паричните преводи са извършени като дарение във връзка с годеж и религиозен обред („никях“), включително при наличие на обещание за дар (махир), произтичащо от религиозни и морални норми?
Следва ли при преценка на основанието за имуществено разместване по чл. 55 ЗЗД съдът да отчете религиозните, морални и семейни норми, когато тези норми имат реално значение за характера на престацията, особено в контекста на съвременните обществени отношения и на семейства, изповядващи ислямското вероизповедание?
Изключва ли приложението на чл. 55, ал. 1 ЗЗД разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, когато е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг, произтичащ от религиозни и морални убеждения, споделяни от страните?