чл. 107 ЗЗД

Чл. 107. Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това.

Определение №/..2025 по дело №/2025

Облигационно право

Относно приложението на чл. 107 ЗЗД за новиране на задължения по сключен между страните договор.

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №/..2025 по дело №/2025

Граждански процес | Заповедно производство

Следва ли правото на кредитора да обяви договора за предсрочно изискуем да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение? При частно правоприемство, извършено с договор за цесия, сключен след издаването на заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, може ли цесионерът да предяви иска по чл. 422 ГПК, ако няма специалното качество на банка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №/..2025 по дело №/2025

Граждански процес | Доказване

Относно приложението на чл. 183, ал. 1 и чл. 193 ГПК и доказателствената стойност на ксеро-копие от частен документ, представен от ищеца и оспорен от ответника, чийто оригинал не е представен, и за който е установено, че е унищожен не по вина на страната, която се ползва от него. Следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото или съдът може да го ползва при постановяване на решението и формиране на фактическите и правни изводи?
По въпроса, свързан с приложението на чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ГПК относно доказателствените средства за установяване съдържанието на загубен или унищожен не по вина на страната документ
По въпроса за произнасянето по реда на чл. 161 ГПК при наличие на основанията за такова произнасяне - ответникът е създал пречки за събирането на доказателства, като не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд за тяхното представяне. Твърди се произнасяне от въззивната инстанция по въпроса в отклонение от решенията на ВКС по т. д.№1919/2018 и 1892/2017 и двете на 1, т. о. и по гр. д.№2732/2016 на 4 г. о.
По въпроса за приложението на чл. 175 ГПК и как следва да се цени направеното от ответника в отговора на въззивната жалба признание на неизгодни за нея факти
По въпроса за процесуалната преклузия на доказателствени искания, формулирани с исковата молба по реда на чл. 192 ГПК, депозирани преди даването на ход на делото в първото по ред съдебно заседание, както и на такива, направени във връзка с дадени от съда указания за представяне на доказателства, който отново се твърди, че е разрешен в противоречие с цитирана практика на касационната инстанция
За доказателствената стойност на счетоводните записвания, когато редовността на воденото счетоводство не е доказана при твърдение за произнасяне от въззивната инстанция по този въпрос в отклонение от цитирана практика на ВКС
Относно реалния характер на договора за заем и възможността предаването в собственост на заемната сума с основание договор за заем и поемането на задължение за връщането й да бъдат извършени преди материализиране на волеизявленията на страните по договора в писмен документ, както и по материално-правния въпрос за приложението на института на чл. 107 ЗЗД
По въпроса за тълкуването на договора според действителната воля на страните и в контекста на конкретните обстоятелства при сключване на договора, съобразно целта на договора и съобразно принципите на добросъвестността и добрите нрави - чл. 20 ЗЗД

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Ирина Петрова

Върховен касационен съд

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Ирина Петрова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

Определение №/..2025 по дело №/2025

Граждански процес | Заповедно производство

Допустимо ли е съдебно решение, при което ищецът във фактическите твърдения и петитума на предявения иск претендира, че ответникът носи отговорност за задълженията на наследодателя си, в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит, а съдът приема, че няма валидно поето задължение от солидарния длъжник, но ответникът отговаря за задълженията по кредита като наследник на кредитополучателя - едноличен търговец?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички доводи на страните и да направи цялостна преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК?
При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, длъжен ли е съдът да тълкува договора, съгласно чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните?
Може ли да се квалифицират като пасивна субективна и обективна новация споразумения между ищеца и един от наследниците на починалия длъжник, без участието на другия наследник, въз основа на което:
- остатъкът от задължението е оформен като нов кредит с дата на отпускане след смъртта на починалия длъжник;
- в счетоводството на ищеца остатъкът от кредита е отписан от партидата на стария длъжник и е записан по партидата на наследника, подписал споразумението;
- в счетоводните документи на ищеца като основание за отписване на кредита от партидата на стария длъжник и записването му на партидата на новия длъжник е посочено основание „заместване в дълг“
- в споразуменията между ищеца и подписалия ги наследник са променени размерът на погасителните вноски, падежът на същите, обслужващата банка, по която ще се администрира задължението, обезпеченията и пр.
При встъпване в дълг по реда на чл. 101 ЗЗД третото лице става ли съдлъжник и отговаря ли солидарно с длъжника за изпълнение на задължението му към кредитора? Универсалният правоприемник на длъжника може ли да бъде трето лице по см. на чл. 101 ЗЗД и възможно ли е да встъпи в дълга на длъжник, който е заличен и вече не съществува?
Представляват ли счетоводните документи и записи, в които се съдържат неизгодни за съставилата ги страна факти, частни свидетелстващи документи, ползващи се с формална доказателствена сила? Посоченото в счетоводните записи на кредитора основание за отписване на задължения от партидата на стария длъжник и записването им по партидата на новия длъжник – „заместване в дълг, представлява ли доказателство за съгласие на кредитора за извършване на „субективна пасивна новация“ по чл. 107 ЗЗД или за „заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД, което освобождава наследника на стария длъжник от отговорност за погасяване на задължението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №/..2025 по дело №/2025

Недействителност | Нищожност | Облигационно право

Съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила неточното възпроизвеждане (изопачаването) на възражение на ответника - въззивник, в резултат на което то е останало неразгледано (не както е направено, а с подменен смисъл); Какво е разпределението на доказателствената тежест при предявен иск по чл. 240 ЗЗД;
Каква е доказателствената сила на разписката (частният свидетелстващ документ), абсолютна ли е тя или трябва да се прецени след съвкупно обсъждане с останалите доказателства по делото, носещи информация за същия факт; Може ли съдът да подбира доказателствата, подкрепящи формирания от него извод, и да игнорира останалите;
Налице ли е новация при обединение на няколко заемни правоотношения в едно единно задължение по договор за заем; Какви са условията (признаците) за извършване на новация;
Какво следва да е съдържанието на мотивите на съдебното решение и може ли те да съдържат едновременно утвърждаване и отричане на една и съща теза;
Как следва да се тълкува един договор относно договорната лихва; Нищожността на някои от клаузите, формиращи единния размер на договорната лихва по договор за заем, води ли до частична нищожност на договорката за лихва, в резултат на което се намалява този размер, чрез изключване на нищожните клаузи, или нищожните клаузи водят до нищожност на цялата договорка за лихва, съответно до нищожност на целия договор за заем с лихва;
За определяне на една сделка като едностранна търговска достатъчно условие ли е една от страните по нея да притежава качеството търговец;
Допустимо ли е въззивният съд да разглежда и се произнася по нищожността на една договорка, когато първата инстанция е приела същата за нищожна и във въззивната жалба и в отговора й няма оспорване на решението в тази му част;
При формиране на вътрешното си убеждение длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да се основе на всички факти по делото, или може избирателно да се основе само на част от тях;
Как се извършва (по какви критерии) преценката по един договор за заем дали договорената лихва е в прекомерен размер;
Признание или новиране на погасено по давност задължение превръща ли го в принудително изпълняемо; Необходимо ли е да се изследва въпросът дали е погасено по давност задължението към момента на неговото признаване от длъжника или новирането му.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №/..2025 по дело №/2025

Граждански процес | Заповедно производство

Какви са критериите за тълкуване на договорите по смисъла на чл. 20 ЗЗД?
Допустимо ли е съдът служебно да се произнася относно прекратяване на договорната връзка между страните?
Длъжен ли е съдът да обсъди заключението на съдебната експертиза заедно с останалите доказателства по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Анжелина Христова

Върховен касационен съд

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Анжелина Христова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 107 ЗЗД, чл. 117 ал. 2 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2020

Наследствено право

Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Върховен касационен съд

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Бонка Йонкова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл. 11 ЗН, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 3 ЗЗД, чл. 146 ЗЗД, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 179 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 265 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 4 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 49 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 6 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 617 ал. 1 ТЗ, чл. 617 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 637 ал. 6 ТЗ, чл. 637 ТЗ, чл. 638 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2025

Граждански процес | Нотариални производства

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните и длъжен ли е въззивният съд самостоятелно да обсъди в мотивите на своето решение всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите на въззивника?
Следва ли чрез тълкуване по чл. 20 ЗЗД, да се прецени наличие на новация по чл. 107 ЗЗД на кредитното правоотношение и на обезпеченото вземане, когато са извършени с анекс между кредитодателя и кредитополучателя: увеличаване на главницата по кредитното правоотношение с отпускане на допълнителен кредит и промяна на условията за връщане на цялата единна новоформирана главница при счетоводно премахване на старото главно задължение и счетоводното отразяване на ново единно главно задължение; промяна на лихвен процент върху новата главница, промяна на падежа за връщане на новата главница и лихвите; капитализирането и прибавянето им към непогасената част от главницата на падежирали възнаградителни и наказателни лихви, като занапред те се считат само за част от новата формирана главница по кредита?
Противопоставими ли са на ипотекарния длъжник измененията в обезпеченото вземане, които касаят неговото съществено съдържание по чл. 167, ал. 2 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД - главница, размер на главница, падежи, размер и падежи на лихвите, когато липсва изменение на ипотеката по реда на изменение на договорите в изискуемата форма и липсва вписване на промените в имотния регистър?
а) Кои юридически факти и законови основания по чл. 116 ЗЗД и осъществени между кои страни по материалните и процесуалните правоотношения водят до прекъсване на погасителна давност спрямо третото лице - ипотекарен длъжник, за принудително изпълнение върху ипотекирания имот?
б) От кой момент започва да тече погасителна давност за принудително изпълнение спрямо третото лице - ипотекарен длъжник - от падежа, посочен в ипотеката, или от допълнително договорения само между кредитор и кредитополучатели падеж, който не е отразен в ипотеката и в имотен регистър?
в) Прекъсването на давност спрямо главния длъжник по чл. 116 ЗЗД, чрез иницииране волеизявление, правоотношение и/или производство, в което не участва третото лице - ипотекарен длъжник, води ли до прекъсване на погасителната давност и спрямо третото лице - ипотекарен длъжник?
Докъде се простира възможността на съда да тълкува договор по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на тълкуване да се променя волята на страните?
Подлежи ли нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека на тълкуване от съда, когато съдържащи се в него уговорки са ясни и точни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните по него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Павел Банков

Върховен касационен съд

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Павел Банков

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

Определение №/..2025 по дело №/2023

Недействителност | Нищожност | Облигационно право

Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства и факти, както и доводите и възраженията на страните във връзка с тях?
Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?
Следва ли съдът при разглеждане на установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК при наличие на издадена в полза на заявителя – кредитор заповед за изпълнение, оспорена от длъжника с възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК да приеме и се произнесе по ново основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, което не е посочено в заявлението по реда на чл. 417 и чл. 418?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №/..2025 по дело №/2023

Търговски сделки | Търговско право

Не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение?
Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Анжелина Христова

Върховен касационен съд

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Анжелина Христова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 107 ЗЗД, чл. 229 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 694 ал. 1 т. 1 ТЗ

12 3…19 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.