чл. 127 ал. 2 ЗЗД

Има ли право съдът без да определи вида на солидарност (активна или пасивна) и качеството на съдлъжника (трето лице) по договор за потребителски кредит, гарантиращо и обезпечаващо чуждо задължение, това на кредитоискател, който е получил по своя лична банкова сметка и използвал лично сумата за свои нужди, в това число и като е заявил за ремонт на своята 1/2 ид. част от имот, да счита, че след погасяване на кредита и при отпадане на отговорността на солидарния длъжник към банката, същият дължи към кредитоискателя 1/2 от получената и върната сума към банката главница, ведно с върнатите лихви, както лихви от завеждане на ИМ до окончателното плащане, т. е. третото лице съдлъжник да репарира 1/2 от сумите и с това неоснователно да обогати кредитополучателя?
При неизяснено от съда качеството на настоящият касатор като посочен в договора потребителски банков кредит „съдлъжник“ - същият солидарно пасивно отговорен ли е бил (поръчител) или активно солидарен длъжник, т. е. същият е кредитополучател, което категорично бе оборено и се доказа и потвърди от допуснатата от първоинстанционния съд експертиза?
Как съдът, при неправилен обхват и неправилно прилагане на материалния закон, достига до правилни изводи съобразени с обективната истина, при зачитане равенството на страните при решаване на правния спор?
Следва ли да се цени при формиране на вътрешното убеждение на съда, доказателство - извършена и приета СТЕ, с която се доказа обема на твърдян ремонт, в това число и след прости аритметични изчисления се достига до правен извод, че действително остатъкът е изразходван от ищеца за ремонт на 1/2 ид. част, т. е. на притежаваната от него 1/2 обикновена съсобственост?
Какъв селективен критерий следва да се избере - дали от тълкуването само на клаузите на договора за кредит или и от критерия дали са налице квалификационните признаци на поръчителството, или страните са се договорили солидарно да извършат една престация при условията на чл. 121 ЗЗД и сл., и дали солидарният длъжник гарантира изпълнението на чуждо задължение или изпълнява свой дълг?
Налице ли е очевидна неправилност и произвол в правните изводи при неправилно прилагане на материалния закон?
Може ли да се сформира правилно вътрешно убеждение у съда по косвен път, без да се ценят в съвкупност и обсъдят всички събрани доказателства?
Задължен ли е въззивният съд да излага мотиви относно решаващите изводи, в случай че не е спазил нормата на чл. 272 ГПК, тоест да не мотивира в цялост своето решение като препрати към мотивите на първоинстанционния съд, както и да не се произнесе по всички заявени кумулативни искове?
Може ли въззивен съд да се произнася с решение, като селективно изменя фактите и не цени в съвкупност и последователност събраните по делото доказателства, и без да определи качеството на ответницата в договора за кредит?
Извършил ли е въззивният съд служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното първоинстанционно решение, както и да определи вярната правна квалификация на предявения иск, включително приложимия закон? Решението на първоинстанционния съд, което е постановено от въззивния съд, постановено ли е по редовна искова молба?
Задължен ли е да се съобрази със събрани и обективирани гласни доказателства относно ползван ли е от касаторката получен от ищеца кредит?