30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 125 ал. 3 ТЗ

Прекратяване на участие в дружеството
Чл. 125. […] (3) Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

1. Налице ли е правен интерес у наследниците на починал съдружник в ООД да претендират установяване на несъществуване на вписано обстоятелство по партидата на същото в ТР с иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, когато вписването е резултат от несъществуващо волеизявление на другия съдружник (прекратено юридическо лице), удостоверено с представен в регистърното производство неистински документ. 2. Разполагат ли с процесуална легитимация наследниците на починал съдружник в ООД да предявят иск за установяване на неистинност на документ, използван при опит да се впише по партидата на дружеството в ТР нов едноличен собственик и органи на управление, без знанието и съгласието на неговия действителен собственик и представляващ, което вписване би имало за последица преминаването на контрола на дружеството върху трето лице и игнориране на възможността на ищците да бъдат приети за съдружници.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните. (По искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че са несъществуващи обстоятелствата, вписани в Търговския регистър при Агенция по вписванията)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При какви условия или предпоставки, предявен иск по чл. 517, ал. 4 подлежи на отхвърляне или уважаване? Подлежи ли на отхвърляне иск по чл. 517, ал. 4 ГПК в случай, че по делото не са събрани доказателства и не е спорен факта, че вземането на взискателя не е удовлетворено в изпълнителния процес? Следва ли при постановяване на решението въззивният съд да съобразява вписани промени в правно-организационната форма на ответника след предявяване на иска, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК / в смисъл на предполагаща иск по чл. 517, ал. 4 ГПК / и да изследва предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК? Следва ли съдът, при предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, да изследва и съобразява конкретна стойност на ликвидационен дял на едноличния собственик на капитала? Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо не възприема едни, а други възприема и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба, за допуснати в този смисъл процесуални нарушения? Нарушена ли е разпоредбата на чл. 272 ГПК, при положение, че въззивният съд не се е позовал на нея в решението си, а в него липсва изложение на фактите и обстоятелствата по делото, липсва анализ на събраните доказателства и посочване какво е прието от фактическа и правна страна, а са изложени мотиви единствено по жалбите на страните? Отговарят ли на критерия за необоснованост мотивите на оспореното съдебно решение, ако не може да се проследи логическата последователност и свързаност в процеса на формиране на волята? Налице ли е очевидна неправилност на обжалвания акт? Съставлява ли процесуално нарушение неправилното установяване и обсъждане на доводите на страна в процеса? Допустимо ли е да се налага запор върху дружествени дялове в търговско дружество, притежавани от физическо лице – съдружник, и впоследствие да се иска прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК за задължения на същото лице, поети в качеството му на солидарен длъжник, по повод което е предприето принудително изпълнение? Обусловени ли са действията на съдебния изпълнител, предхождащи овластяването за предявяване на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, от уведомяване на длъжника за предприетите срещу дружеството действия във връзка със задължения на физическото лице? Съставлява ли предпоставка за предприемане на действия по чл. 517, ал. 4 ГПК изчерпването на способите за принудително изпълнение върху друго имущество на едноличния собственик на капитала – длъжник, различно от дружествените дялове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Подлежи ли на касационно обжалване пред ВКС въззивното определение по молба за замяна на обезпечителни мерки по чл. 398, ал. 1 ГПК?
Приложимо ли е изключението за касационно обжалване по чл. 396, ал. 2 ГПК към въззивни определения, с които се уважава молба за замяна на вече допуснато обезпечение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Налице ли е процесуална възможност първоинстанционният съд да измени вече постановено определение по чл. 248 ГПК в частта за разноските? Дължи ли въззивният съд служебна проверка относно допустимостта на обжалвания акт, когато е сезиран с частна жалба срещу определение, постановено по чл. 248 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кой съд следва да разглежда споровете с правно основание чл. 365, т. 3 ГПК?
Налице ли е хипотезата на приложение на специална пред обща норма на чл. 365, т. 3 ГПСК спрямо чл. 103 вр. чл. 104 ГПК?
Законосъобразно ли е разглеждането на искове по чл. 365, т. 3 ГПК от районните съдилища при наличие на изрично законово изискване окръжният съд да разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до участие в търговско дружество или в друго юридическо лице – търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в Търговския регистър?
При предявени частични искове при обща цена на иска над 25 000 лв. следва ли да се определя подсъдността на исковете спрямо предявената частична претенция спрямо правилата на чл. 103 и чл. 104 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кой е процесуално легитимиран да прави възражение за прихващане – съдружникът или дружеството при изплатен в нарушение на закона и дружествения договор дивидент?
Притежава ли правна стабилност решение на Общото събрание на съдружниците, за което е установено, че е опорочена процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения или противоречи на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, когато са изтекли сроковете по чл. 74, ал. 2 ТЗ?
Как следва да се отрази в баланса на дадено предприятие установен от съда недостиг на парични средства в касата в брой и следва ли да намери приложение чл. 78 ЗКПО?
Ако следва да се приложи чл. 78 ЗКПО, задължително ли е за съда установеният недостиг на парични средства в брой в касата на предприятието (сч./ска 501) да бъде отразен в счетоводна сметка 123 „Печалби и загуби“ в раздел А от пасива на баланса (собствен капитал), като същата счетоводна сметка бъде увеличена от съда със сумата на недостига в касата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

По какъв начин следва да се изчисли стойността на дружествен дял, предмет на договор за продажба, който не е изпълнен /вписването е осуетено/, когато е повдигнат спор за нанесени имуществени вреди по реда на чл. 49 ЗЗД под формата на пропуснати ползи касателно действителната стойност на дела?
При данни за неосъществявана от ответното дружество търговска дейност, чийто дружествен дял е предмет на продажба, както и за липса на задължения, релевантна за размера на дружествения дял ли е стойността на внесената в капитала му непарична вноска - недвижим имот?
Налице ли е вреда под формата на пропусната полза за купувача по сключен договор за продажба на дружествен дял на търговско дружество на цена под действителната стойност на дела, в случай че управителят на дружеството подаде нередовни документи за вписване в Търговския регистър, въз основа на които се постановява отказ за вписване на новия собственик, след което дружествения дял се прехвърля с договор за продажба на трето лице и се вписва в Търговския регистър?
Релевантна за преценката на действителния размер на дружествения дял, а оттам и за размера на нанесените имуществени вреди, ли е стойността му съобразно чл. 125, ал. 3 Търговския закон, уреждаща хипотеза на прекратяване участие на съдружник в дружеството?
Има ли значение за действителната стойност на дружествения дял, а оттам и за размера на действително нанесените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, евентуалният размер на дивидента /разпределяне на печалба/ в годината на прехвърляне на дела и/или евентуално последващо прехвърляне на дела от новия собственик на трето лице?
Достатъчно ли е установяването на значително по-висок размер на дружествения дял спрямо продажната цена по договор за продажба, за да се обоснове извод за нанесена вреда, под формата на пропусната полза, при отказ от вписване на продажбата от управителя на дружеството и последващо прехвърляне на дела на трето лице?
При наличие на данни от публично достъпната партида на търговското дружество, чийто дружествен дял е предмет на прехвърляне, за вписана непарична вноска, правно релевантно ли е за преценката дали имотът е собственост на дружеството, че същият не е бил заведен в счетоводните регистри или приложение намира чл. 10 Закона за търговския регистър? Може ли съдът да приеме, че не е извършена апортна вноска, въз основа на счетоводни регистри на дружеството, при липса на други доказателства в тази посока и при данни за вписване на апорта в Агенция по вписванията, Търговски регистър по партидата на дружеството?
В случай че едно и също физическо лице е управител на дружество, едноличен собственик на капитала на дружеството, чийто дял е предмет на прехвърляне, на дружеството, имащо задължение да заяви вписване на промените при прехвърлянето на дела му, и на дружеството, в чиято полза, след осуетяване вписването на първия купувач, е прехвърлен дружествения дял, може ли да носи солидарна отговорност за вреди пред купувача, извън хипотезата на управленски деликт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

от обективираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на обжалване, в касационната жалба е направено искане за спиране на делото и за сезиране на Конституционния съд на РБългария за установяване на несъответствие на чл. 125, ал. 3 ТЗ с чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 3 и чл. 19, ал. 1 Конституцията на РБългария. Релевирани са доводи, че разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, според тълкуването в практиката на касационния съд, противоречи на принципа на равенство на гражданите пред закона, доколкото допуска различно третиране, нарушава принципа на неприкосновеност на частната собственост /чл. 17, ал. 3 КРБ/, на свободата на договарянето и свободната стопанска инициатива/ чл. 19, ал. 1 КРБ/ и на закрила на инвестициите/ чл. 19, ал. 3 КРБ/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ за недееспособните към момента на смъртта наследници на починал едноличен собственик на капитала на търговско дружество, чиято дейност е продължена еднолично от единствения пълнолетен наследник?
Имат ли право недееспособните наследници на починал едноличен собственик на капитала да се възползват от последиците на ликвидационно производство при прекратяване на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ, или за недееспособните наследници съществува право единствено да получат равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ?
При смърт на едноличния собственик на капитала на търговско дружество имат ли право неговите недееспособни към момента на смъртта му наследници чрез техните законни представители да участват при вземане на решение за съдбата (правното положение), по-конкретно за прекратяването на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ?
Изключващо правния интерес от предявяване на иск по чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписаво в ТРРЮЛНЦ обстоятелство ли е проведено и приключено от недееспособните наследници на починал едноличен собственик на капитала производство по чл. 125, ал. 3 ТЗ за изплащане на имуществената равностойност на наследените дружествени дялове?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви по тях? Дължи ли въззивният съд цялостна проверка на първоинстанционния акт, обжалван с частна жалба, или е ограничен до посоченото от жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

12339 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела