чл. 5 ал. 4 КРБ
Чл. 5. […] (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд, като съд по същество да изходи от въведените от ищеца по делото, факти и обстоятелства за наличие на договорно неизпълнение на банков влог при наследяване на титуляра му, и от неизпълнение на обвързващата сила на договора и причиняване на имуществени вреди от пропуснати ползи, съобразно правилата по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, и чл. 82 ЗЗД, преди да формира правораздавателната си воля за недопустимост на исковете и потвърждаване на обжалваното прекратително първоинстанционно определение, за да не допусне да бъде съществено накърнено имущественото право на ищците, щом е отказал да се произнесе по него по същество, в нарушение на правосъдната си функция по чл. 117, ал. 1 КРБ, по чл. 6,&1 КЗПЧОС и по чл. 47 ХОПЕС?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 117 ал. 1 КРБ, чл. 121 ал. 2 КРБ, чл. 13 КЗПЧОС, чл. 17 ал. 1 КРБ, чл. 17 ал. 3 КРБ, чл. 214 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 278 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 37 ЗПП, чл. 4 ал. 3 КРБ, чл. 4 КРБ, чл. 5 ал. 2 КРБ, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 56 КРБ, чл. 6 ал. 2 КРБ, чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 80 ГПК, чл. 82 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да даде отговор на оплакванията, направени във въззивната жалба, да основе изводите си на събраните по делото доказателства, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните, в т. ч. възражение за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация? (По иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 36, ал. 3 ЗАдв)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 101 ал. 1 ГПК, чл. 110 ЗЗД, чл. 111 б. а ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 131 ал. 1 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 133 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 286 ЗЗД, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 36 ал. 1 ЗАдв, чл. 36 ал. 2 ЗАдв, чл. 37 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 410 ал. 1 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 414 ал. 1 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 419 ГПК, чл. 420 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 423 ГПК, чл. 5 ал. 4 КРБ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
за процесуалната правоспособност на ответника - държавно учреждение, длъжен ли е съдът служебно да изиска информация от него и представянето на доказателства за това дали той е разпоредител с бюджетни кредити? Ако процесуалната правоспособност на ответника остане недоказана, подлежи ли делото на прекратяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Каква е защитата по чл. 13 КЗПЧОС по иск при наличие на твърдение за намеса в правото на неприкосновеност на личния живот /чрез засягане на правото на човешко достойнство, гарантирано от чл. 8 КЗПЧОС/ и липса на ефективно правно средство за защита при подадена жалба до органа, компетентен да образува наказателно производство по установен ред /Прокуратурата/, довели до краен резултат- осъждане за престъпление по твърдение на същите лица?
2. Задължителни ли са за въззивния съд при пълен въззив указанията в определение на смесен 5- членен състав на ВКС и ВАС при определяне на правната квалификация на иск срещу държавата?
3. Задължен ли е въззивният съд при разглеждане на допустимостта на исковата молба да се съобрази с влязло в законна сила определение на Окръжен съд- Бургас, с което е разрешен същия въпрос?
4. Относно отговорността на прокуратурата за неадвекватни или липса на каквито и да са разследвания по подадена законна жалба за извършено престъпление.
5. Дали от разпоредбите на КЗПЧОС, които имат директен ефект, от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство /чл. 5, ал. 4 КРБ/ произтича възможност националният съд да разгледа иск и присъди обезщетение за вреди в полза на лице от нарушение на субективно право, признато от международните договори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли при преценка на активната процесуална легитимация по чл. 3 ЗЗДН съдът да прилага принципа на тълкуване по чл. 46 ЗНА /в зависимост от целта на закона/ в съзвучие с международни актове и конституционни норми /чл. 5, ал. 4 КРБ; чл. 8 КЗПЧОС; чл. 3 Конвенцията за правата на детето/, и може ли отказът да се стори да представлява нарушение на правото на достъп до съд по чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС?
Може ли препращането на пострадалите лица към „общия ред /напр. иск по чл. 45 ЗЗД/ да се счита за ефективна защита, когато ЗЗДН е специален закон с бързи и адекватни механизми и допустимо ли е съдът чрез формален отказ да лиши жертвите от специалната закрила, предвидена именно за ситуации на домашно насилие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да се определя „значителното несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./ и може ли същото да се установи само при съпоставка между стойността на имуществото към началото на проверявания период и стойността на имуществото към края на проверявания период и коя стойност на имуществото е меродавна за определяне на значително несъответствие?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви, с които да формира фактическите си и правни изводи по съществото на правния спор и обсъди и анализира относимите към спора доказателства или е достатъчно само да препрати към мотивите и анализа извършен от първоинстанционния съд?
Задължен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства при условия, че в доклада на чл. 146 ГПК, направен в първоинстанционното производство са били дадени неточни и непълни указания за подлежащите на доказване факти?
Следва ли да се съобрази при разглеждане на делото разпоредбата на пар. 1, т. 3 ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетния доход надвишава 150 000 лева?
Подлежи ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 151 ЗОНПИ паричната равностойност, дори и да е на стойност под 150 000 лева на липсващото и/или отчуждено след края на проверявания период незаконно придобито имущество, ако това имущество е било налично в патримониума на проверяваното лице към края на проверявания период?
При извършване на преценка за пропорционалност на намесата в правото на собственост с преследваната легитимна цел, съгласно чл. 1 Протокол 1 на ЕКЗПЧ следва ли националният съд, постановяващ отнемането да обсъди събраните доказателства и да изложи подробности относно цялостното престъпно поведение на проверяваното лице?
Установяването на значително несъответствие между имуществото и нетните доходи може ли да обоснове пропорционалност на намесата в правото на собственост с преследваната легитимна цел, съгласно чл. 1 Протокол 1 на ЕКЗПЧ?
Разпоредбите на ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ и ЗОНПИ предвиждат ли като предпоставка за основателност на иска за отнемане на незаконно придобито имущество наличието на връзка – пряка или косвена между придобитото имущество и извършеното деяние и какво е необходимо и достатъчно да бъде доказано, с цел спазване на чл. 1 Протокол №1 към КЗПЧОС?
Кога и при какви предпоставки може да се приеме, че е налице увеличение в стойността на имуществото и към кой момент следва да се вземат предвид стойностите на имуществото при изчисляване на увеличението?
Допустимо ли е съдът да не прилага действащия специален закон, в частност законовата норма на пар. 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./, определяща понятието „значително несъответствие, както и да влага различен смисъл на вече даденото в същата легално определение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото? Длъжен ли е съдът да приложи пряко правните стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ по чл. 8 КЗПЧОС, когато е сезиран с иск с правно основание чл. 62, ал. 1 СК? Длъжен ли е националният съд, при преценката дали да разгледа иск с правно основание чл. 62, ал. 1 СК, предявен след изтичане на установения в посочената разпоредба срок, да изследва въпроса, дали е налице обществен интерес да бъде приложено темпоралното ограничение, установено в чл. 62, ал. 1 СК? Длъжен ли е националният съд, при преценката, дали да разгледа иск с правно основание чл. 62, ал. 1 СК, предявен след изтичане на установения в посочената разпоредба срок, считан от навършване на пълнолетие на детето, да анализира детайлно спецификите на конкретния казус и да извърши проверка, дали е спазен балансът между конкуриращите се интереси на засегнатата личност и конкретно нейното право на личен живот от една страна и обществения интерес от друга? Длъжен ли е националният съд, при преценката, дали да разгледа иск с правно основание чл. 62, ал. 1 СК, предявен след изтичане на установения в посочената разпоредба срок, считан от навършване на пълнолетие на детето, да съобрази критериите: 1) детето, чийто произход е оспорен, е родено по време на брака на майката с ищеца; 2) налице са категорични медицински (биологични) доказателства, че ищецът не е баща на детето; 3) оспорването на бащинството няма отрицателни психологически последици за детето; 4) възраст на детето? Съвместимо ли е стриктното прилагане на темпоралното ограничение по чл. 62, ал. 1 СК, без отчитане на спецификите на конкретния казус с чл. 8 Конвенцията? Длъжен ли е националният съд, в случаите в които е сезиран с иск за промяна на данните, свързани с пол, в актовете за гражданско състояние, да приложи пряко, на основание чл. 5, ал. 4 Конституцията на Република България, правните стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ по чл. 8 КЗПЧОС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Длъжен ли е в решението си въззивният съд да обсъди всички искания и възражения на страните, като извърши преценка на отправените до съда доказателствени искания на страните, съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК? Трябва ли при разглеждане на делата по чл. 2в ЗОДОВ българският съд да се съобразява с практиката на ЕСПЧ и задължителна ли е тя при такъв вид дела?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какво е съдържанието на понятието „българин“ в пар. 2, т. 1 ДР ЗБГ - удостоверяващо принадлежността на лицето към българската държава като неин гражданин или удостоверяващо етническа принадлежност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Не следва ли да се допусне касационно обжалване на определение №1412/28.05.2025 г. по ч. гр. дело №1359/2025 г. на САС, ГО, 14 състав?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.