30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 56 ЗУТ

Чл. 56. (1) Върху поземлени имоти могат да се поставят:
1. преместваеми увеселителни обекти;
2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности;
3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия.
(2) За обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище.
(3) Обектите по ал. 1 могат да се свързват с временни връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, когато това е необходимо за нормалното им функциониране.
(4) В недвижими имоти – културни ценности, разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на схема след съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство.
(5) В чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.
(6) (Условията и редът за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на младежта и спорта.
(7) Поставянето на преместваеми обекти в урегулираните поземлени имоти се разрешава само ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели – плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ.
(8) В паркове и градини поставянето на преместваеми обекти се извършва по ред, определен с наредбата по ал. 2, съгласно план-схема, одобрена от общинския съвет по реда на чл. 62, ал. 9.
(9) Максималните размери, конструктивното решение и архитектурно-художественото оформление на преместваемите обекти, както и на обектите, които се разполагат в поземлени имоти за времето на провеждане на обществени мероприятия – културни фестивали, спортни и атракционни прояви, благотворителни и рекламни кампании и други, се определят с наредбата по ал. 2 или с наредбата по чл. 13а.
(10) С наредбата по ал. 2 или по чл. 13а се определят и условията и редът за разполагане на елементите на градското обзавеждане – спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, чешми, фонтани, часовници, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други обекти, свързани с облика на градските пространства, определени с наредбата на общинския съвет.
(11) Временно ползване на имоти или части от тях – държавна или общинска собственост, за допълнителна открита търговска площ към преместваеми обекти, както и към търговски обекти в сгради, се допуска при условия и по ред, определени с наредбата на общинския съвет.

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Задължен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по отделно и във взаимната им връзка и съвкупност и да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба и възражения на ответника по нея? (По искове на основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли въззивният съд да се произнася по правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при ограничението на чл. 269, изр. 2 ГПК?
При предявен иск по чл. 109 ЗС, при разглеждане на въпроса дали суперфициарния собственик на жилищен етаж от сграда има право на достъп до външните й стени, като обща част и на съоръженията по тези външни стени, длъжен ли е съдът служебно да назначи СТЕ, за да установи каква е прилежащата площ, необходима за достъп и обслужване на сградата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Трябва ли да се търпи едно дългогодишно положение, когато е установено, че начинът на ползване от ответника по иск с правно основание чл. 109 ЗС е в нарушение и противоречи на впоследствие приети и действащи правила и нормативи за разполагане на гаражни клетки/преместваеми обекти?
Едно неправилно дългогодишно положение на начин на ползване на ответника по иска с правно основание чл. 109 ЗС, което противоречи на действащите нормативи, дава ли основание за отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС?
Това, че в процесната гаражна клетка били разположени вещи на ответника, който няма разпределено реално ползване, обосновава ли отхвърлянето на иска по чл. 109 ЗС за защита на правото на собственост на ищеца и означава ли, че собственикът няма право да търси защита на собствеността си, а следва да се примири с пречките при ползването на имота, колкото и разнопосочни и многобройни да са те?
Задължителен реквизит ли е размерът на площта в издаване на Разрешение за поставяне на преместваем обект, а именно в Разрешение за поставяне №48/17.03.2022 г. на М. И. И. от [населено място], [улица], като описват гаражна клетка №48, но без площ?
Налице ли е законово нарушение посредством издаване на два броя Разрешение за поставяне за един и същ обект/процесен и посредством обединяване на две гаражни клетки №48 и №49?
Фактът, че става въпрос за дългогодишно положение, оправдава ли неоснователното въздействие върху имота на ищеца и пречките, които ищецът трябва да търпи и съобразява при ползването на имота си?
Поддържането на състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху имота на ищеца по иск с правно основание чл. 109 ЗС и ограничаващи упражняването на правото на собственост на потърсилия правна защита, обосновава ли основателност на иска по чл. 109 ЗС?
Задължителен реквизит ли е размерът на площта в издаване на Разрешение за поставяне на преместваем обект, а именно в Разрешение за поставяне №48/17.03.2022 г. на М. И. И. от [населено място], [улица], като описват гаражна клетка №48, но без площ?
Налице ли е законово нарушение посредством издаване на два броя Разрешение за поставяне за един и същ обект/процесен и посредством обединяване на две гаражни клетки №48 и №49?
При издаване на Разрешение за поставяне на гаражна клетка, ползващият се от разрешението за поставяне следва ли задължително да постави гаражна клетка и в случай, че не постави такава, то така издаденото Разрешение за поставяне губи ли правното си действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Какво представляват хладилната витрина и фризер- преместваем обект по смисъла на параграф 5, т. 80 ДР ЗУТ или търговски съоръжения? Коя е приложимата общинска наредба за хладилните витрини и фризер-Наредба №10 за ред и условия за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане и рекламната дейност на територията на Община Несебър или Наредба №2 за реда и условията за провеждане на търговска дейност на открито на територията на община Несебър? Съществено процесуално нарушение ли е необсъждането на относими доказателства от въззивния съд? Излязъл ли е извън пределите на въззивната проверка съдът, като е обсъдил оплаквания, които не са били въведени в жалбата? Може ли въззивният съд да уважи въззивната жалба по незаявени от въззивника оплаквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Длъжен ли е съдът, включително въззивната инстанция, да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и доводи на страната и да посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, както и да изложи точни, ясни, логични и убедителни мотиви? Длъжен ли е съдът, включително въззивната инстанция, да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме за доказани релевантните факти, чието установяване страната е възпрепятствала? Длъжен ли е съдът, включително въззивната инстанция, да приема съдебно-техническа експертиза, която не съдържа специални знания, а възпроизвежда факти, чието установяване е допустимо със свидетелски показания? Годно доказателствено средство за установяване на релевантни обстоятелства ли са обясненията на страната по чл. 176 ГПК, които не съдържат признание на факти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Очевидна неправилност и недопустимост на въззивното решение, постановено по вещно-правни искове на основание чл. 124 ГПК, чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

относно преценката за устройствения статут на обекта и вида му като движима вещ или недвижим имот: 1. Юридическият статут на един обект като недвижим имот или движима вещ от какво се определя - от строителните книжа, въз основа на които е изграден (монтиран, построен), или от фактическото му състояние; 2. Към кой момент трябва да се преценява дали обектът е движима вещ или недвижим имот - към момента на издаването на строителните книжа или в един значително по-късен момент, например, към момента на предявяване на иска за собственост; 3. Променя ли се статута на временния преместваем строеж, когато за него е издадено разрешение за строеж през 2002 г., а не разрешение за поставяне; 4. Когато се преценява дали един обект е временен и преместваем, кои са приложимите норми - тези, които са действали към момента на разрешаването му, или тези, въведени значително по-късно и действащи към момента на предявяване на иска; 5. При демонтирането на преместваем обект, за да се приеме, че е такъв, необходимо ли е запазването му в пълната му цялост или може да се демонтира с несъществени повреди, да се монтира основната конструкция на друго място и да се ползва със същото или подобно предназначение; 6. Трайното прикрепване на частични вътрешни преградни неносещи стени на павилион към поземлен имот - общинска собственост, може ли да придаде на същия траен градоустройствен статут, който от временен обект с определен срок да се счита за недвижим имот и да промени статута си от преместваем в недвижим имот след, като при демонтажа му същите следва да се съборят, но основната конструкция може да бъде демонтирана, монтирана на друго място и да се ползва по предназначение; 7. Незаконно построен обект, в нарушение на даденото разрешение, подлежащ на премахване от извършителя на строежа, поради невъзможността да бъде узаконен или признат за търпим строеж, предвид липсата на градоустройствен статут, може ли да бъде годен обект на собственост на общината, придобит по чл. 92 ЗС, и 8. Обект, разрешен временно като преместваем с определен срок, след който същият следва да бъде премахнат от построилото го лице, може ли да трансформира статута си и да стане собственост на собственика на земята. Поддържа разрешението на първите два въпроса да е дадено от въззивния съд в противоречие с решение №192 от 16.12.2019 г. по гр. дело №686/2019 г. на ВКС, I г. о., и

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Стоил Сотиров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от изложението. Съгласно т. 4 на ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая, по поставените от касатора въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, и съществува практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил. Произнасяйки се по наличието на съсобственост съдът извършва преценка и на пространствените предели, в които правото, предмет на делбата, се съпритежава, вкл. като съобразява значението на нанасянето на имотите в кадастралната карта по реда на ЗКИР и на измененията в тази кадастрална карта, инициирани от един или всички съделители според възприетото в практиката на съдилищата становище, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото (ТР от 23.02.2016 г. по тълк. д.№8/2014 г. на ВКС, ОСГК, Решение №50008 от 01.02.2023 г. по гр. д.№1745/2022г. на ВКС, І г. о.). В производството по иск за делба правото на собственост се установява с доказване на правопораждащите го факти. Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастъра на обекта на правото на собственост е основание за допълването му или поправянето му. Този пропуск не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността (Решение №81 от 17.02.2012 г. по гр. д.№506/2011 г. на ВКС, І г. о.). Разпоредбата на пар. 1, т. 16 ДР ЗКИР (нова – ДВ, бр. 49/2014 г.) определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (ДВ, бр. 49/2014 г.).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. Защитимо ли е правото на ищеца да може да продължи да държи павилиона си върху терен, предоставен за ползване от ответната община Бургас с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира установяване по съдебен ред, че собствеността на ищеца върху павилиона представлява строеж – временен обект, т. е. по аргумент от противното, не представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ; 2. Съществува ли правен интерес за ищеца да бъде установено с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК правото на собственост върху недвижима вещ, когато това право е заплашено от нарушаване, т. е. когато правото е несигурно. Има ли интерес ищецът да внесе яснота в отношенията си с община Бургас, като установи с влязло в законна сила съдебно решение, че между тях съществува правна връзка – задължението на община Бургас да търпи постройката върху терена, даден й за ползване от държавата, и да задължава ищеца с такси за ползването на терена; 3. Налице ли е правен интерес от иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за ищеца, когато поведението на община Бургас прави правното положение на ищеца да държи постройка несигурно; 4. Следва ли да се счита, че ищецът е направил „разумна субективна преценка, че правното му положение е несигурно от поведението на ответника – на три години да е принуден да кандидатства и да заплаща такса за документи и такса за поставяне и да рискува и да му откажат поставяне; 5. Има ли право според диспозитивното начало в граждански процес участникът в правен спор сам да определя кога, доколко и в какъв обем защита да търси. Видът на иска, призван ли е да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Противоречивите правни твърдения на страни по спора обосновават ли правен интерес от завеждане на положителен установителен иск досежно вида на предмета на спора – дали е движима или недвижима вещ. Застрашаването на правото на собственост, без да е нарушено, позволява ли ограничена защита с установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за неговото потвърждаване. Правото да се държи постройка в чужд имот вещно право ли е и може ли да се защитава с установителен иск за собственост. Когато страните спорят за пространствените предели на правото на собственост, има ли владеещият собственик правен интерес от предявяване на установителен иск; 6. Негаторният иск предоставен ли е на собственика или носителя на ограничено вещно право за защита за всеки конкретен случай срещу всички неоснователни, косвени, бъдещи въздействия и посегателства, които му пречат да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието да ползва собствения си имот, както и при възникнало заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта; 7. Вещното субективно право абсолютно ли е и изисква ли от всички правни субекти да се въздържат от действия, с които пречат за упражняването му. Защита на това субективно право осигурява ли се чрез иска по чл. 109 ЗС. Собственикът може ли да иска признаването и зачитането на правото му собственост от всички правни субекти, както и да се въздържат от действия и посегателства; 8. Основание за защита чрез иска по чл. 109 ЗС поражда ли се само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска ли е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях; 9. Ако едно гражданско производство е преюдициално спрямо административно производство, то следва ли да се счита, че гражданското производство е недопустимо, поради това че в административното производство ще бъдат разгледани същите правни въпроси; 10. Може ли да се използва негаторният иск за защита срещу административни актове, ако с предварителното изпълнение на административния акт се засягат вещни права, които не могат да бъдат възстановени при евентуално негова отмяна, поради отмяната на чл. 120 ЗТСУ; 11. Съдът длъжен ли е да разгледа и да разреши всяка една подадена молба за защита на имуществени права. Прекратяването на производството представлява ли отказ от правосъдие.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела