30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 415 ГПК

Действие на възражението
Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в срок;
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.
(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 – осъдителен.
(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.
(5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За правото на въззивника А. П. да оспорва законосъобразността на свиканото и проведено общо събрание на етажната собственост, тъй като решението на общото събрание не е обжалвано от него по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС? Как следва да се извърши писменото предупреждение на лицето, чието изваждане се иска? Не следва ли да е удостоверено по категоричен начин от преки и непосредствени свидетели, че управителят е връчвал предупреждение на А. П. на конкретна дата, удостоверено с подпис върху самото писмено уведомление и може ли да се приеме, че закачването на протокол на табло осъществява изискването за писмено уведомление на етажния собственик или опит за връчване на такова на лицето, което се изважда от етажната собственост? Дали неосъществяването на среща с вещо лице може да доведе съда до изводите, визирани чл. 176, ал. 3 ГПК, след като не са налице условията, визирани в чл. 176, ал. 1 и 2 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Как се формира и как следва да бъде представена стойността на ГПР в договора за потребителски кредит, и какви са правните последици при липса на елемент по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли правото на кредитора да обяви договора за предсрочно изискуем да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение? При частно правоприемство, извършено с договор за цесия, сключен след издаването на заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, може ли цесионерът да предяви иска по чл. 422 ГПК, ако няма специалното качество на банка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Когато в кредитния договор е записано, че съответно физическо лице е „съкредитополучател/поръчител“, без да е получил суми по договора или да е имал възможност да погасява вноски по кредита, възниква ли поръчителство?
При липса на каквито и да е задължения в договора спрямо кредитодателя от страна на „солидарно задълженото лице, което не е получило в собственост отпусната сума по кредита, под каква форма отговаря по процесния договор за кредит - съдлъжник или поръчител?
В случай че сумата е получена само от единия от длъжниците, който е и упоменат като единствен кредитополучател навсякъде в договора, под каква форма отговаря другото „солидарно задължено лице, което се е задължило за чуждо задължение, при условие че не е предвидено изрично той да отговаря за погасяване на задължението на кредитополучателя, а в договора са упоменати единствено задълженията на кредитополучателя - главен длъжник?
Формалното посочване на лице по договора като „съкредитополучател“ достатъчно ли е да бъде обвързано като съдлъжник по облигационното отношение или е необходимо „съкредитополучателят“ да е получил част или цялата сума и да има възможност да връща заема, тоест да има изрично посочени права и задължения по договора?
Определянето в титулната част на договора за кредит на лице като „съкредитополучател“ придава ли му качеството на съдлъжник, встъпил в чужд дълг, без да е необходимо да се изследва действителната воля между страните?
При тълкуване волята на страните на основание чл. 20 ЗЗД съдът следва ли да изясни действителната, или предполагаемата воля на договарящите?
Допустимо ли е съдът да вменява воля на страните по едно съглашение, която не е обективирана в него и не е заявена или твърдяна от нито една от страните в хода на процеса пред съда?
При наличие на спор относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици, длъжен ли е съдът да отговори аргументирано каква е действителната воля на страните?
При неясни, непълни и неточни уговорки между страните длъжен ли е съдът да извърши тълкуването по чл. 20 ЗЗД въз основа на задълбочен анализ на целия договор и преценка на уговорките с оглед систематическото им място в него и тяхната връзка един с други?
Следва ли при тълкуване на договора, съдът да съобрази освен целта му и обичайните практики, добрите нрави и добросъвестността във взаимоотношенията в подобен тип облигационни взаимоотношения?
При тълкуване на договора по чл. 20 ЗЗД, как следва да се извлече характерът на отговорността на ответника - от правния термин, употребен от страните при подписване на договора или от съдържанието на договора и действителните уговорки между страните?
Кредиторът може ли да се ползва от презумпцията по чл. 422, ал. 1 ГПК, че искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед изпълнение, при условие че има постановен отказ и заповед не е издавана?
Подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК прекъсва ли преклузивния 6-месечен срок срещу поръчителя в хипотезата, при която е налице влязъл в сила отказ за издаване на заповедта?
Запазва ли правата си кредиторът, когато в шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД същият е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу главния длъжник, но има постановен отказ за нейното издаване, който е влязъл в сила?
Длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право, съгласно дадената правна квалификация на предявения иск?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си доводите, твърденията и възраженията, с които ответникът провежда защитата си срещу иска?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи?
Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При служебна проверка за редовност на исковата молба по реда на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК извън изложение на обстоятелствта за допустимост, решаващият състав разполага ли с правомощия да задължи ищеца освен да посочи основанието и размера на иска и да представи доказателства за неговта основателност, преди да е изготвен проектът за доклад по чл. 140 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Какви критерии и начин на тълкуване по чл. 20 ЗЗД следва да спазва въззивната инстанция при спор относно съдържанието на два, сключени между страните договора, когато единият договор е такъв за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност, съгласно чието съдържание страните формират гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., а вторият е Допълнение към договора за сътрудничество инвестиции и съвместна дейност, чието съдържание обаче отговаря на договор за заем по чл. 240 ЗЗД?
Какви критерии трябва да следва въззивната инстанция, за да установи наличие или липса на връзка между два, сключени между страните договора, когато единият договор е такъв за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност, съгласно чието съдържание, страните сформират гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., а вторият е Допълнение към договора за сътрудничество инвестиции и съвместна дейност, чието съдържание обаче отговаря на договор за заем по чл. 240 ЗЗД?
Ответникът има ли задължението да докаже връзката между два, сключени между страните договора, когато единият е такъв за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност, съгласно чието съдържание, страните формират гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., а вторият е допълнение към договора за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност, чието съдържание отговаря на договор за заем е всъщност изготвено с цел писмено доказателство за направена вноска по чл. 358, ал. 1 ЗЗД?
Какви са задълженията на въззивната инстанция, когато подлага на анализ свидетелските показания на съпруг на страната по делото и какви критерии трябва да спазва съдът, когато ги анализира?
Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по възражения срещу правилността на решението на първоинстанционния съд, когато такива не са направени с въззивната жалба?
Кои са основанията за извършване на нова правна квалификация от въззивната инстанция?
Дали обстоятелствата наведени в писмения отговор, а именно, че фактите и обстоятелствата, на които се основава иска – това, че договорите приложени по делото, тяхното съдържание, обстоятелствата, при които са сключени; поведението на страните преди и след сключването му – характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му, са такива, които се разглеждат по същество на спора или могат да бъдат критерии за правната квалификация на иска?
Как се определя правната квалификация на предявения иск и при наличието на кои условия, въззивната инстанция следва да приеме нова правна квалификация, различна от приетата от районния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е въззивният съд да тълкува и извежда по аналогия или предположение един строго формален реквизит в записа на заповед, а именно: частта „място на плащане с други облигационни отношения и уговорки между страните, които не са уговорени като начин на плащане по менителничния ефект?“
Допустимо ли е въззивният съд да предполага знание от страна на издателя на запис на заповед за банковата сметка на поемателя и начина на плащане при липса на такава уговорка по заповедта?
Допустимо ли е въззивният съд да предполага знание от страна на издателя, че извършените преводи по банкова сметка на поемателя са уговорени като начин на плащане и по записа на заповед?
Допустимо ли е при недоказано каузално правоотношение по записа на заповед въззивният съд да приема, че мястото на плащане следва да се извлече като съдържание именно от това каузално правоотношение?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички събрани в хода на делото доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК?
Допустимо ли е въззивният съд да приема, че изложеното в отговора на исковата молба за създадената субективна представа у ответниците относно смисъла и съдържанието на документа не може да бъде квалифицирано като измама или грешка в предмета, без да изложи мотиви по всички събрани в хода на делото доказателства за тяхната установеност?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че е налице липса на доказателства за наведени възражения, без да изложи конкретни мотиви за вече събраните такива и тяхната относимост към предмета на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е съдът да изследва действителната воля на страните по договор за наем относно клаузите за прекратяването му преди изтичането на уговорения срок, съобразно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2020

Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

12396 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела