чл. 83 ГПК

Длъжен ли е работодателят да търси други начина за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, различни от посочените в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ? Приложима ли е разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ в случаите, в които уволняваният служител осуетява връчването на искане за обяснения чрез неполучаване на писма, изпращани по куриерски фирми? Кои са случаите на неприложимост на чл. 193, ал. 3 КТ? Допустимо ли е заповед за дисциплинарно уволнение да бъде връчена чрез представянето ѝ като писмено доказателство по съдебно дело и счита ли се тя връчена по смисъла на чл. 195, ал. 2 КТ? Счита ли се за връчване представянето на заповед за дисциплинарно уволнение като доказателство по дело различно от това за незаконност на уволнението? Налице ли е виновно поведение на служителя, който осуетява връчване на искане за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ и на заповед за уволнение, като не получава кореспонденция, изпращана с препоръчано писмо с обратна разписка и куриерски фирми на адреса посочен в трудовия договор след като не се явява на работа? Задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви в решението си и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд? Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения с въззивната жалба? Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор? За задължението на въззивния съд да изготви нов доклад по чл. 146 ГПК с оглед даване указания на страните по размера на претендираното обезщетение по чл. 225 КТ?