чл. 103 ЗЗД
Чл. 103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При липса на съществени документи, които съгласно договора за възлагане и специалния закон обуславят приемането на възложената работа от страна на възложителя, налице ли е приемане на работата по смисъла на чл. 266, ал. 1 ЗЗД?
Когато документ, за наличието на който има императивно законово изискване, не е годен да послужи за целта, за която е изготвен, поради допуснати съществени пропуски при съставянето му от изпълнителя, представлява ли формалното му предаване в уговорените между страните по договора срокове изпълнение на задължението на изпълнителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При възникнал спор между страните относно съдържанието на конкретни уговорки в договора следва ли съдът да ги подложи на тълкуване и какви са критериите и способите за тълкуване на спорни между страните уговорки?
Какви са предпоставките за извършване на съдебно прихващане на насрещни вземания и кога настъпва погасителният му ефект?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, доводи и възражения, представени пред него, и то в съвкупност, в тяхната взаимна връзка, както и да обсъди всички обстоятелства по делото и да посочи кои правнорелевантни факти счита за установени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
чл. 103 ЗЗД, чл. 104 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 298 ал. 4 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 89 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Процесуално недопустимо ли е въззивното решение в обжалваната му част, предвид целта на производството по реда на чл. 250 ГПК – за отстраняване пропуск на съда да се произнесе по част от спорния предмет, когато не е формирана воля по отношение на част от спорното право /в случай, че е делимо/, по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет /за присъждане на плодове, лихви и разноски/, и доколкото съдът се е произнесъл не за отстраняване на такъв пропуск, а по искане за допълване на съдебното решение направено от ответника, с произнасяне по заявено и поддържано от него, в хода на производството по делото, възражение за прихващане?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи, да търси общата воля на страните, произтичаща от договора? Когато ищецът е извършил подобрения в имота на основание предварителен договор, то той има ли правата на добросъвестния владелец, съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС? Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите съображения за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
чл. 103 ЗЗД, чл. 104 ЗЗД, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 143 ал. 2 ГПК, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 19 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 258 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 70 ал. 3 ЗС, чл. 71 ЗС, чл. 72 ЗС, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 9 ЗЗД, чл. 93 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е решение, с което съдът се е произнесъл по иск, предявен срещу ненадлежен ответник в качеството му на наследник на физическо лице, след като по делото са събрани достатъчно доказателства, че в отношенията му с ищеца, свързани с предявените искови претенции, поначало физическото лице е действало като управител на търговско дружество?
Следва ли да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД след като в преводното нареждане на определена сума пари изрично е вписано основание на превода и това основание допълнително и достатъчно ясно е детайлизирано чрез събраните по делото доказателства?
Следва ли да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, след като от събраните по делото доказателства се установява, че е престирана определена сума пари в етап на преддоговорни отношения, подготвящи постигането на определен правен резултат, целен и от двете договарящи страни или е налице облигационна връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 103 ЗЗД, чл. 110 ЗЗД, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 162 ГПК, чл. 181 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 275 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 65 ал. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
В хипотезата на договорно уредено прихващане между несъстоятелния длъжник и негов кредитор, при което е постигнато общо съгласие насрещните им вземания да бъдат погасявани, допустимостта на иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ обусловена ли е от предявяването на иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ или в този случай всяка от нормите, предвидени в чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, имат ли характера на самостоятелен фактически състав за предявяване на иск за попълване на масата на несъстоятелността? Съществува ли правен интерес от предявяване на иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ за обявяване на недействителността на прихващането като едностранно извършена от длъжника /в несъстоятелност/ сделка при липса на предявен иск с правно основание чл. 645, ал. 3 ТЗ с предмет недействителност на прихващането на другото дружество – негов кредитор, в хипотезата на договорно уредено между същите страни прихващане? Налице ли е двустранна компенсаторна правна сделка между несъстоятелния длъжник и негов кредитор, ако постигнатото съгласие за извършване на прихващане на насрещните им задължения е уговорено преди настъпване на предпоставките за извършване на прихващане /в договора, първоизточник на задълженията, или в рамков договор/, сключен между страните, а не с последващо споразумение за прихващане? Налице ли е договорно прихващане в хипотезата на предварително договорено /преди настъпването на предпоставките за извършването му/ прихващане, например при предвидено в договора, първоизточник на задълженията, или в рамков договор прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Подлежи ли на обжалване с частна жалба определението на съда, с което е отказано съвместно разглеждане в същото производство на инцидентен установителен иск, при условията на производство по несъстоятелност? Съществува ли друг процесуален път за защита на кредитор срещу твърдяната нищожност на извънсъдебно прихващане, извършено от длъжника, след като вземането е спорно и не е установено със сила на пресъдено нещо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК трябва ли да е налице субективен идентитет между обуславящото и обусловеното дело?
Необходима предпоставка ли е за спирането на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК обуславящото дело да не е спряно или прекратено?
Спирането по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има ли временен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли съдът да определи волята на страните, като се позове на изявената от страните воля (не на предполагаемата), като спазва критериите за тълкуване на договорите, заложени в чл. 20 ЗЗД?
При тълкуване на клаузите на договора следва ли съдът да преценява дали волеизявленията на страните се покриват за съществените елементи от съдържанието на сключения договор?
Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, за да определи предмета на договора и да определи действителната воля на страните?
Наличието на стока в склад на продавача или на трето лице обективират ли съгласие на двете страни за индивидуализиране на стоката и доказват ли постигнато съгласие за покупко-продажба на индивидуално определена вещ?
Необходимо ли е изявление на продавача за индивидуализиране на продаваната стока, която е родово определена по своя характер, това изявление необходимо ли е да достигне до купувача, съответно необходимо ли е да бъде изразено съгласие за това от купувача?
Ако стоката е предоставена на трето лице, както приема съдът, необходимо ли е съгласието за това на купувача и как следва да бъде изразено съгласието?
Следва ли от изявленията на страните по договора да се направи несъмнен извод, че волеизявленията на страните съвпадат по отношение на съществените условия на договора – стока, цена, доставка, начин на доставяне?
Може ли на основание чл. 103 ЗЗД да се извърши прихващане на спорно задължение?
При неправомерно упражнено право на задържане може ли да се извърши прихващане на задължение за получаване на определена вещ?
При предявен насрещен иск за вземане, което подлежи на самостоятелно доказване в процеса и при оспорване от страна на ищеца по насрещния иск на вземането, може ли съдът да приеме, че е налице извънсъдебно прихващане на това вземане?
Липсата на спор между страните по делото относно цената на стоката основание ли е за съда да приеме за безспорно това обстоятелство?
Процесуално нарушение ли е от страна на съда, след направено изрично искане за допускане на експертиза по делото, да не отдели спорното от безспорното между страните и на базата на техните изявления да прецени да допусне или да не допусне експертиза?
Може ли процесуалните пропуски на съда да отдели спорното от безспорното да бъдат вменявани като пропуски на страната да проведе пълно и главно доказване на претенцията си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
„1. Нищожно или неоснователно е прихващане, по отношение на което не са налице изискуемите по чл. 103 ЗЗД предпоставки /насрещност, еднородност, изискуемост на активното вземане/?; 2. Предпоставките по чл. 103 ЗЗД и сл. / насрещност, еднородност, изискуемост на активното вземане/ към действителността на едностранното изявление за прихващане ли са относими или към неговата основателност /съществуване на потестативното право на прихващане и настъпване на целената правна промяна – погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши – чл. 104, ал. 2 ЗЗД/?; 3. Какво е правното действие на едностранно изявление за прихващане по смисъла на чл. 104 ЗЗД, което формално е отправено и е достигнало до другата страна, не страда от пороци, които биха довели до неговата нищожност по смисъла на чл. 26 ЗЗД, но по отношение на което не са налице всички предпоставки съгласно чл. 103 ЗЗД?“. Частният жалбоподател поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение №2/2020 г. по тълк. д. №2/2020 г. на ОСГТК на ВКС и решение №103 от 1.08.2017 г. по гр. д. №61323/2016 г. на ВКС, IV г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.