30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 60 ал. 2 ЗКИ

Чл. 60. […] (2) Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Извлечението от счетоводните книги съдържа най-малко информация за:
1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума;
2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва;
3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2020

Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Едностранното писмено изявление на „Банка ДСК“ АД за прекратяване на кредитния договор и настъпването на правната последица за неговата предсрочна изискуемост не следва ли да бъде надлежно обявено чрез връчването му на длъжника по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, което установяване да е в доказателствена тежест на кредитора и което следва да се установи с действителни документи, или е достатъчно отбелязването в счетоводните му книги? При липса на надлежно връчване по ГПК или съобразно чл. 36 Закона за пощенските услуги на уведомлението за предсрочна изискуемост при подаването на заявлението за заповедно производство, то в исковата молба кредиторът не следва ли да обективира, че именно с нея възпроизвежда недвусмислено и конкретно волеизявлението на кредитора относно предсрочното си вземане към задълженото лице като посочи изрично, че упражнява потестативното си право да поиска предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 ТЗ? Не следва ли при липса на инкорпорирано в исковата молба уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, то искът по чл. 422, ал. 1 ГПК да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита само с настъпил падеж, отразени в извлечението на счетоводните книги на банката към датата на подаване на исковата молба, а не за целия дълг, който следва да бъде изплатен едва през 2037 г.? Уведомяването на ответника-длъжник с исковата молба установява ли основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и променя ли с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението по него? Уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, направено в хода на съдебното производство рефлектира ли върху размера на претендираната сума, обособена от падежирали и непадежирали вноски, към кой момент е основателна, как се отразява на наказателните лихви и върху какви суми следва да бъдат начислени? За да е налице реално усвояване следва ли заемополучателят да получи в своя собственост и в свое разпореждане „отпуснатата в кредит главница? За да възникне валидно задължение за връщане на заетата сума по договор за банков кредит, следва ли същата да е реално предоставена на заемателя? Усвояването на кредитната сума по договор за ипотечен банков кредит е налице, когато с нея е извършено изрично разпореждане от страна на кредитополучателя съгласно попълнена от него нарочна форма за усвояването му или част от парите са употребени от страна на банката-кредитор по нейно усмотрение, дори ако то е в полза на задълженото лице? Може ли да се извърши новация на вече договорен кредит без изрично заявление от двете страни кредитор и длъжник за това или новацията му е допустима по разпореждане на трето лице - включително между две банки-кредитори на един и същ длъжник, но без неговото изрично съгласие? Съдът не следва ли преди постановяване на решението да съобрази съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, включително и относно надлежната пасивна легитимация на конституирания по реда на чл. 227 ГПК син на покойния кредитополучател и негов баща Д. К. - Н. К., който се е отказал от наследството му с нотариално заверено заявление и което е вписал в книгите на съда, но не е могъл да представи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли договорът за банков кредит да продължи да се изпълнява, след като бъдат премахнати като неравноправни клаузите, съставляващи основния предмет на договора (относно връщане на сумата, преизчислена към швейцарския франк, и погасяване във валута, различна от националната или резервната)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Относно задължението на съда при наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 5 ГПК да прекрати исковото производство по реда на чл. 422 ГПК и да обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист?
Ако съдът прекрати заповедното производство и обезсили издадения изпълнителен лист на основание чл. 415, ал. 5 ГПК и след като са изтекли повече от пет години от датата на издаването на изпълнителния лист, означава ли това, че кредиторът ще има право на нов изпълнителен лист и че разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД са неприложими относно погасяване на вземането по давност?
Приложим ли е институтът на преклузията в хода на исковото производство по отношение на предявен иск за нищожност, касаещ договор, в който едната страна има качеството на потребител съгласно Закона за защита на потребителите и непроизнасянето от страна на съда на предявен иск за нищожност равнозначно ли е на отказ от правосъдие?
В случаите, когато изпълнителното производство изпреварва исковото производство и е приключило с публична продан и разпределение на постъпилите средства, как следва да се тълкува т. 13 Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 година по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, касаеща двойното плащане, т. е. сумата, която се получава като се приложи обяснената формула в решението, следва да бъде приспадната от остатъчната главница, или върната на длъжника с обратен изпълнителен лист?
В случаите, когато изпълнителното производство е приключило преди исковото производство, не следва ли задължително да бъде приложено като доказателство изпълнителното дело и съдът не е ли задължен служебно да изиска, дори и заинтересованата страна да не е заявила такова искане?
Съществен пропуск ли е на съда, когато е разгледал исково производство след приключило изпълнително производство, без да се е запознал с фактите, отразени в изпълнителното производство, и това съществено основание ли е за отмяна на постановеното съдебно решение?
Когато изпълнителното производство е било реализирано с размер на главница по издаден изпълнителен лист и същото е приключило преди започване на исковото производство, а в исковото производство се установи, че размерът на дължимата главница е друг, различен от посочения по изпълнителния лист, ще следва ли ново преизчисление за дължимото, кой следва да го извърши и ще има ли възможност длъжникът да упражни контрол върху това преизчисление, или само кредиторът и ЧСИ ще преизчисляват, което предполага най-малкото съмнение върху правилността му?
Тогава, когато доказателствените искания на жалбоподателя пред въззивната инстанция не са били вписани в депозираната жалба, а седмица след това като допълнение към предявена въззивна жалба са били подадени с отделна жалба, как следва да бъде прието - че са допустими и представляват едно цяло, ведно с предявената вече въззивна жалба, и е без значение дали срокът за обжалване междувременно е изтекъл, или като недопустими, независимо, че са предявени като допълнение към вече предявена жалба, защото срокът за обжалване междувременно е изтекъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

На какви изисквания следва да отговаря уведомлението по чл. 47 ГПК, за да се приеме, че отговаря на критериите за редовност? Констатирана от съда техническа грешка в посочения адрес на длъжника ирелевантна ли е за редовността на уведомяването му?
За прекратяването или запазването на договора и обявена предсрочна изискумост - при идентична хипотеза на допълнителния селективен критерий, обосновавана с преждепосоченото ТР и с решения по т. д.№2072/2015 г. І т. о. и т. д. №2400/2015 г. на І т. о.?
Дали за да настъпят последиците на предявена от кредитора предсрочна изискуемост е кумулативно необходимо и прекратяването на договора за кредит от страна на кредитодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Достатъчни ли са свидетелски показания на близки на третото лице по отменителен иск, които да навеждат твърдения за преки впечатления за липса на знание у третото лице, за да бъде оборена презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД? Следва ли съдът да уважи отменителен иск, когато по делото е установено чрез свидетелски показания на близки на третото лице по отменителен иск, които да навеждат твърдения за преки впечатления за липса на знание у третото лице? Налице ли е увреждащ характер за сделка, за която е предявен отменителен иск, когато се касае за покупко-продажба на недвижими имоти, върху които е била учредена ипотека в полза на кредитор, различен от ищеца и ипотеката е била заличена само и единствено при условия, че процесната сделката се сключи? Налице ли е увреждащ характер за сделка, за която е предявен отменителен иск, когато се касае за покупко-продажба на недвижими имоти, върху които е била учредена ипотека в полза на кредитор, различен от ищеца и цената по процесната сделка е платена директно на ипотекарния кредитор със задължение от негова страна да заличи ипотеката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За приложението на чл. 115, ал. 1, б. Ж ЗЗД за вземане, за което е бил предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, ако искът е бил допустим, но е отхвърлен, поради липса на предсрочна изискуемост? Представлява ли самото получаване на препис от ИМ уведомление за настъпването на предсрочна изискуемост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по всички въведени от въззивния жалбоподател доводи за неправилност на обжалваното решение? (По иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожността на уговорки от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице, регламентиращи заплащане на лихва върху просрочена главница и условия за обявяване предсрочна изискуемост на кредита)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Налице ли е процесуалноправна легитимация на банката, в качеството й на кредитор по сключен договор за кредит, да предяви установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, при условие, че преди издаването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, вземането по договора за кредит е било цедирано в полза на трето лице, а впоследствие отново придобито от страна на банката?
Допустимо ли е ищецът /банка/ в производството по чл. 422 ГПК да уточнява предявените искове /в частност- да посочва нова дата, на която е настъпила предсрочната изискуемост на кредита/ едва във въззивната инстанция /в писмения отговор на подадена от длъжника- ответник въззивна жалба/?
Допустимо ли е въззивният съд да се произнася и да обосновава решението си на твърдения, направени от ищеца едва в писмения отговор на въззивна жалба, след като същите не попадат в изключенията по чл. 266, ал. 2 ГПК?
При въвеждане на нови твърдения в хода на въззивната инстанция от страна на банката-ищец в производство по чл. 422 ГПК, задължен ли е въззивният съд да даде указания до страните в процеса относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими към изложените нови твърдения доказателства и ангажиране на доказателствени искания?
Нищожно ли е допълнително споразумение към договор за банков кредит, сключен с потребител, ако само някои клаузи от същото са нищожни и може да се предположи, че то би било сключено и без недействителните му части?
Преценката дали договор/ допълнително споразумение, съдържащ/-о неравноправна клауза да се обяви за нищожен/-но в неговата цялост или да се запази действието му, но без неравноправната клауза, следва ли да се основава на интереса на потребителя с оглед на защитата на правата, предоставени му от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 и чл. 146 Закона за защита на потребителите клауза в договор за банков кредит, сключен с потребител, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна се прехвърля изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция получава за сметка на потребителя неуговорена облага?
При положителен отговор на горния въпрос може ли съдът да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута- чрез заверяване на блокирана валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута?
Към кой момент се установява съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение в производството по чл. 422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и по специално по отношение на факти на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес?
Представлява ли очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК техническа грешка, допусната в мотивите на решението при изписването на стойността на валидния и приложим към процесния казус валутен курс?
Приложимо ли е в производството по чл. 247 ГПК спрямо очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите на решението при изписването на стойността на приложимия към процесния казус валутен курс на швейцарския франк към евро, при положение, че същият е от значение за определяне на евровата равностойност на задължението по кредита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

12339 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела