чл. 48 ЗН
Чл. 48. Наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Притежава ли право на собственост малолетно дете наследник, което се намира във висящо и неприключило особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на неговата оценка на останалото от починалия му баща и наследодател имущество в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във връзка с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС, преди да е бил постановен краен съдебен акт по охранителното производство, свързан с приемането на наследството, който да е бил вписан в особената книга за приемането на наследствата по опис към Районен съд –Пловдив?
При произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК в хипотезата на висящо и неприключило особено охранително производството по приемане на наследство по опис и извършването на неговата оценка от малолетно дете в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС следва ли съдът, при цялостната обективна преценка, да отнесе неприетата все още наследствена имуществена маса по опис - като собствена такава на молителя, без да има краен съдебен акт по окончателното приемане на наследството и вписването му в особената книга към съответния районен съд?
Притежава ли правна възможност малолетно дете, което не е приело по опис наследство в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС по време на висящото особеното охранително производство за приемането на наследство по опис и извършването на оценка - да извършва разпоредителни действия с имуществената наследствена маса като със своя собствена, която би приело след края на това охранително производството с влязъл в сила съдебен акт, за заплащането на държавната такса и разноски по извършването на опис и оценка на наследствената маса в същия процес?
Явява ли се малолетният молител към момента на неприключило особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на оценката му, собственик на налично негово имущество по смисъла на Семейния кодекс, ЗС и ЗЗД, с което може да отговаря за задълженията си и което следва да бъде взето предвид от съда, когато последният извършва комплексната оценка по определяне на възможността на молителя да заплати дължимата държавната такса и разноски за извършването на описа и оценка на имуществото, което ще бъде наследено от него след приключването на производството по чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. р с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС? Респективно как в посочената по-горе хипотеза висящността на охранителното производство по чл. 61, ал. 2 ЗН се отнася към възможността на малолетния молител да бъде освободен/частично освободен/неосвободен от заплащането на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК?
С еднакви правни и фактически възможности да изпълнят своето задължение по заплащането на държавна такса за извършването на опис и оценка в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС ли разполагат малолетен молител, който преди откриването на наследството, е притежавал собствено имущество, и малолетно дете молител, което се намира във висящо особено охранително производство по приемане на наследство по опис и извършването на неговата оценка и което не е приело наследствената маса с влязъл в сила краен съдебен акт, който да е бил отразен в особената книга за приемането на наследствата по опис към съответния районен съд, и как спрямо всеки един от двамата молители следва да подходи сезираният с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК съд. Преценката на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК следва ли да се изчерпва само с оглед на конкретното задължение за заплащане на държавна такса и разноски по производството или трябва да се съобрази доколко конкретният субект на конкретното задължение и неговия законен представител разполагат с достатъчно средства, за да се натоварят с плащането на таксите и разноските по цялото производство?
Следва ли в хипотезата на висящо охранително производство по приемането по опис на наследство и извършването на неговата оценка, съдът да извърши цялостна преценка към датата на подаването на искането за освобождаване от държавна такса и разноски в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, като изследва доколко доходите на молителя малолетно дете и на законния му представител, материалното и имущественото му състояние, семейното положение и здравословното състояние, съпоставени с размера на държавната такса, позволяват нейното заплащане от него и от законния му представител на основание представените по делото доказателства, в това число и декларации за семейно и имуществено състояние на малолетния молител и неговия родител или преценката на съда следва да е основана основно на евентуално бъдещо предполагаемо собствено имущество на малолетното дете, което то би получило, след приемането по опис и извършването на оценка на останалото от починалия му баща наследство и на възникналите след това евентуални (хипотетични) възможности за реализиране на доход. При преценката си по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да си служи с предположения и да основава своите мотиви на хипотетични възможности за реализиране на доходи от неполучено наследство по опис от малолетен молител в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС?
Длъжен ли е съдът да определи точно размера на цялата дължима държавна такса, която ще бъде дължима в особено охранително производство по извършване на описа и оценката на наследствено имущество при разглеждане предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК, за да може да извърши последваща обективна преценка доколко материалното състояние на молителя - малолетно дете и на неговия законен представител във висящото особено охранително производство в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС би им позволило обективна възможност за нейното заплащане?
Следва ли въззивният съд да съобрази и обсъди, при направено искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски в особено охранително производство в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 ТР №1/2024 г. по тълк. дело №1/2021 г. на ОСГК на ВКС, конкретното здравословно състояние на законния представител на малолетния молител, който е единствен негов жив родител, с оглед на декларираните обстоятелства в подадените декларации за СМС от молителя и нейния законен представител майка във връзка с представените към исковата молба медицински писмени документи, заключения от Лекарски консултативни комисии, документи от РЗИ, че има определена дата за освидетелстване от ЕК на ТЕЛК и за сторените разходи за лечение, които факти имат пряко значение към възможността на молителя и възможностите на останалия жив родител да заплатят дължимите ДТ и разноски в производството?
При определяне на възможностите за плащане на държавна такса на законния представител на малолетния молител в особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на оценка, трябва ли съдът да направи цялостна преценка за всеки конкретен случай, като съпостави доходите на единствения жив родител и законен представител или съответно липсата на такива с установените в страната: 1. линия на бедност; 2. данните на НСИ за минималните средства, необходими месечно за член от семейство и/или данни на КНСБ за стойността на необходимата издръжка на живот - официални, общодостъпни и отчитани при определяне на работна заплата, и в тази връзка сумата в размер на 1945 лева брутно трудово възнаграждение един сравнително висок трудов доход ли се явява за издръжката на двама души, в хипотезата, че по данни на КНСБ и НСИ минималният нетен доход за издръжката на един работещ сам е в размер на 1547 лева нето към месец септември 2025 г.?
Съществува ли задължение, при цялостна оценка на възможностите да бъде заплатена държавна такса и разноски от малолетен молител във висящо охранително производство по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗН, съдът да обсъди дали могат да се бъдат използвани като хипотетичен източник на доходи за заплащане в производство по приемането по опис, и?
Допустимо ли е съдът само да констатира, че малолетната молителка притежава недвижимо имущество или движими вещи, без доказателства за това и без да е приключило особеното охранително производство по приемането по опис на наследствената маса и извършването на оценката й, за да откаже освобождаването му от заплащане на държавна такса или трябва да изследва въпроса за какво се използват имотите, има ли тежести върху тях или вещни или облигационни права на трети лица и може ли молителят чрез законния си представител да се разпореди с тях, за да реализира доходи, които да са достатъчни за заплащане на държавната такса или същите имоти да послужат за обезпечение за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 1 ЗН, чл. 130 ал. 3 СК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 48 ЗН, чл. 49 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 76 ГПК, чл. 83 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какъв е обхватът на защитата на присъединилия се към въззивната жалба обикновен другар – ограничава ли се тя само до възможността да се позове на общите факти или включва и възможността да черпи полза от личните си възражения, включително и когато те са основани на факти, които не са общи за всички другари?
Очевидна ли е неправилността на въззивното решение в частта, с която насрещната въззивна жалба на ищеца е оставена без разглеждане, при положение че предявеният от него иск за 1/4 идеална част от цялото вземане е отхвърлен и това обуславя правния му интерес от разглеждане по същество на насрещната въззивна жалба?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Тълкувателно решение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Подлежи ли на отмяна на основание чл. 303 ГПК актът на районния съд по чл. 51, ал. 2 от Закона за наследството?
Подлежи ли на обжалване съдебният акт, с който съдът по реда на чл. 51 ЗН е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 ЗН на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок?
Налице ли е законово основание съдът, при постъпило искане за вписване на отказ от наследство, да изисква обективиране на волеизявлението в писмена форма с нотариална заверка на подписа, респективно да постанови личното явяване на молителя за отвърждаване на авторството на изявлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали упълномощаването на адвокат, за защита по гражданско дело, с предмет на делото – права, останали в наследство при настъпила смърт в хода на процеса на първоначалната страна, представлява действие по приемане на наследство от упълномощителя- наследник на починалата страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Как следва да се установи характера на едно завещание – дали то е общо или частно; Следва ли действителната воля на завещателя да бъде изведена, като отделните клаузи на завещанието се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия текст на завещанието, с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността? Следва ли съдът да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя, като се прилагат и правилата на формалната и житейската логика? При спор относно характера на завещателното разпореждане в случаите, когато същото съдържа изброяване на конкретно имущество, при тълкуване волята на завещателя следва ли да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието или в наследството има и други имущества? Ако в новото завещание не се упоменава изрично, че се отменя предходно завещание, следва ли да се приеме, че е налице мълчалива отмяна по смисъла на чл. 39 ЗН, ако новите завещателни разпореждания са несъвместими с направени преди това? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и обоснове своето решение въз основа на всички събрани доказателства и доводи на страните и въз основа на анализа на същите да обоснове мотивирано решението си по разглеждания казус?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 1 ЗН, чл. 108 ЗС, чл. 130 ал. 2 ЗСВ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 268 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 271 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 298 ал. 3 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 48 ЗН, чл. 5 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 61 ЗН, чл. 69 ЗС, чл. 69 СК, чл. 70 ал. 1 ЗС, чл. 70 ал. 1 изр. 2 ЗС, чл. 70 ал. 3 ЗС, чл. 71 ЗС, чл. 72 ЗС, чл. 74 ЗС, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Имуществото на покойния едноличен търговец, като самостоятелна обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения, преминава ли автоматично към наследствената маса на починалото физическо лице и настъпва ли автоматично наследствена трансмисия и по отношение на правата и задълженията на покойното физическо лице, придобити като едноличен търговец, без значение дали някой от наследниците ще продължи дейността и/или ще се пристъпи към заличаването на фирмата?
Носят ли наследниците на починалия едноличен търговец отговорност за задълженията, които са част от търговското му предприятие, без формално последното да е поето от тях по предвидения от закона ред?
След като съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ поемането на търговското предприятие, като единна и неделима съвкупност от права, задължения и фактически отношения, се извършва единствено с изрично волеизявление от наследниците на починалия едноличен търговец, може ли да се приеме, че част или цялото търговско предприятие преминава автоматично към тях по силата на чл. 60, ал. 1 ЗН, дори и в случаите, в които няма воля за това?
В случай че търговското предприятие на едноличния търговец преминава автоматично след смъртта му към неговите наследници, дори и без да имат воля за това, получават ли търговско качество последните, наследявайки търговското предприятие?
Производството по чл. 60, ал. 2 ТЗ явява ли се специално по отношение на производството по чл. 48 ЗН?
До къде се простира икономическата и правна обособеност на имуществото на едноличния търговец, установено в разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК, ако предприятието му се наследява по общия ред, предвиден в чл. 48, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, а не в производството по чл. 60, ал. 2 ТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 10 ал. 3 ЗЗД, чл. 110 ЗЗД, чл. 15 ал. 1 ТЗ, чл. 22 ал. 3 СК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 СК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 48 ЗН, чл. 60 ал. 1 ЗН, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 60 ал. 2 ТЗ, чл. 60а т. 2 ТЗ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Относно задълженията на съда съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, при предявен иск срещу непълнолетен наследник, който в хода на производството е станал пълнолетен.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
От кой момент започва да тече погасителната давност за упражняване правото по с правно основание чл. 30 ЗН? Какво е значението на узнаването за съществуването на завещателното разпореждане? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 110 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 16 ал. 1 ЗН, чл. 16 ЗН, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ГПК, чл. 25 ал. 1 ЗН, чл. 28 ал. 1 ЗН, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ЗН, чл. 30 ал. 1 ЗН, чл. 30 ал. 2 ЗН, чл. 30 ЗН, чл. 31 ЗН, чл. 44 ЗЗД, чл. 48 ЗН
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Следва ли съдът да проведе процедура по чл. 51 ЗН в хипотезата, при която по делото ответната страна, спрямо която следва да се прилага чл. 51 ЗН, не е установена от връчителя на съда, за да получи книжата по делото, като същите са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и е назначен особен представител и в особената книга за отказите от наследство липсва вписан отказ от наследство от ответника, който е наследник по закон на починалото лице?
В случай на възражение относно приемането на наследството от ответната страна, която се твърди, че е наследник на починало лице, следва ли ответникът, който релевира възражение относно пасивната процесуална легитимация, да ангажира доказателства за извършен отказ от наследство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
чл. 232 ГПК, чл. 233 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 47 ал. 5 ГПК, чл. 47 ал. 6 ГПК, чл. 48 ЗН, чл. 50 ЗН, чл. 51 ал. 1 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 60 ал. 1 ЗН, чл. 81 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 9 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.