чл. 271 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, които са от значение за решаването на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да обсъди доводите и възраженията на страните, да извърши преценка на доказателствата, да направи фактически констатации и правни изводи, за да обоснове защо намира за неоснователни оплакванията в жалбата?
Длъжен ли е въззивният съд да допусне доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения?
Приложими ли са правните стандарти, установени от ЕСПЧ в решението по делото „Я. З. срещу България“ към случай като настоящия, в който ищците твърдят, че изначално не е съществувала необходимост от издаването на европейска заповед за арест (ЕЗА) и от арестуването на г-н и г-жа Б. в Ница, респ. от задържането им в ареста във Франция, тъй като формалната цел на извършеното с ЕЗА „прокурорско задържане за 72 часа е могла да бъде реализирана чрез арест на летището в София на 26.10.2018 г., поради което формалното издаване на ЕЗА е целяло да постигне други, нелегитимни цели?
Длъжен ли е бил въззивният съд да събере сочените от ищците доказателства в установяване на твърденията, че е било нарушено изискването за добросъвестност на властите при издаването на ЕЗА и при арестуването им, включително при неоттеглянето на ЕЗА при ясни данни, че ищците се завръщат в България?
Действал ли е добросъвестно национален орган, който е издал ЕЗА при наличие на данни, че на издирваните лица им предстои връщане в изпращащата държава?
Освобождават ли се от отговорност за издаването и привеждането в изпълнение на ЕЗА българските власти, след като арестът фактически е осъществен от институции на друга държава, която не би имала такива правомощия без издадената ЕЗА?
Налице ли е презумпция, че ще се укрият лица, спрямо които са повдигнати обвинения в тяхно отсъствие при участието на служебно назначени адвокати?
Когато съдът смята, че е допуснато нарушение „по отношение на изискванията за ефективна съдебна защита при издадена ЕЗА, тъй като националното право не предвижда предварителен съдебен контрол на постановлението за задържане или на решението за издаване на ЕЗА, длъжен ли е да присъди обезщетение за вреди, ако засегнатите лица по същество са направили оплаквания за неправомерно издаване на ЕЗА в производствата по определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража и в производствата по искане за промяна на тази мярка, без да са посочили изрично коя точно норма и правен принцип са нарушени?
Трябва ли съдът, сезиран с иск по чл. 2 ЗОДОВ, да отчете всички релевантни факти и обстоятелства и да съобрази всички аргументи (правни и фактически) на ищците при преценка за наличието на предпоставки за наложената мярка за неотклонение „задържане под стража, както и за липсата на основание за нейната отмяна?
Длъжна ли е изпращащата държава да предостави своевременно превод на говоримия език за лицата, спрямо които е издадена ЕЗА, и липсата на такъв превод в продължение на 15 дни представлява ли нарушение на чл. 5, пар. 2 Конвенцията за правата на човека и основните свободи (КПЧОС)?
Нарушени ли са изискванията на КПЧОС, когато комуникацията на задържаните лица и техните адвокати се е осъществявала в присъствието на други задържани, на случайни посетители и на служители на администрацията на следствения арест, на които стават достояние разговорите между адвокатите и задържаните?