чл. 57 ЗЗД

1. „ Следва ли съдът да постанови съдебното си решение като съобрази твърденията на страните, събраните доказателства и да формира собствени мотиви, които да съответстват на въведения по делото предмет и на установените по делото факти и обстоятелства? Има ли предоставена от закона възможност съдът да аргументира решението си с несъществуващи в правния мир факти /несъществуващо вписване в ТР/, с невъведени твърдения /за извършено вписване в ТР, за недобросъвестност на ответника към датата на разпоредителната сделка/ и ако съдът е мотивирал решението си на основание невъведени по делото твърдения и недоказани и дори несъществуващи факти, в противоречие с формалната логика, изпълнил ли е съдът основното си задължение да мотивира съдебния акт страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК?“; 2. „За ангажиране на отговорността по чл. 57, ал. 2 ЗЗД има ли значение добросъвестността на отчуждилия вещта, към кой момент се преценява добросъвестността/недобросъвестността – при сключване на сделката, при завеждане на исковата молба по иска по чл. 649 ТЗ или при влизане на отменителното решение в сила? Чия е доказателствената тежест за установяване добросъвестност към релевантния момент и следва ли съдът да укаже на страните за това? От кой момент ще се счита, че получателят на вещата е узнал, че я държи без основание по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД – от датата на влизане в сила на решението, е което е уважен предявеният срещу него иск по чл. 649 ТЗ, от датата на предявяване на този иск или от датата на сключване на впоследствие отменената разпоредителна сделка /21.09.2012 г./?“; 3. „Ако ищецът в производството по чл. 57, ал. 2 ЗЗД не твърди, че ответникът е бил недобросъвестен към датата на разпоредителната сделка, с която ответникът се е разпоредил в полза на трето лице с вещта, а извежда твърдение, че ответникът е узнал на по-късен етап, че лицето, с което е договарял се е намирало във висящо производство по несъстоятелност към датата на сделката, може ли съдът без наличие на твърдение за недобросъвестността към тази дата, да приеме за доказана по делото и да приложи последиците й при постановяване на съдебното решение?“; 4. „Ако разпоредителната сделка от ответника по иска по чл. 57, ал. 2 ЗЗД е извършена преди поканата и без да е доказано по делото, че се е разпоредил при „знание, че държи вещта без основание, отговорността на ответника по коя правна норма следва да се ангажира - по чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД или по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД?“; 5. „Поканата до длъжника по смисъла на чл. 57 ЗЗД представлява ли елемент от фактическия състав на правната норма или има значение само за задължението за заплащане на лихви? Счита ли се за покана до длъжника-ответник в производството по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу дружеството-ищец, с което този ответник е договарял, ако същата не е обявена в Търговския регистър и съответно по делото не са представени доказателства за такова обявяване? Покана до длъжника по смисъла на чл. 57 ЗЗД ли е образуването на производство по чл. 649 ТЗ срещу настоящия ответник за връщане на веща в масата на несъстоятелност или едва с влизане в сила на решението, с което искът по чл. 649 ТЗ е уважен, представлява покана до длъжника?“; 6. „Длъжен ли е въззивния съд при липса на доклад от първоинстанционния съд, при изготвянето на доклада във въззивната инстанция да квалифицира правния спор, да разпредели доказателствената тежест и да посочи доказателствените средства, с които страните да докажат разпределените им факти? Когато в предявен иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД съдът е разпределил на ищеца доказателствената тежест за установяване на елементите на цитираната правна норма, към кой момент следва да се установи наличие на предпоставките по цитираната правна норма – към датата на разпореждането с вещта или към датата на поканата?“ и 7. „От кой момент започва да тече давността за получателя на вещта да иска прихващане с насрещни вземания, произтичащи от задължения на ищеца за ползването на вещта – от датата на влизане в сила на решението, с което е уважен предявения срещу него иск по чл. 649 ТЗ, от датата на предявяване на този иск или от датата на сключване на отменената разпоредителната сделка?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие практиката на ВКС, обективирана в решение №98/10.05.2018 г. по гр. д. №3722/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение №125/29.05.2012 г. по гр. д. №534/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение №126/9.05.2011 г. по гр. д. №421/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №447/18.11.2011 г. по гр. д. №1964/2010 г. на ВКС, IV г. о., т. 2 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 ТР №1/2001 г., решение №192/289.01.2018 г. по т. д. №44/2017 г. на ВКС, I г. о., решение №31/28.04.2015 г. по гр. д. №5214/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение №112/18.07.2013 г. по гр. д. №509/2012 г. на ВКС, III г. о. и решение №38/04.06.2019 г. по гр. д. №498/2018 г. на ВКС, III г. о., както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно.