30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 172 ГПК

Преценка на свидетелските показания
Чл. 172. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните, които са от значение за изхода на спора, да извърши преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да мотивира направените въз основа на тях фактически и правни изводи.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички представени и приети по делото доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните във връзка със събраните доказателства и приетите такива по делото? Следва ли въззивната инстанция да вземе предвид дадени свидетелски показания на заинтересовани по делото свидетели и трябва ли де ги цени, като годен доказателствен материал по делото? Следва ли въззивният съд при констатирано „родителско отчуждение“ да назначи нова/повторна съдебно психологична експертиза с оглед опазване и съблюдаване на най-добрия интерес на детето при определянето на режима на лични контакти с неотглеждащия родител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При претенция за неимуществени вреди и предвид критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД, допустимо ли е искът да бъде уважен напълно в пълния претендиран размер, без да е налице налична медицинска документация и без изготвена съдебно-медицинска експертиза, с които да се докаже един от елементите на неимуществените вреди, а именно влошено здравословно състояние на ищеца, като се има предвид, че при произнасянето си съдът следва да отчете характера на увреждането, обстоятелства и начина, свързани с причиняването му, допълнителното влошаване на здравето, моралните страдания, възможностите за пълно оздравяване или остатъчните последици за в бъдеще, търпените от увреждането болки, страдания и дискомфорт?
Допустимо ли е искът да бъде напълно уважен, при липсата на писмени доказателства за здравословното състояние на ищеца, само въз основа на ангажираните гласни доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дияна Ценева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При договор за финансов лизинг, възникнал и подписан при условията на чл. 342, ал. 2 ТЗ, в случай че третото лице, от което е придобито имуществото, го оспори без наличие на писмено начало, чрез което да се установи, че не се цели настъпването на последиците по него, а представлява съглашение по чл. 152 ЗЗД с оглед придобиването на вещта от страна на лизингодателя, то този договор за финансов лизинг /доколкото той също представлява съглашение между страните за настъпване на последиците по чл. 342 ТЗ и сл./ поглъща ли се, представлява ли съглашение по чл. 152 ЗЗД?
В случай, че договор за финансов лизинг, възникнал на основание чл. 342, ал. 2 ТЗ, при оспорване от страна на третото лице, от което е придобито имуществото, че е налице съглашение по чл. 152 ЗЗД, се приеме, че не се поглъща, т. е. не представлява съглашение по чл. 152 ЗЗД, с оглед на „точно прилагане на закона и създаване на съдебна практика, коя норма следва да се приложи във връзка с твърдяна нищожност?
Приложима ли е нормата на чл. 152 ЗЗД в случите, в които твърдяното съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от този, който е предвиден в закона, представлява покупко-продажба на лизингово имущество, извършена в изпълнение на валидно сключен и неоспорен по делото договор за финансов лизинг, включително ако договорът за финансов лизинг не е обявен за нищожен на някое от основанията предвидени в закона?
Може ли договорът за финансов лизинг да се приеме като съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД, ако да, между кои страни се счита, че е налице това съглашение с оглед на установените по делото факти, че цената от продажбата на лизинговото имущество е получена от ищеца по делото и впоследствие е предоставена от него на лизингополучателя? Това последвало действие може ли да обоснове ли фактическия състав на чл. 152 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД?
Може ли съдът да обоснове правен извод по съществото на спора, позовавайки се единствено на свидетелски показания, дадени при условията на чл. 172 ГПК, без да излага мотиви за тяхното кредитиране и представлява ли това процесуално нарушение съгласно императивната норма на чл. 236, ал. 2 ГПК вр. чл. 172 ГПК?
Следва ли съдът да се произнесе по всеки един от предявените искове, при положение, че ищецът не е уточнил дали ги предявява като обективно кумулативно съединени или като евентуално предявени?
Следва ли по дело с предмет иск по чл. 152 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, да се доказва и начало на писменото доказателство и/или обратен документ, когато за установяването на този състав се ангажират само косвени доказателствени средства - свидетелски показания, дадени при условията на чл. 172 ГПК?
Допустимо ли е съглашението по чл. 152 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД да се доказва само чрез косвени доказателствени средства - свидетелски показания, когато са дадени при условията на чл. 172 ГПК от пълномощник на продавача по атакуваната сделка за покупко-продажба, който е и законен представител на страна по договора за заем?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При предявен отрицателен установителен иск следва ли ответникът по иска, който се позовава на давностно владение, да докаже по безспорен начин началния момент на давностното владение, както и че същото е било явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато?
Считат ли се за доказани твърденията на страна в процеса за изтекла в нейна полза придобивна давност, само въз основа на свидетелски показания на заинтересован от изхода на делото свидетел?
При установяване на незаконосъобразност на административен акт по реда на косвения съдебен контрол, кой е началният момент, от който може да се противопостави давност по отношение на лице, което не е било страна в административното производство по издаване на административния акт?
Какъв следва да е срока на упражняваното давностно владение – пет или десет годишен, при условие, че е установена незаконосъобразност на административен акт по реда на косвения съдебен контрол, от който акт лицето претендира придобити права?
Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо кредитира свидетелски показания, дадени в предишна съдебна инстанция, ако мотивира съдебния си акт с тях, в случай че пред него е направено възражение за заинтересованост на свидетеля?
Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи мотиви по всички възражения?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите фактическите си констатации и правните си изводи относно съществуването или не на спорното субективно право?
При недопускане на доказателства от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения следва ли въззивният съд да ги допусне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Дали въззивното решение е допустимо в обжалваната му част, с която е постановено отнемането на имущество в полза на държавата, при положение че исковата молба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Собственикът на имот, който не полага дължимата грижа на добрия стопанин за имота си и в него се събират свободно/безконтролно трети лица, които допълнително увреждат и занемаряват имота, включително извършващи противообществени прояви, може ли с това си поведение да причини вреди, вкл. пропуснати ползи, на собственик на съседен имот, който от това не може спокойно да ползва лично или чрез трети лица имота си, вкл. отдавайки го под наем?
Вредоносно ли е неподдържането на имот от собственика му и оставянето му в рушащ се вид или без надзор и поддръжка, или неограден, или необезопасен, и превръщал се в сборище на клошари, агресивни или наркозависими лица, или алкохолици?
Кой носи отговорност за вредите от състоянието на имота - собственикът или събиращите се в изоставения рушащ се имот клошари, агресивни или наркозависими лица, или алкохолици?
Може ли да бъдат присъдени вреди от пропуснати ползи за очаквани, но неосъществени приходи, дължими за периоди след завеждане на исковата молба, но в хода на процеса и представлява ли това съобразяване от съда на обстоятелства по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК като факти, настъпили след предявяването на иска?
Как следва да се докаже сигурното настъпване на пропуснатите ползи като очакван, но неслучил се прираст в имуществената сфера на ищеца?
Какви са, кога са налични и завишени ли следва да бъдат критериите при преценка за наличието на пропусната полза?
При наличието на сключен договор за наем с трето лице с посочена наемна цена, прекратен предсрочно от наемателя по причини, лежащи извън наемателя и наемодателя, това обосновава ли вреда от пропуснати ползи, които да бъдат търсени от лицето, причинило прекратяване на договора с поведението си?
Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства?
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?
Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. неоснователни?
С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и отговора към нея, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи?
Наличието на роднинска възраст между свидетел и страна по делото обуславя ли непременно основание за заинтересованост на показанията на този свидетел? Следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в материалите по делото, обосноваващи довод за заинтересованост на този свидетел?
Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото?
Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

1, то задължително ли се явява условието размерът на разноските за защита по собствената на страната въззивна жалба да е разграничен от размера на разноските за защита срещу въззивната жалба на другата страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя?
При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно: а) възприетия за справедлив размер на обезщетение от 50 000 лв. в полза на Т. М. Ш., и относно: б) възприетия процент съпричиняване от пострадалия в ПТП (неправилно невъзприет принос на пострадалата) и последвалия вредоносен резултат, въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

123196 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела